|
Угодниците на Европа:
"...........ФАРС ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ
X 5, 2006 on 9:41 pm | В Редакционно |
Едно от любимите занимания на българските политици в последните, да кажем 100 години, е сервилниченето пред чуждестранни институции и политици. Лично съм бил свидетел на писането на доноси от родни депутати срещу свои и България. Така хем се намазват на филия пред “началството”, хем се разправят с конкуренцията. 100% съм убеден, че топенето пред Европа не ни донася толкова полза, колкото вреда. Никой не уважава лизачите и натегачите.
Нещо подобно се разрази тези дни по повод писмото на депутата от “Атака” Димитър Стоянов до унгарската евродепутатка. В интерес на истината в него няма нищо расистко. Истина е и, че у нас цигански момичета се търгуват. Истина е и, че Стоянов няма никакъв политически опит, а и прекалено млад влезе в политиката. Но именно на младостта подхожда да е бунтарска, непокорна, излизаща извън рамките. Точно на нея трябва да се разчита да промени статуквото. Иначе няма да има ориентир за останалите. Няма по какво да си сверяват часовника, когато изпуснат пулса на времето. Повечето родни политици отдавна са го изпуснали. Разбира се, незнанието не е оправдание. Правилата в Европа са други. Поговорката: когато си в Рим прави като римляните, важи с пълна сила за случката.
Родните политици обаче не се съсредоточиха върху този аргумент, а скочиха вкупом да извлекат дивиденти от ситуацията и направиха от мухата слон. Звънят телефоните до Брюксел и се надпреварват да излизат по медиите и да заклеймяват подобно антихуманно изказване. И въобще не им пука, че разкатават фамилията на българския имидж пред същата тази Европа. И че вдигат още повече рейтинга на “Атака”. Нещата, които са казани в писмото, там си ги говори всяко семейство на маса. Демек избирателите.
Изненада е реакцията на Ханс-Герт Пьотеринг.. Левите и зелените си замълчаха, а той дори поиска отзоваване на депутата. Вместо да се занимава с разпадащата се група на ЕНП-ЕД в Европарламента, той години наред толерира клики и противоборства в Източна Европа, най-вече в Румъния и България. Десните се наричат така, за да си стоят вдясно, а не, за да станат по-леви и от левицата.
Интересен въпрос е и доколко свободни са европейските медии. Какво може и какво не може да се пише? Ако всичко, което може да се пише, е определено, зададено и прошнуровано, не ги виждам като много-много свободни. При такава ситуация, когато всичко е предварително ясно, всеки миньор със знание за 30-те букви ще може да бъде журналист. Ще пише каквото са му казали и само ще му дават начална скорост по коловоза. Няма да я има интригата и предизвикателството от работата.
Реалните проблеми се разрешават с реално говорене и реални действия, а не с лицемерие. Не ме интересува дали някой говори за толерантност, заедност, разбирателство, а после изкраде парите от наводненията и така обрече на студ и глад десетки цигани например, за чиито права така яростно се бори. Нашите политици страдат от тежка форма на лицемерие, а то е едно от най-гнусните неща в политиката. Ако има нещо, което не трябва да взимаме от Запада, то е само лицемерието, но за това ще пиша друг път.
Калоян Методиев ......"
|
Я четете ТУК и се учете (продажните политици)
