е брилянтен пример за човеконенавистно езичество, маскирано като свободолюбие.

В Християнството основната молитва е "Отче наш! Ти, който си на Небесата ..."

Забележи, Богът е наш, на всички ни! Той е на Небесата защото е над всички нас, над личните прищявки на всеки един от нас, Неговият закон е закон за всички ни за да има проядък и справедливост, която да е еднаква за всички.
В тази философия ти, Палачо, и аз - непалача сме с еднакви права и правото ни на живот е еднакво право. Аз не мога да ти взема живота, защото не съм ти го дал. Нито ти моя, защото не си ми го дал.

Гениалният богобрец Ботев обръща всичко още с първите думи:
"О мой може, правий боже,
не ти що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата... "

Това е действително гениална атеистична поезия.
Но какво означава тя?

Тя означава, че правият бог (другите са фалшиви) е този, който е в неговото сърце, и в неговата душа.
Другите са неправи, грешни, вредни и може и следва да се премахнат.

Следвателно Ботев е с моралното право да решава кой за какво е крив и кой за какво е прав. Той става съдник, той става Бог!
Правсолавните, които са мнозиснтвото от българите са скотове, те нямат сърце и душа да чувстват. Техните богове може да са различни от тия на Ботева, но само личния Ботев бог, дето му е във вътршното джобче е правия бог.

При тая дефиниция за "православие", Палачо, моят бог е за мен по-правия, а твоят е грешен, ти си скот и т.н. Аз, с правия бог имам право над живота ти и над собствения си живот, разбира се. И ако ми се мре поради самоубийствено влечение, аз има пълно морално право да те завлека със себе си.

По-нататък в стихотворението нещата са подробно изяснени и аз не виждам нищо, което да е извън тази общо взето сатанинска философия на екзалтация пред Правия бог на собственото Его, което очевидно има личен проблем, който страстно се мъчи да бъде представен като обществен проблем.

Разбирам, че това звучи кощунствено за промитите ни мозъци, но философията, която така талантливо ни поднася Ботев е философия на пълния волунтаризъм в историята , хаоса, самоубийството и презрението към всичко друго извън правия личен бог на автора, жадуващ световна революция за да се самовъздигне над пепелищата след така жадуваното самоубийство.


В това няма нищо християнско и нищо хуманно, защото всяко живо същество е поругано като неслужащо на правия ботев личен бог.

Прочети по-внимателно молитвата ботева и я преосмисли.
И си задай въпроса, ако всеки революционер има свой бог, ако всеки поитик има свой бог, ако всеки има свой бог, който е правия бог какво става с всички нас?

Ами масово братоубийство - ето какво става.

Погледнете Сизиф!
Той никога не губи надежда!