Когато цар Симеон II влезе в парламента, той реши да вземе значителен брой жени. Нещо, заради което аз го адмирирах. Обаче на втората цедка за избора на правителство той не можа да вземе добър набор от менажери. Жените, които взе Симеон II започнаха да подозират корупционни схеми, вместо да творят. Те не биха могли да знаят, че средствата, които отделят някои членове на правителството не отиват за собствените им джобове/никой не може да изяде 1млн.евро/, а за определени нужди на някои хора.

Някои добри държавници в опозиция започнаха яростни подигравки със Симеон, без да разбират, че неговото положение не е лесно. Те също не вложиха никакви усилия да заработи българската икономика, взимаха си заплатите и това беше.

Симеон не трябваше да се заема с министерски пост, за да не се петни името му. Сега много хора започнаха дори да го мислят за нискоинтелигентен. Налага се неговите пълномощия за управление да бъдат доста по-големи от тези на английската кралица, поне първоначално.

Той може да наема кадърни правителствени менажери, които да осъществяват подем в икономиката, всеки от тях обаче трябва да знае къде отиват парите, за да не се получават подозрения и партизанщина. Ето ти ДОИП – царят осъществява контрол над правителството /един единствен човек/.

По-нататък ще ти изложа и идеята за смяна на столицата. Да кажем създаване на един нов град, където има ограничение за гражданство по минимално притежаван капитал например, произход и т.н.. Друг начин някой да може да стане гражданин на новата столица е да бъде поканен от царя.

Симеон трябва да се превърне в застъпник на правата на една важна част от нашето общество. Една твърде важна част!


Как намираш тези идеи?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите