Добре че са пощенските марки, да казват на амерканците че живеят в дома на смелите и свободните, че да разпознават думите в речник или вестник, примерно.

Привилегийте за по-"висшите" биват приемани, от мнозинството лумпени, за природна даденост; самата Библия учи така - нали сама Бог работи чрез бого-избрани личности.

Бях написал един разказ ("Първо Кръпките) от спомените на началник в Дъглас (той ме препоръчал за назначение там, след като видял че съм си махнал сакото в жегата на фургона за интервюта; разказа "Едно Сако"). В първият разказ има спомени от интересен "културен сблъсък". Ето го текстът:

ПЪРВО КРЪПКИТЕ…
Георги Ушев
10 ФЕВ 2001 (1986)


…"Беше 1946. Студената война бе започнала. Академиците спорят кога била започнала Студената Война. Плямпачи. За нас тя бе започнала още през 1945. За руснаците тя бе започнала още с тяхното навлизане в Германия.

Аз бях в механизирана дивизия. Бяхме в процес на превъоръжаване и пре-групиране. За нас това значеше учебна подготовка, и покрай това няколко седмици на свободно време. До като новото оръжие пристигне и ние започнем оперативна подготовка. В нашето свободно време ние можехме да наблюдаваме германците около нас.

Германия беше разрушена. Материално разрушена. Но не структурно. Примерно, близкият град беше купища развалини. Пътят към него беше изровен от бомбени кратери. Но отбивките на пътя, криволичещи измежду кратерите, бяха маркирани, с колчета със знаменца. В града, кварталите бяха купища отломки. Но измежду тези купища, представляващи едновремешните квартали, улиците бяха чисти. Бомбените кратери по основните улици бяха запълнени. Още от войната. Искам да кажа, впечатлението беше на обществена организация и чистота и уреденост. Това придаваше на германските развалини една атмосфера на временност. На някакво временно отклонение. Аз съм от Средния Запад. В моите възприятия германците напомняха жителите на американско градче след торнадо. Торнадото е дошло и заминало; животът ще продължи.

Жителите на града живееха в землянки в близката гора. Влизал съм в няколко. Още с влизане бях учудван от качеството на стъпалата, на изкопаването, на покрива. Виждал ли си землянка с врата, която пасва на касата? Тези хора бяха копали землянките за да се спасяват от нашите бомбардировки, или да си играят на горски лагер! Германките имаха козметика, произвеждана в Германия чак до 1943! Козметика в САЩ не се произвеждаше от 1942. Тези хора бяха ли водили сериозна война?

Германците бяха започнали да се възстановяват. Имаха нужда от организация и материална база. Прекалено ясно беше, че в организацията ние няма с какво да им помогнем. Да съм честен, ние трябваше да се учим от тях. С материалната база помагахме. Което показва какви простаци са политиците. Каквото бе оцеляло от германската подвижна материална база, в нашата част на Германия, бе било изпратено на Югославия. Примерно, всички трактори, електрокари, кранове, пикапи, камиони. И се оказа, че в Германия няма материална база да подсигурим нашата отбрана срещу руснаците. След което каквото германско бе било подарено на Югославия, ние трябваше да го пренасяме от САЩ. Това взима време. Започнахме с ръчни колички. Това беше нашата помощ към германците, по мое време. Няколко вагона ръчни колички. И не-намеса в тяхната организация.

Германците се организираха в бригади. Точно по нацистка линия. От квартален отговорник до кмет. В случая квартали нямаше; землянките бяха разпределени на "квартални единици". Академиците днес плямпат за морал. От университетските бюра. Ние бяхме в Германия. Ние гледахме германците. И прецизно ние не можехме да плямпаме за морал. Нито да "повеждаме" с морален пример. Защото не можеш да водиш с кърпен задник! Водените ще видят кръпките. Ще се получи обратна реакция. Водещият ще стане за присмех. Ние не можехме да си позволим германски присмех, в гръб, и да се браним от руско нападение.

