|
В отговор на:
И много ми се иска ИПИ, като реши да предлага радикални идеи под тях да има няколко колонки числа (пък били те и прогнозни).
Your wish is our command.
Тия "колонки числа" аз ги пействам в този клуб редовно от четири години насам. Откакто ИПИ публикува "алтернативен държавен бюджет с ниски данъци".
Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година
Автор: Георги Ангелов
Резюме
Приходите в алтернативния държавен бюджет за 2007 година са 18.53 милиарда лева или 35.2% от БВП за годината. Това означава 2.7 милиарда лева намаление на данъчната тежест за гражданите и бизнеса. Разходите се залагат на 18.43 милиарда лева или 35% от БВП.
Предложения за данъчни реформи:
• 10% данък печалба
• нулев данък за реинвестираната печалба
• 10% данък върху доходите, 600 лева необлагаем минимум
• 10% осигурителна тежест, 600 лева максимален осигурителен доход
• 8% вноска в частен пенсионен фонд
Предложения за реформи в разходната част:
• намаление на бюджетните служители с 10%
• намаление на разходите за издръжка на административните структури с 10%
• намаление на субсидиите за губещи дейности с 40%
• увеличение на пенсиите с 20%
• подобряване на социалната система
• начало на здравна реформа – конкуренция и приватизация на НЗОК
• прехвърляне на разходи към частния сектор чрез концесии, приватизация
• намаление на резерва за “реформа” и увеличение на този за бедствия
• изплащане на държавен дълг и спестяване на разходи за лихви
• по-малък излишък в бюджета
Ефекти от алтернативния бюджет:
• по-висок икономически растеж – 9-10% реално
• ръст на чуждите инвестиции – над 100%
• ръст на нетните доходи в резултат на спестени данъци – средно с 20%
• ръст на доходите заради ръст на икономиката – средно 15%
• Спестени данъци годишно от семейство с двама работещи със средни доходи – 1600 лева
Предистория и основни принципи
За четвърта поредна година подготвяме и представяме алтернативен държавен бюджет с ниски данъци. Първият алтернативен бюджет подготвихме през 2003 година – като част от изследване на прословутите 800 дни на предишното правителство. Тогава това беше възможност да покажем, че през тези 800 дни наистина можеше да си постигне нещо много по-добро, нещо много по-бързо, но за това имаше нужда от доста по-различен бюджет – бюджет с по-ниски разходи, които се използват ефективно, бюджет с по-ниско облагане на бизнеса и гражданите.
Първият алтернативен бюджет представихме на 10 ноември 2003 година в националния пресклуб на БТА. Тъй като и през следващите години предложенията на правителствата за държавен бюджет оставаха далеч от възможното, далеч от насърчаване на икономическата активност и благосъстоянието, продължихме с тази практика и алтернативният бюджет се превърна от еднократен акт в традиция.
Основните принципи, върху които сме градили алтернативния бюджет са:
• 10% плоска ставка за данъка върху доходите и данъка върху печалбата
• значително намаление на осигурителната тежест – с тенденция да достигне 10%
• увеличаване дела на частния стълб на пенсионната система
• оптимизиране на държавните разходи – увеличаване на ефективността, прозрачността, конкурентността и неефективни програми и структури
• основното ни твърдение винаги е било, че по-ниските данъци стимулират инвестициите, спестяванията, заетостта и труда и съответно влияят позитивно на икономиката
• друг важен резултат от ниските данъци, който сме посочвали – че по-ниското данъчно бреме оставя повече доходи в данъкоплатците
Какво е постигнато
1. Данък печалба. Когато за пръв път предложихме 10% ставка за данък печалба и данъка върху доходите много критици твърдяха, че това не е възможно да се случи. За наша радост, то не само се случи по отношение на облагане на печалбите, но се случи сравнително бързо – от януари 2007 година България въвежда 10% данък върху печалбата.
2. Намаление на осигуровките. Когато предложихме намаление на осигурителната тежест, никой друг не смееше да говори или дори да мисли по този въпрос. Това беше забранена тема – аргументът беше, че намалението на осигуровките ще направи пенсионерите много по-бедни отколкото са в момента и никакви рационални аргументи не успяваха да променят мнението на защитниците на тази теза.
Така или иначе, ние продължихме да показваме с изчисления и разумни доводи, че не само пенсиите няма да намалеят при приемане на алтернативния бюджет, но точно обратното – те могат да бъдат увеличени. През 2005 година нашите аргументи бяха приети от новото правителство и то намали осигурителната тежест с цели 6 процентни пункта от началото на 2006 година. Не се реализира прогнозираният драстичен спад на пенсиите, напротив – те бяха увеличени 2 пъти – през януари и през юли. Така, и в този случай се оказа, че твърденията на противниците на алтернативния бюджет са неверни.
3. Бюджетни излишъци. Няколко години поред обяснявахме, че ще има значителни по размер бюджетни излишъци, ако данъците останат на високи равнища. Правителството, обаче, твърдеше, че това не е вярно, че гледаме с розови очила. Съответно, в закона за държавния бюджет винаги беше залаган дефицит, а в един случай – балансиран бюджет, но никога излишък. Така или иначе, оказа се, че наистина се реализира излишък – точно както прогнозирахме и никога нямаше дефицит – въпреки прогнозите на правителството и Министерството на финансите.
4. Данъци и икономика
Дълго време обяснявахме, че има силна връзка между нивото на данъчно облагане, темповете на икономическо развитие, размерът на сивата икономика и приходите от данъците в бюджета. Тези наши твърдения се потвърдиха – намалението на данъка върху печалбата доведоха до повече инвестиции, до по-бърз икономически растеж, а приходите в бюджета от данъка върху печалбата не само, че не намаляха, но дори се увеличиха.
Така например, през 2004 година при ставка по данъка върху печалбата от 19.5% приходите от него бяха 2.54% от БВП. През 2006 година при 15% данък печалба – или с 1/4 по-нисък данък – приходите от него в държавния бюджет на практика се увеличиха – до 2.85% от БВП. Това доказа, че ниските данъци имат толкова силен динамичен ефект и ефект върху сивата икономика, че не водят до голяма загуба на приходи за държавния бюджет.
Същото нещо, дори в по-бързи и по-големи размери се реализира и при намаление на осигурителната тежест с 6%. През 2006 година прогнозата на правителството беше за приходи от 4.08 милиарда лева приходи от осигуровки. Очакваният резултат, на база на изпълнението на бюджета до момента, вече е 4.31 милиарда лева. Т.е. това показва над 220 милиона лева повече приходи в бюджета спрямо планираните – и това се реализира не след няколко години, а още в рамките на първата година, на първите няколко месеца от намаление на осигурителното бреме.
Алтернативен държавен бюджет за 2007 година
1. Данъчна реформа
• 10% данък печалба – данъкът върху печалбата ще стане 10% през 2007 от сегашните 15% – това беше гласувано и подкрепено единодушно от всички народни представители. Така, нашето предложение от първия алтернативен бюджет вече се реализира.
• нулев данък за реинвестираната печалба – по примера на успешната политика на Естония предлагаме следване на политика на необлагане на печалбите докато се реинвестират. В Естония това доведе до огромен ръст на чуждите инвестиции, ръст на общите инвестиции в икономиката, ръст на икономиката.
• 10% данък върху доходите, 600 лева необлагаем минимум – ставката по данъка върху доходите не трябва да е по-висока от ставката по данъка върху печалбата. Освен това единната, плоска, ставка по данъка върху доходите има далеч по-добри икономически резултати от прогресивното облагане. Необлагаемият доход по данъка върху доходите трябва да е равен на максималния осигурителен доход по осигуровките – за да няма облагане на един и същ доход както с данък, така и с осигуровка.
• 10% осигурителна тежест, 600 лева максимален осигурителен доход – осигурителната тежест трябва да се намали от сегашните 31-36%, които влизат в консолидирания държавен бюджет, на 10% - каквато е и ставката по данък печалба и данъка върху доходите.
• 8% вноска в частен пенсионен фонд – с вноска от 8% в частен фонд за всички работещи в икономиката се осигурява дългосрочна стабилност на пенсионната система. Вноските влизат в лична пенсионна сметка на отделния човек, която е негова собственост, инвестира се в реални активи, не може да бъде похарчена от правителството за “по-важни” нужди и може да се наследява.
2. Приходи в алтернативния държавен бюджет
2.1. Облагане на труда
Общият разход за труд на работодателите оценяваме на около 16.7 милиарда лева – на база на прогнозите на правителството за броя на осигурените лица и средномесечния осигурителен доход, както и на база на информация от Министерството на финансите за доходите над максималния осигурителен доход.
Тъй като правителството има практика да подценява приходите, включваме и този фактор в изчисленията, както и залагаме една трета от намалението на осигуровките да остане в работодателите – нещо, което изглежда реалистично при ниската еластичност на предлагането на труд.
В допълнение, смятаме, че при 10% облагане на труда /+ 8% вноска в частен фонд/ – което е пъти по-ниско от настоящите равнища – нивото на сива икономика ще намалее драстично. За първата година между 1/3 и 1/2 от сивата икономика, предизвикана от облагането на труда, ще излезе на светло. По-ниското облагане на труда и бизнеса ще доведе и до ръст на доходите и разходите за труд с поне 5 процентни пункта.
