Антонина Желязкова*: Безпрецедентна цензура, варварство
Нормално ли е това, което се случва?
- Това, което става, е напълно ненормално. Много съм потисната и неприятно изненадана. Не си спомням дори в тоталитарните времена преди 1989 г. да се е случвало да сме спирали научна конференция и да сме гонили учени от България. Проф. Улф Брунбауер е може би един от най-добрите българисти от по-младото поколение и голям приятел на България, а ние го прогонихме. Не е възможно тема, която беше подготвена да се превърне в научен дебат, да се политизира до такава степен и на нашите колеги от чужбина да бъде показан пътят да си ходят. Мартина Балева така се е уплашила от цялата тази истерия, която се разгърна около един научен, изкуствоведски проект, че днес следобед спешно си замина, защото реши, че може дори физически да пострада. Тоест ние се представихме като варвари.
Защо сте изненадана?
- Не за друго, а защото това е прецедент. Досега не е била проявявана такава нетолерантност и непоносимост към академична тема. Случвало се е да се обсъждат остри теми, да има остри дебати и след това да се включат политиците и медиите да коментират, да злословят, да се изказват некомпетентно. Но това никога не е ставало преди конференция, да не говорим да се стигне до нейното спиране. На моите години и с моя академичен опит съм преживяла цялата академична цензура преди 1989 г. Забранявали са ми да пътувам в чужбина и да изнасям докладите си, тоест съдбата ми на учен е минала през много груба цензура, но такова нещо не е имало. Спомням си, че заради моята съпротива срещу т.нар. възродителен процес 1988 г. не ме допуснаха до една конференция, но тогава всички колеги от чужбина, които бяха против тези събития, бяха допуснати и имаха възможност да дойдат в дома ми и да се срещнат с мен. Изключително възмутена съм. Не съм само възмутена, аз съм разтревожена.
Вече ми се обаждат колеги историци, истински академични хора, защото Божидар Димитров е едно ченге и политик, който само се представя и се маскира като учен. И не е възможно той винаги да е навсякъде и да има последната дума. Академичната общност има намерение да реагира, защото този срам ще го понася не Божидар Димитров, а ние, хората от университета и от институтите на БАН.
Чухте ли позицията на президента?
- Чух, че има специална декларация от президента и това е голям позор.
"Остра провокация към националната ни история и памет..."
- Това е позор за президентската институция, казвам пък аз, също като историк и специалист по история на Османската империя.
Кога и как избуя това патриотарство?
- Това не е патриотарство, това е една елементарна простащина и глупост. Не може да се повдига духа на нацията и да се правят патриотични прояви по този начин. Като отблъскваш академичните приятели българисти от чужбина. Като им казваш "Вън!" и не им даваш възможност да изложат своите научни тези. Има начини, има академични правила. Божидар Димитров, Каракачанов, президентът, който също е уж божем историк, всички тези хора познават академичните правила, а те са: да изложиш своите аргументи против, да направиш академични публикации, да се позовеш на литература, на извори, на каквото искаш и всичко това да се публикува. Патриотизъм се възпитава, когато обществото има възможност да се запознае с всички гледни точки.
А тук става дума за някаква просташка истерия, която ще заглъхне, но щетите на България са нанесени.
*Антонина Желязкова председател на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия
|