Re: Иракската съпротива избива децата си. / Политика, Свят / Политика

Думата ми харесва защото е по-малко износена от терористи и тероризъм и разбира се, поставям равенство между двете.

Наистина превръщането на моралът в оръжие е тъжна картинка, но точно това прави съпротивата. Тя според собствения си морал взривява собствените си деца. Техният морал го приема. Затова казах, че е най-страшното оръжие. Ние сме различни.

Това което ти наричаш версия на случилото се ми се струва некоректно. Може би си имал предвид по-скоро интерпретация или хипотеза. Версията засега е една - съпротивата е взривила колата с децата си вътре, съпротивляващите са избягали, а има още три цивилни жертви сред сънародниците им. Това е версията. Ти предлагаш друга интерпретация на фактите и лансираш хипотеза, която може да се надяваш в бъдеще да бъде подкрепена или отхвърлена. За сега нищо не подкрепя тази ти хипотеза. Няма никакъв индекс за това, че нещата са се случили по-друг начин. Когато такива индекси се появят, те могат да предизвикат и търсенето на факти за подкрепата и. Дотогава всички рогатки, влизат в територията на типа бургаски коспирационизъм – ниско интелигентен и несериозен.

Наистина разговора за никога не съществувалите детски кръстоносни походи ни отдалечава от темата за различията в самосъхранението, без което няма добродетел, но щом държиш на това …добре, но първо да те попитам, защо след като знаеше това , все пак го използваш като инсинуация? Защото именно разпространяването на такива измислици, като детските кръстоносни походи е политкоректната версия на събитията между 11 – 14 век, а не политически коректната е да се каже ясно това, което наистина се е случило според източниците, с които разполагаме от тази епоха – такива походи е нямало.

Самата история на Кръстоносните походи е доста по-сложна . Цяла Европа от Атлантика го Армения участва в нея, включително Византия, която е основна фигура в кампаниите. Не може да не знаеш , че походите започват именно по настояване и по молба на Византийския Император, а западното християнство откликва на молбата на Алексей Комнин за помощ, ясно формулирана в писмото му до Графа на Фландрия с молба за ходатайство пред Папа Урбан II. В резултат на това Папата призовава християните да се организират и отидат на помощ на империята на Константинопол, чийто пратеници присъстват лично на събора. Цялата тази кампания е в духа на двата идеологически пилона на обществото по това време – Божието примирие и Божият мир, които са не религиозни , а политически доктрини.
Но да не забравяме кога се развиват тези събития и както е нивото на обществото и на технологиите. Самата Римска църква е давала насоките и е мобилизирала народите, но не е могла нито технически, нито организационно да контролира събитията. По сегашните ни представи подобна експедиция може да се сравни с проект за колонизиране на Марс. Необходими са били огромни ресурси и пълна мобилизация, икономическа и морална, на християнството. В тази обстановка много неща не са се случвали така както е било препоръчано. Особено показателни са погромите над еврейското население , станали въпреки изричната забрана на Урбан Втори. Точно тук попадат и продажбите на деца и вземането на роби, които някои водачи са използвали за да финансират войските си. Всичко това е било извън контрола на Рим и Папата строго го е осъждал.

Обществото тогава, според източниците достигнали до нас, е виждало кръстоносните походи, като една епопея, велика авантюра продължила два века. А грохотът от тези събития кънти още и през времето на Волтер, където той казва: „…няма да се разсърдя ако видя такава кампания проведена срещу Османската империя. Бих видял с удоволствие красивата Гърция освободена от своето робство”

Сега при нас , политкоректното е да се пише нова удобна история и да се измислят неща подобни на детските кръстоносни походи, вписващи се прекрасно в духа на левичарското време , в което живеем. Дискредитация и подмяна на стойностите – това е целта. Затова и Кръстоносните походи, заедно с колонизацията, морала, национализма, са под непрекъснатите удари на левите медии. Много малко хора се интересуват от онова време, а още по малко го разбират. Клишетата и пропагандата победи и политизира историята до такава степен, че я превърна от наука за миналото на човечеството в инструмент за промоции на удобни политически доктрини. Завършвам с откъс от Жан Ришар:

Мисълта за Светите земи, а оттам и за времето на кръстоносните походи не е изчезнала у християните от Запада. Трябва ли да припомняме постоянството на поклоненията, престоя, по време на който основатели на ордени като Игнаций де Лойола и Шарл дьо Фуко обмислят своите решения, пътешествията на един Ламартин или на един Шатобриан?

Именно кръстоносният поход е загнездил тази мисъл във въображението на западния свят. Понятието за Светите земи не е създадено от теоретиците и проповедниците; то се обособява въз основа на предложените от папа Урбан II цели, въз основа на самата реализация на кръстоносните походи. Та нали самите кръстоносци ги осъществяват такива, каквито са: начинания с невероятен размах, източник на саможертви, изпитания, но и на трудно измеримо духовно обогатяване, станали един от основните епизоди в европейската история!