В резултат, очакваме при 10% ставка на облагане на труда с данък върху доходите и осигуровки приходите от данъка върху доходите да са около един милиард лева, а приходите от осигурителни вноски – 1.13 милиарда лева.
Разход за труд и облагане на труда
Общ разход за труд на работодателите
16,688,018,641
фактор 1: подценени приходи
773,270,212
фактор 2: намаление на осигуровките за работодателите
-1,080,377,701
коригиран разход за труд на работодателите
16,380,911,152
фактор 3: намаление на сивата икономика
1,638,091,115
фактор 4: повече работни места и по-високи доходи
819,045,558
очакван разход за труд на работодателите през 2007
18,838,047,825
осигурителни вноски за държавата
1,130,282,869
вноски в частен пенсионен фонд
904,226,296
облагаем доход
7,535,219,130
данък върху доходите
1,003,521,913
Данък + осигуровки
2,133,804,782
Осигуровки в частен фонд
904,226,296
2.2. Облагане на печалбите
Приходите в бюджета от облагане на печалбите се влияят от няколко фактора:
• намаление на данъчната ставка с една трета – от 15% на 10%
• въвеждане на нулева ставка върху реинвестираната печалба – което в Естония е довело до двоен спад на приходите в бюджета от облагане на корпоративните доходи
• увеличаване на облагаемата основа заради намаление на осигурителните вноски, което пряко увеличава декларираните печалби
• увеличаване на печалбите заради динамичния ефект от по-ниско данъчно облагане, по-ниска сива икономика, повече инвестиции
Очакваните приходи са около 800 милиона лева.
2.3. Косвени данъци
В резултат на по-ниското облагане на доходите и печалбите, инвестициите ще се увеличат, както и покупките на стоки за потребление. Това ще окаже положително влияние върху приходите от ДДС. Вероятно ефектът ще е силен, но за да сме реалисти залагаме ръст от само 5%. Същият ръст ще се реализира и от приходите от мита. Повишаването на доходите обикновено е свързано и с повече разходи за акцизни стоки – горива, алкохол, цигари, кафе, автомобили, което означава ръст и на приходите от акцизи. Оценяваме този ръст на поне 10%.
2.4. Други данъци и неданъчни приходи
Приходите от други данъци и неданъчни приходи предвиждаме да се увеличат чрез по-активна реформаторска политика – концесиониране с конкурентни пазарна поръчки, продажба на ненужни активи – офиси, апартаменти, земи, гори, сгради и пр. В същото време, по-високите доходи на данъкоплатците ще увеличат събираемостта на приходите.
2.5. Общо приходи
Прогнозата за приходите в алтернативния държавен бюджет е 18.53 милиарда лева или 35.2% от БВП. Това означава 2.7 милиарда лева намаление на данъчната тежест за гражданите и бизнеса.
Приходи в проектобюджета на правителството и в алтернативния
В млн.лв.
2007
МС % БВП Алтернативен % БВП
ОБЩО ПРИХОДИ
21,326.6 41.7% 18,532.7 35.2%
Данъчни приходи
17,499.0 34.2% 13,873.1 26.3%
Преки данъци
7,424.0 14.5% 2,940.2 5.6%
Корпоративни данъци
1,410.7 2.8% 806.4 1.5%
Данък върху доходите
1,446.0 2.8% 1,003.5 1.9%
Осигуровки
4,567.2 8.9% 1,130.3 2.1%
Косвени данъци
9,662.9 18.9% 10,477.7 19.9%
ДДС
6,301.0 12.3% 6,616.1 12.6%
Акцизи - общо
3,121.7 6.1% 3,579.0 6.8%
Мита и митнически такси
240.2 0.5% 282.7 0.5%
Други данъци
412.1 0.8% 455.2 0.9%
Неданъчни приходи
2,739.7 5.4% 3,571.8 6.8%
Помощи
1,087.8 2.1% 1,087.8 2.1%
3. Разходи в алтернативния държавен бюджет
Разходите се прогнозират да достигнат 18.43 милиарда лева или 35% от БВП – намаление с около 2.5 милиарда на държавните разходи спрямо предложените от правителството. Спрямо държавния бюджет за 2006 година, алтернативният бюджет предвижда увеличение на разходите с около 200 милиона лева.
Реформи в разходната част:
• намаление на бюджетните служители с 10% - имайки предвид това, че ежегодно много хора се пенсионират, напускат или биват уволнени заради несправяне с работата, достигането на целта от 10% намаление на щатните бройки в бюджетната сфера и съответните разходи няма да е много трудно, нито болезнено. В допълнение, заплащането на бюджетните служители трябва да се обвърже с извършената работа и постигнатите резултати.