Виждаш ли, германците имаха грехове. Избили в лагери 3 милиона човека. По методичен начин, на който всеки американец можеше единствено да завиди. Защото това, което германците бяха извършили систематично, повечето американци се опитваха да вършат със саморъчни методи. Германците били расисти? До 1870 цветнокож не е имал право да стане американски гражданин. След 1870 негрите получават гражданство. Останалите цветнокожи получават това право едва през 1952. Който не е можел да стане гражданин, не е можел да притежава земя. Това до 1966; чак тогава не-гражданин получава земевладелски права. Евреите за няколко години в Германия са били третирани, по-скоро малтретирани, точно както цветнокожите в САЩ са били малтретирани от ден първи до 1952. Отличителният грях на германците е избиването на хора в лагери. Но идеята за лагер за избиване на хора не е германска, а английска. Американците са избивали индианците чрез резерватите. А какво са резерватите? Говорейки за евреите, чак до войната американските престижни университети са имали квоти за евреи. Няколко човека на година, и това е! Не е имало избиване. Но е имало институционна дискриминация. А знаеш ли колко малка е стъпката от институционна дискриминация към избиване?

Германците бяха поставили избиването на промишлена основа. Бяха имали глупостта да пазят всички записи от това. Избивали и броили 3 милиона. Това бяха приблизителните цифри, които имахме от германските архиви след войната. Преди академиците да ги утроят и да пребоядисат избитите руснаци и поляци на евреи. За разлика от академиците, германците бяха водили и пазили честни записи. Можели са да пазят записи, но лъжливи. Примерно, устна заповед за избиване да бъде изпълнена, и след това написана като заповед за освобождаване от болница. И заповедта за освобождаване от болница да остане в архива. Излекуваните освободени станали нещастна жертва на нашите бомбардировки. Или смляни от руската артилерия. Мислиш че такива неща не стават във войската? Или даже в цивилния живот? Колко писмени одобрения има за линчувания в САЩ? Остави любителските напъни по крайпътни дървета! Говоря за линчуванията, ползвали материална база от официалната власт. Говорейки за мълчаливи официални одобрения, истината е в разходите на муниций срещу германците. Как една наша бомба не падна по гарите пред лагерите! Или по жилищните комплекси на лагерната охрана! Ние бяхме пречили на германците във всичко друго но не в тяхното избиване на хора. Германците бяха си цапали ръцете с това, което други бяха искали да направят, но не бяха посмяли.

Морален пример, а? Тези академични глупости винаги са ме ядосвали! Натегачите, съдили нацистите за расизъм, се прибраха в САЩ със сегрегация. В САЩ с вечерен час за малцинствата. Расистите германци бяха били бити, говоря за нашата страна, от американци в расово-сегрегирана войска. Студената Война и нуждата да вадим морално превъзходство над руснаците насилиха отмахването на сегрегацията и отявления расизъм. Но да се върнем към "моралния пример". Ние ли бяхме тези, които да го дават на германците? Да ги учим как лагер за избиване да бъде обърнат на резерват? Или как точно да дискриминират и убиват безредно и любителски – без да нагазват в промишлени подходи? Ето защо оставихме германците да работят със старата нацистка организация.

Германските бригади работеха отлично. Бяха започнали със жилищата. Мъже и жени работят. Бригадите обслужвани от полеви кухни, на каруци. Но каруците с пневматични гуми! Теглени от хора; конете също бяха били подарени, на някой някъде си, я в Югославия, я във Франция. Как някой политик е изпуснал да завлече там и каруците! Зелева супа. И пилешко. Пилците взимат 3 месеца до производство; те са първата налична храна за хора, започващи възстановяване. Германците работеха с нашите ръчни колички. Така започнаха.

Когато ние се превъоръжавахме и имахме време да ги наблюдаваме по-отблизо, нашите германци завършваха един жилищен блок. Наричахме ги "нашите германци" защото някои ни станаха роднини. Доста наши момчета бяха от германска кръв. След като видяха какво чудо са германците, усетиха гордост и смелост да си спомнят старите германски корени. После си доведоха германки за съпруги. Но говоря за жилищния блок. Предстоеше разпределението на апартаментите. Блокът имаше жилища за 1/4 от бригадата. Искахме да видим кой какъв апартамент ще получи.

Разпределението на апартаментите стана по жребий. Очаквахме ръководните клечки да имат привилегия. Напомням ти, че това бяха ръководни клечки по нацистка линия. С трудовата организация по нацистка линия. Което предполага разпределителни навици също по нацистка линия. Привилегий нямаше. Никакви! Щастливите семейства, четвъртината от бригадата, продължиха да работят в строеж на следващия блок. Германците работеха с абсолютната увереност, че цялата бригада, независимо от жребия за всеки пореден блок, ще работи до като всяко семейство получи жилище.

Реакцията на нашите момчета беше неочаквана. Гледайки към миналото, реакцията е била най-логична. Но тогава за нас офицерите беше неочаквана. Явно ние не сме мислели логично. Разпределение на ресурси, жилищни или каквито и да било, без привилегия, беше шок. Неописуем шок! Поведението на германците, отминати от жребия, тяхното непоклатимо доверие в тази разпределителна система – това също беше шок. Защото не беше поведение на лъгани хора. Не беше поведение на хора, мъчени от тиранична система. Положи тези наблюдения върху фона на американската действителност, която вече ти описах.

Всяка формация има устати мислители. Нашата не беше изключение. Проехтя анонимният войнишки коментар: "Ясно защо нацизмът е бил такъв враг за дебелогъзите в САЩ!" Това чул ли си го от академиците? Войниците възприеха нацизма като честна и човешка система. Разбира се, момчетата веднага бяха дръпнати от възможности за общуване с германците. Такова разглобяване, почистване, смазване, и сглобяване на гъсеници не си виждал. На гъсеници за стари консерви за претопяване. Моите момчета с германски приятелки – аз им издействах пропуски, под претекст поддръжка на приятелски външен облик пред окупираното население. За нас офицерите падна "разбирането", устно, да не си завираме гагите в подривната нацистка атмосфера. Предполагам академиците четат от някой архив писмена заповед да ходим да помагаме на германците с провеждане на жребия за жилищата, а? Глупаци като германците с честни записи в архивите няма много по света.

Ние трябваше да махнем кръпките от нашите задници. Това беше моето заключение от ротацията в Германия. Заключение и като човек, и като американец, и като военен. След Втората Световна Война в САЩ дойде идеята за работа с облаги като здравни застраховки, отпуски, болнични. Такива неща е нямало за американците преди това. Определено не в националната мащабност, която днес приемаме за нормална. От къде дойде тази идея в САЩ? Аз ще ти кажа от къде. Отдавна съм пенсионирам от войската и мога да мисля и да си отварям устата по-широко. Идеята за човешки работни условия дойде от нацистка Германия. Пренесена от офицери, сгъвали се от срам. От срама да баламосваш войници с глупости, само и само да не си размътват мозъците с наблюдения на германците. На германците, тогава живеещи в землянки! Федералните междущатски магистрали – и това дойде от нацистка Германия. Айзенхауер ги прекопира. Да ти кажа, между другото. Но американецът, като човек, още няма обществените предпоставки, които германецът още от нацистка Германия е имал за гарантирани! А вече сме колко, 3 поколения, от тогава. Така че светът ще трябва да почака още малко до като се обърнем към него с чисто дъно на гащите и го поведем. Морално. От университетските бюра на академиците.

Моят интерес не е в световното водачество, а в кръпките по нашите дирници. За мен е късно, но искам моите внуци да виждат в Америка честност и човещина. Да гледат на американската система със спокойствие и доверие. С доверието, което германците имаха към тяхната система още преди 40 години."…