Нийде се не види български Саркози, тръгнал насам или пък излюпен на местна почва, ни пък францушкият е хукнал за български паспорт. Най се виждат местни дебили, окопали се в останките на дясното, готови да понесат с радост всяко следващо поражение, докато се пуцат един-друг. През това време башибозуккът преспокойно си развява червените байраци, необезпокояван от никого. Баш априлско въстание или пленум не е, бих го нарекъл априлска идилия.

Апропо, от 2000 км разстояние лесно се дават акъли. И аз го мога, и то от още по-далеч. Спуках хамриканци и австралийци с умни приказки. Професия.

А ся ще видим как Саркози ще ни докара лично сестрите от Либия. И моят вечен кошмар е като неговият - да спечеля и проектът да тръгне. Щото после бият и питат: "Абе кви ги разправяше ти, бе?"

Zzloba