и пустиняците от Северозападна България е редно да имат своите 15 мин. новини по националната телевизия.
Едно примерно предаване:
Добър ден , да ге!
Днес ще ви джумолим за миграцията.
Тава а центърът на град Бела Слатина. Намира са на шеесе километра от Плевен и на педесе километра от Враца. И на шеесе и осем от село Краводер. Бела Слатина а общински град. На територията на общинъта влазат ногу известни селия като Галиче, Бръкачево и прочие пустиняци като Соколаре, Драшан, Габаре и т. н.
Така изглежда центърът на втори януари две иляди и пета година. Нема никой. И нема и да има. Сал ее тамии пред компиутурния клуб са видат две-три дечица, дето псуват, пушат и планират да заминат при бащите си в Италия. Ората избегаа... те тава а. Преди сто години тука а било пълно с ора, а вместо по площад с плочи са одиле из една голема локва. У локвата а имало ора, а сеги нема никой. Пустиняк.
Ето ни и Баба Цола. Баба Цола е известна у странъта повече като Цола Драгойчева. Партизанка, куртизанка и комуниска. Ма не знам оти са й отрезале ръцете. Тоа скулптор да не би да а сакал да ни каже нещо с тава? Човек на изкуството, де да го знаеш... С тия рЪце кво ли е правила?
Тоа монументален бюст са връгаяше у мазето на колтурния дом цели петнаесе годин. То му и личи, от толку връгаянье са а оющил... Срамота. Маанаа го, щото доде демокрацията. Ама го врънаа. Язе се си мислех, че нема а го врънат. Ама го врънаа. Щото решиа, че таа жена а напраила ногу за тоа град. Таа жена не а жена, таа жена а героиня. А за тиа петнаесе годин кой ли са не чеплези по опустелия пиедестал! Язе, тизе... Сума народ. Кат са напиееме, и са укикервааме горе да дръжиме речи. Накраа нещата, така да са каже, са успокоиа и Баба Цола отново мина в легалност. Зае своето подобаващо место. Некогиш саа крила из землянките, а сеги са наложи петнаесе годин да са крие у мазето на колтурния дом. Колтурният дом и землянката са места за укриване на комунисти и паметници.
Осемдесе и пета ли беше, шеста ли, Тодор Живков и Баба Цола кацнаа със самолет на борованското шосе, пригодено за самолетна писта, и додеа да откриват паметника. Сички плескааме, ние плескааме, майките и татковците плескаа, Тодор и Цола също плескаа. Ама я знам що плеска тя. Тя плеска, оти са зарадва на фундаменталния си бюст... или щото сички други плескааме. Кви ли тайни отнесе у гроба си бабето! То са землянки, то са партизани, то са страсти, Янко, Вълко, Гошо, Цеко, Васил... касачок и белот и червена еротика и бой, бой...
НО – намериа са и добри ора. Лично ангажирани и задължени на Баба Цола. Ние тука така праиме, пръво тураме нещо, после го маиняме, а после па го тураме. Маанаа го, щото комунистите некоги утрепале ногу народ. Врънаа го, щото на власт са па комунистите и нищо не мое да ги запре. А кво ли щеше да им стане, ако изобщо не беа го маиняле, ако беа разбрале, че историята не са делка с теслъта?! Което за пореден път доказва, че пустинякът си е пустиняк и може да постъпва само като пустиняк.
|