Като четях вчерашното обръщение на Буш "За състоянието на Съюза", хем ме налягаше истеричен смях, хем ми идеше да псувам. Тоя кукувец не само не осъзнава в каква каша е затънал, ами и я забърква още повече. Рейтингът му в САЩ е катастрофален - подобен рейтинг са имали само Труман по време на Корейската война и Никсън по време на войната във Виетнам. В Ирак бушува гражданска война (заплашваща страната с разпадане), от която големите печеливши са Иран, издигащ се до регионална суперсила, и Сирия; а сериозно застрашени са проамериканските сунитски режими в региона.

Вместо да се замисли за нова американска стратегия в Ирак, базирана на очевидността, че в Средния Изток стабилни могат да бъдат само теократичните или диктаторските режими, Бушменът самоубийствено е зациклил на безумната идея за САЩ като износител на демокрация: "Най-важният въпрос на деня е дали Америка ще помогне на хората в Средния Изток да изградят свободни общества и да имат правата, от които се ползва цялото човечество".

Глупостта на подобна мегаломанска идея е очевидна (голяма част от човечеството не живее в свободни общества и не се ползва от правата, които Буш има предвид), но опасното е, че тя може да доведе до регионална война, базирана на шиитско-сунитско противопоставяне. Такава война няма да засегне само хората в Средния и Близкия Изток, а сериозно ще накърни интересите на много, много повече държави, дори само поради факта, че ще се води в региона, който е най-големият световен нефтен източник. В отровените международни отношения САЩ ще се конфронтират с Китай (растящата му икономика изисква все по-нарастващи количества близкоизточен нефт) и с Индия (конфликта й с Пакистан, свързан със сепаратизма на ислямското й население); ще охладят сериозно отношенията си с Европа (зависимостта й от близкоизточния нефт), с Русия (амбициите й за голям световен играч, съчетани с опасността от разпалване на ислямизъм в Кавказ), с Латинска Америка (идеологическото разминаване между левите правителства и САЩ).

Ние обаче какво правим в задаващия се гигантски калабалък? Вместо да гледаме как да се изсучем по терлици от Ирак, ние героически (или Гюромихайловски?) решаваме, че ще стоим там докато трябва. Никоя политическа сила, дори опозиционна, никоя медия, никоя голяма публична личност не изрече на глас очевидното - че правителството постъпва безотговорно и застрашава националните ни интереси. И се сещам за горчивите думи на Левски: "Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме."

В джобчето ми дрънкат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите