|
Безсилието, което клати властта
Товарът на неразкритата престъпност става смъртоносен за управлението
ПЕТЪР АЛЕКСАНДРОВ
Българите са търпеливи хора. Те могат безропотно да преглътнат лишения, ниски доходи, болести, по-високи цени, лоша храна и замърсен въздух, нескопосани и корумпирани политици и чиновници, партийни лъжи, задръствания... Никой обаче не може да се примири с едно нещо - несигурността за живота, здравето и имуществото, безнаказаността на престъпниците и неразкриването на наистина дръзки престъпления. И рано или късно изразява своето отношение към безсилието на властта в това отношение.
А само два случая през последните 10 дни показаха, че властта и държавата са разконцентрирани и не могат да се справят с подобни предизвикателства.
Първо беше убийството на таксиметровия шофьор в Сливен Живко Димитров, който беше жестоко умъртвен на 3 януари през нощта. И до момента от извършителите няма и следа. Изпратени бяха екипи от София. Нищо. Самите таксиметрови шофьори дадоха ясно да се разбере колко доверие имат във властта - те предложиха сами да издирят оръжието на престъплението и самите бандити.
Преди три дни пък беше разстрелян кметът на Елин Пелин Янко Янков. И пак от извършителите няма и следа. И пак екипи от София, пак денонощна работа и никакъв резултат. Отговорни фактори от полицията и прокуратурата заобясняваха как сега се обмислят версиите и не можели да говорят, защото всичко било следствена тайна. Като ги гледа човек как мънкат и се оправдават, още повече му настръхват косите. Още повече, че засега същите отговорни фактори са почти категорични, че става дума за убиец непрофесионалист. Как тогава толкова високоплатени професионалисти и екипи от стотици полицаи, прокурори и експерти не могат да намерят въпросното лице?
И в този случай последваха протести - от кметове, партии, отделни граждани. Нещо, което ясно показва сериозно разклащане в доверието, че държавата и нейните органи могат да разкриват, да не говорим - да предотвратяват, престъпления.
Подобни настроения все по-отчетливо се наблюдават от една година насам - от убийството на сестрите Росица и Кристина Белнейски в Пазарджик, което се превърна в своеобразна емблема на безсилието на МВР и прокуратурата. Близо стохилядната "армия" от полицаи, прокурори, следователи, експерти, криминалисти и какво ли още не само не успя да разкрие и залови извършителите, но и остави впечатлението, че този случай вече е в графата "забравени досиета". Въпреки хилядите левове, похарчени за експертизи у нас и в чужбина.
Не са разкрити, задържани и осъдени извършителите на бомбения атентат срещу журналиста Васил Иванов, нападателите над митничари, данъчни, съдебни изпълнители. Няма и следа от извършителите на убийствата на Емил Кюлев, Илия Павлов, Георги Илиев, Иван Тодоров-Доктора, Дмитрий Минев-Руснака, Стоил Славов ... Вярно е, че в цял свят поръчковите убийства се разкриват трудно и по правило са дълъг процес. Но у нас положението е такова не само със скъпоплатените разстрели, но и с десетките хиляди кражби по домовете, грабежи, взривове, побои... Когато държавата не може да се справи с дребните престъпления, никой не вярва, че ще успее с големите. Тогава идва безпардонността на бандитите и страхът на хората. И естествената реакция - недоверие във властта. Отказ да й се помага със свидетелски показания и стремеж към саморазправа.
Така че пред властта, МВР, прокуратурата, съда има два пътя. Или да върнат доверието в системата чрез разкриването на дръзките посегателства. Или да продължат по досегашния начин - да изпращат мънкащи свои представители да замазват некадърността си и да си оправдават заплатите с рекламни кампании за разкрити имагинерни престъпления. И накрая просто да дръпнат шалтера на държавата.
|
Кога ще падне правителството на БГ?