• намаление на разходите за издръжка на административните структури с 10% - намалението на бюджетните служители е свързано и с намаление на разходите за тяхната издръжка – командировъчни, ремонти, ток, вода, парно, телефони, интернет и пр.
• намаление на субсидиите за губещи дейности с 40% - губещи предприятия като БДЖ трябва най-после да изпълнят програма за преструктуриране, която да увеличи приходите и да намали разходите им. Ако това продължава да не се случва, единственият изход е приватизация на железопътния транспорт, за да може частният собственик да изпълни съответните необходими реформи.
• увеличение на пенсиите с 20% - това увеличение съответства на увеличението на доходите на работещите заради намалението на данъчните ставки. То може да се финансира при изпълнение на заложените намаление на други разходи в държавния бюджет.
• подобряване на социалната система – прехвърляне на посреднически услуги на пазара на труда към частния сектор, ограничаване на неефективните програми за активни мерки на пазара на труда, въвеждане на по-дълъг срок, в който няма право да се получават социални помощи, получаването на помощи да е свързано с изискване за извършване на труд и/или посещаване на курсове за обучение или ограмотяване, ефективен контрол. В допълнение на тези мерки, допълнително спестяване на средства ще има в резултат на повишената икономическа активност и заетост заради по-ниското данъчно облагане. Резултатите от реформите на социалната система ще са свързани с по-бързо намиране на работа, по-малка безработица, насърчаване на труда.
• начало на здравна реформа – планираме то да с извърши на пет стъпки. През първата година хората с доходи над 1500 лева с право на избор на частен здравен фонд, през втората година – хората с доходи над 1000 лв., през третата година - над 700 лева, през четвъртата година – всички. През петата година, когато вече има конкуренция между множество здравни каси, държавната здравна каса може да се приватизира.
• прехвърляне на разходи към частния сектор чрез концесии, приватизация – това може да спести значителни средства от държавния бюджет за инвестиции в инфраструктура. В същото време, повишаване на прозрачността и конкурентността на обществените поръчки може да увеличи ефективността на обществените поръчки и да намали корупционния елемент. Конкретно, може да се концесионират магистралите Тракия, Хемус, Струма, Марица, летищата София, Пловдив, Русе и други по-малки, пристанищата Варна, Бургас, Русе.
• намаление на резерва за “реформа” и увеличение на този за бедствия – т.нар. резерв за структурна реформа, както и другите резерви, които се появиха през последните години само за да увеличат възможностите на правителството да разходва средства без одобрение от парламента, трябва да се премахне. Резервът за бедствия може леко да се увеличи.
• изплащане на държавен дълг и спестяване на разходи за лихви – огромният размер на фискалния резерв /6 милиарда лева/ плюс възможни приходи от приватизация позволяват да се изплати държавен дълг. Това ще спести сериозни разходи за лихви – от около 350 милиона лева годишно.
• по-малък излишък в бюджета – бюджетът няма нужда от огромните излишъци, които се реализират ежегодно. Малка сума на излишъка е достатъчна, за да гарантира стабилността на държавните финанси.
4. Ефекти от алтернативния бюджет:
• по-висок икономически растеж – настоящите темпове на растеж биха могли да се увеличат значително до 9-10% при изпълнение на така описания алтернативен бюджет. Повишаването на растежа идва както от оставянето на повече средства в гражданите и бизнеса, така и от стимулите, които по-ниското данъчно облагане създава за инвестиции, труд, заетост.
• ръст на чуждите инвестиции – намалението на данък печалба до 10% прави България страната с най-ниско облагане на печалбите в ЕС. В същото време, въвеждането на нулев данък върху реинвестираната печалба води до допълнително насърчаване на инвестициите. Така, един ръст на чуждите инвестиции от над 100% е напълно реалистичен и дори би могъл да се надхвърли.
• ръст на нетните доходи в резултат на спестени данъци – средно с 20%. Изчисленията показват, че при средната заплата спестяването на данъци при по-ниските данъчни ставки достига 20% от дохода.
• ръст на доходите заради ръст на икономиката – средно 15%. В допълнение на спестените от по-ниските данъци доходи, хората ще получат и допълнително увеличение на дохода заради повече заетост, повишаване на заплащането.
• Спестени данъци годишно - семейство с двама работещи със средни доходи би спестило при предлаганите 10-процентови данъчни ставки 1600 лева през 2007 година – значителна сума за повечето домакинства.
Още нещо да имаш да питаш?
Бог пише право дори когато изкривява редовете
|
Re: И що трябва да му изкилиферваш думите? [re: HerzogTryn]
