Не съм много сигурна в това как се изразявам, за да стане ясно, но като начало искам да дам един пример с последния предизборен митинг в София
на десните сили, излъчили г-н Неделчо Беронов за кандидат за президент. Митингът бе огромен, въпреки че не бе излъчен по нито една телевизия /с изключевие на "Европа" за 20 секунди/, не бе споменат дори по нито едно радио. Площадът бе пълен и хората бяха готини, както винаги на "син" митинг. Когато се появи Петър Стоянов, хората заскандираха "СДС", "СДС" ....., Петър се зарадва. Когато се изправи Иван Костов пред микрофоните, площадът избухна - "Костов, ДСБ, ДСБ" ...... за няколко минути оглушах. Даже ми стана малко неудобно заради Петър Стоянов и Александър Праматарски, които в никакъв случай не получиха такива овации. И сега си мисля /добронамерено/, тази любов на хората не бива да се пропилява! Иван Костов, имате любовта на много хора, моля, не я пропилявайте, защото ...... вижте какво става. Значи - връзката с хората нещо се губи, а? Прави са тези, които казват - нямаме друг народ, този е, не можем да си го внесем отвън. Тогава? Защо всички неща, изричани вече от ДСБ и в частност Костов, достигат до хората, казани популистки и дори тъпо от други? Тема за размисъл, тема за г-н Иван Костов!
ДОБРОТО ВИНАГИ ПОБЕЖДАВА!Редактирано от Dobrata на 28.10.06 14:05.
|