Българските политици са най-щастливите политици на планетата. Поиграят си малко на властелини на нацията, оплетат конците на тази и тази политика, покрай това си оплетат и кошницата за някоя и друга година работа в странство. На изпроводяк никой не ги пита нищо. По време на мандата пък най-повтаряното изречение е "рано е да се каже". Това са отношенията електорат-политик у нас: първо "рано е да се каже", после - "късно е да знаеш".
Така ще направи и бившият уважаван от десните избиратели президент Петър Стоянов. И аз гласувах за него непрекъснато. Но Стоянов не е футболен отбор, не е ФК Левски 1914, за да му остана верен. Имаме към него въпроси на изпроводяк. Въпроси на чистата съвест. И този път това не са въпроси за дясното.
Петър Стоянов беше президент на Република България в един доста смотан момент. Смотан, защото демокрацията у нас набираше скорост, водеше се чистка из службите. Костов водеше своите радикални битки, а шест български медици работеха спокойно в Либия. Но в края на 1998 г. нещо се случи. Първият ни държавен мъж тогава - точно той е редно да обясни какво стана през онези месеци преди 8 години и половина. Да обясни - и едва тогава по живо, по здраво да ходи да работи за световната демокрация, след като с нашата всичко е наред.
Г-н Стоянов, г-н президент - редно е да знаем кога и как научихте за събитията в Либия в края на 1998 и началото на 1999 година. Не може да оставите една от незатворените рани на нацията без обяснение - всичко започна по време на вашия мандат.
Кой работеше от вашия екип по случая през 1999 година? Имахте ли екип и какви указания му дадохте?
Бяхте ли повлиян от мнението на премиера Костов (ваш приятел тогава), че сестрите ни в Либия заедно с д-р Здравко Георгиев може и да са виновни по обвиненията на либийската страна? Може би това ви повлияване е оставило настрана решаването на проблема с медиците?
В какво състояние бяха службите и как работеха извън страната? Имахте ли понятие, че в Либия старата гвардия разузнавачи и дипломати са били деактивирани в голяма степен от правителството на Иван Костов, което е спомогнало за липсата на информация в първите месеци, както и за ефективни решения през първата година?
Какво направихте вие лично през 1999 г. - цяла една година, в която дипломацията на други страни с похитени медици е вършела спешно и тихо своята работа?
Ваши сътрудници признават, че в онзи период единствените ефективни действия са принадлежали на Иван Славков - след среща и размяна на подаръци на най-високо ниво медиците ни са извадени от затвора и са настанени в онази къща, където прекараха повечето от престоя си в Либия.
Бихме искали честно нашият държавен глава да е спомогнал далеч повече от Славков. Или поне да признае, че е бил без правомощията и лостовете, с които е разполагал шефът на БОК преди време.
Г-н президент - от либийска страна, както и от страна на вашите наследници на този пост, както и по информация на роднините на нашите сестри в Либия, възниква един много важен въпрос - още през 1999-а та до 2001 година се твърди от някои източници, че Кадафи е давал знак за среща на най-високо равнище.
Вярно ли е това, при положение че такива документи и предложения има към Костов от страна на Външно в лицето на Надежда Михайлова и Марин Райков?
Знаехте ли за тези предложения и имахте ли такава идея за себе си като държавен глава?
Има ли вина президентската институция за развитието на събитията по либийската криза по време на вашия мандат?
Г-н президент - защо още в началото не отидохте да посетите семействата на закъсалите в Либия наши медици? Не ви обвиняваме, предполага се, че сте имали неотложни държавни дела. Но с това си бездействие повлякохте крак и досега никой от нашата политическа класа не се е поинтересувал как живеят майките на шестимата ни медици.
И последно - нещо, което не е въпрос. Г-н Стоянов, идете сега при тях. Не е лесно, но ще бъдете първият български политик, който го е направил. Адресите се пазят в "Стандарт".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите