... ако се върнем на хронологията на събитията, ще видим, че службите са действали нито повече, нито по-малко адекватно, отколкото в други подобни случаи. Просто и медиците и служителите в посолството не са си и помислили, че могат да използват сестрите ни като изкупителни жертви.

Ето виж сам (информацията е на БТА):

14.12.1998. Българското посолство в Триполи е уведомено с факс, подписан от група медицински работници от Детската болница в гр. Бенгази, че либийските власти са задържали българските граждани Севда Симеонова Ябланска и Снежана Иванова Димитрова. Всекидневно български медицински работници са били разпитвани и в самата болница. Посолството провежда срещи с представители на Главни управления "Протокол" и "Консулски въпроси" към Генералния народен комитет за външни връзки и международно сътрудничество (ГНК за ВВ и МС). Българските дипломати узнават, че от З месеца, от октомври 1998, в Бенгази се води следствие за заразяването на много деца с вируса на СПИН. Посолството провежда телефонни разговори с медицинския персонал от Детската болница в Бенгази. Уведомен е заместник-гененералния директор на "Експомед" д-р Венцислав Минков, който по това време е бил в Бенгази, за да се запознае с възможностите за освобождаване на българските граждани.

16.12.1998 - Посолството в Триполи внася в Главно управление "Консулски въпроси" към ГНК за ВВ и МС вербална нота, в която се настоява за освобождаването на Севда Симеонова Ябланска и Снежана Иванова Димитрова. Те са освободени и следственото дело срещу тях е преустановено.

18.12.1998 - Българското министерство на външните работи (МВнР ) се обръща с писмо до Министерството на здравопазването (МЗ) с искане фирма "Компас консулт" да окаже съдействие на специалистите, които е изпратила в Либия. По-късно ще се изясни, че в края на 1998 българското посолство не е свързало кратките задържания на български граждани в Бенгази (нещо обичайно, както става ясно) със започналото през есента в този град разследване на масовото заразяване със СПИН. София не е уведомена за зараждащия се СПИН-скандал.

10.02.1999. Посолството в Триполи получава първия сигнал за отсъствие на 23-ма български медици, които работят в болницата в Бенгази. Според очевидци те са били откарани предния ден с автобус , без насилие. Българското посолство връчва на ГНК за ВВ и МС вербална нота, с която иска разяснения, но не успява да научи имената на изчезналите българи. Поискани са срещи, включително с либийския външен министър.

12.02.1999. София. Началникът на управление "Консулско" на МВнР Бранимир Заимов извиква консула на Либия Абдел Бешти Рауби и му заявява, че в МВнР е постъпила информация, че на 10 февруари 1999 в Бенгази неизвестни въоръжени лица са влезли в жилищата на 23-ма български специалисти и са ги отвлекли в неизвестна посока. Заимов настоява да се направи проверка и да се даде подробна информация, да се даде точен списък на хората,които са били отвлечени, да бъдат открити и незабавно освободени българските специалисти.

13.02.1999. Българският консул от Триполи е изпратен в Бенгази. Той установява, че става дума за разследване заради зачестили случаи на заразяване със СПИН в детската болница в града.

13.02. 1999. Публикувано е първото съобщение на МВнР за медиите по случая.

15.02.1999. С нота, отправена до Народното Бюро на Великата социалистическа народна либийска арабска Джамахирия, МВнР настоятелно иска официална информация, както и списък на задържаните в Бенгази около 10 февруари български граждани. Настоява всички български граждани, задържани без правно основание, да бъдат освободени.

15.02.1999. Заимов се среща с Аяд Абудахер, временно-управляващ посолството на Либия в България. Той заявява, че българската страна е дълбоко обезпокоена от липсата на информация за съдбата на задържаните в Бенгази български специалисти и моли временно управляващият посолството да информира за: списъка на задържаните български граждани, официалните мотиви за задържането им, характера на следствените действия и сроковете, в които се очаква да приключат. Временно управляващият е заявил, че полага усилия за получаване на официална информация и при наличието на такава, тя ще бъде предадена на българските власти, но не се ангажира с конкретни срокове.

15.02.1999. МВнР излиза с официална декларация.

и т.н. и т.н.


КАРУЦАТА ВЕЧЕ СЕ Е ПРЕОБЪРНАЛА

Забележи, повече от 3 месеца (от октомври 1998) се е водило следствие в болницата и са били ту привиквани, ту задържани и после освобождавани, без НИТО ПОТЪРПЕВШИТЕ, още по-малко пък хората в посолството (както се разбра, било честа практика да задържат по някой и друг българин за най-различни провинения) са се усетили, че НЕЩАТА СА ПО_СЕРИОЗНИ, за да изтеглят хората.

Та, като се прекатури колата - пътища много. Още сме млади и зелени (прекалено доверчиви в биешите си "приятели") и не умеем да си пазим задниците, особено пък в такива страни...

Единственият шанс за спасение е било бягството в рамките на тези 5 месеца, но той е бил проигран поради двойното предоверяване - медиците са били уверени в своята невинност и не са пожелали да се измъкнат след първите разпити, когато все още са били свободни да го направят, а и хората в посолството са мислили, че няма нищо страшно.