|
Реториката на нашите политици и медии е задръстена от митове и лозунги. Задръстена от празни понятия, квалификации, етикети. Като този за "социалният" президент например. Неведнъж съм се питал, може ли българският президент да е социален и в какво би се изразявала неговата социална функция. Според разпределението на властта у нас, не е ли по вярно това, че правителството определя характера на политиката - дали ще е социална или антисоциална? Друг мит е този за лявото и дясното - кое е ляво и кое е дясно у нас? Може ли да се нарече политиката на БСП лява?
Съдейки по начинът по който ни управляват - надали. Какво ли на практикка означава абсурдното словосъчетание "социално либерално правителство"?? Оксиморон някакъв? Накратко - политическият живот и процеси в България се замаскират с празна реторика, но всъщност са преливане от пусто в празно, не съществува борба на идеи, разликата между БСП,СДС,НДСВ е маргинална, няма ляво и дясно, а едно безсмислено за народа политическо шоу, чиято единствена задача е да имитира реален политически живот и да удържи статутквото. Те са точно както "театралните партии" в периода на диктатура и упадък на римската империя, когато вниманието и пристрастията на плебса
са били отклонени от политическата реалност към сферата на забавлението и запалянковщината. Трагикомичен водевил. Понятията губят своето значение и се превръщан в призрачен воал, скриващ уродливата действителност. А статутквото се определя от свръхбогатата върхушка която не само навремето е изнесла капиталите на тогавашната "Народна" република България, но и сега гради своите печалби върху експлоатацията на българският народ. Може би това твърдение звучи на някои като лозунг на РМС от 40те години, но нещата всъщност са твърде прости. България се притежава от едно малцинство, което чрез икономическата си власт определя почти всички параметри на общественият живот у нас.Това са жизненоважни параметри като равнище на доходите, социални придобивки(или тяхната липса), достъпност и ниво на здравеопазването, равнище на образованието, система за социална сигурност и т.н. А капиталистическата логика сочи, че концентрацията на капитала ще се увеличава, а няма да намалява - това дори е тенденция в световен мащаб. Любопитно ми е, как "десните" мислят че животът им ще се подобри, гласувайки за дясна платформа? Тези, които нямат капитал да започнат бизнес, а те са мнозинството, ще трябва да продължат да разчитат на заплати, а при една дясна политика(каквато съществува в България от 17 години), заплатите(или тяхната покупателна способност) или ще намаляват или ще останат на същото ниво, с малки изключения, защото никой предприемач няма интерес от увеличение на заплатите. Особено в България, където финансовата върхушка е картелирана и стои на позициите си, благодарение на това че в България няма средна класа и народа е оскотял и мисли единствено за оцеляването си.
Дори и в България да има промишлен растеж, то той няма да облагодетелства българите - а по скоро според китайският модел ще станем евтина работилница, произвеждаща стоки за богатите държави и класи, а печалбите отново ще отиват в джоба на олигархията.
Единственият начин положението в България да се подобри, е в това концентрацията на капитала да намалее - това може да стане чрез ярко диференцирано подоходно данъчно облагане, засилване на държавният сектор и програми за насърчаване на дребният бизнес. Разсейване на капитала от върхушката към населението. Само така може да се създаде средна класа, която да измете олигархията от позициите и и дори да я вкара в мястото към което принадлежи по рождение - пандиза.
|
България - трагикомичен водевил
