|
Както на повечето тук им е известно, в този форум има болни мозъци, които мразят в червата си всичко англоамериканско, въпреки, че само благодарение на САЩ и Англия, СеСеСеРе не рухва и не се разпада още през 1941г. Попаднах на един много интересен руски материал по този въпрос, който хвърля светлина, върху свършеното през войната и показва, колко изключително неподговени за нея са били руснаците. За това огромната вина разбира се носят Й. В. Сталин и подчинените му идиоти. Също добре известна е черната неблагодарност на комунягите.....всъщност от подобни морални изроди може ли да се очаква достойно поведение:
Оригиналният материал на руски:
И на български:
СПАСИТЕЛНИЯТ “ЛЕНД-ЛИЗ”
Не трябва да се подценява неговото значение за нашата Победа във Великата Отечествена Война
Александър Петрович Вислъй – капитан на далечни плавания, участник в Северните конвои.
Във връзка с нападението на нацистка Германия срещу СССР, министър-председателят на Великобритания, Уинстън Чърчил още на 22 юни 1941г. излиза с предложение: “Да се окаже на Русия и руския народ, цялата помощ, която може”. На 24 юни, аналогично по съдържание заявление направил и президентът на САЩ, Франклин Рузвелт. На 1 октомври 1941г. бил подписан първият Московски протокол за военните доставки за периода 01.10.1941 – 30.06.1942г. Съгласно този документ САЩ и Великобритания се задължили да изпращат в Съветския съюз ежемесечно 400 самолета, 500 танка, 152 зенитни оръдия, 756 противотанкови оръдия, 200 противотанкови пушки, 2 хил. т. алуминий, 1 000 т. бронирани листове за танкове, 7 хил. т. олово, 1,5 хил. т. калай, 300т. молибден, 1250 т. тулол и някои други видове масла, въоръжение, военни материали, а така и продоволствие. По-подробни протоколи определяли, следващите доставки на съюзниците за СССР до началото на септември 1945г. На 11 юли 1942г. във Вашингтон било сключено съглашение между СССР и САЩ, според което за Съветския съюз официално започва действието на американския закон за “ленд-лиз”, а товарите изпратени от САЩ и Великобритания в периода от август 1941 до 11 юли 1942г., също били разглеждани, като доставки по него.
ТРИ ЖИЗНЕНОВАЖНИ АРТЕРИИ
Какво е това “Ленд-лиз”?
Законът за ленд-лиз”-а бил утвърден от американския Конгрес на 11 март 1941г. и в същия ден е подписан от президента на САЩ. Той упълномощавал държавния глава да дава заем или аренда на правителството на всяка страна, чиято отбрана се признава за жизнено важна за безопасността на САЩ, военна техника, оръжие, боеприпаси, снаряжение, стратегически горива, масла, продоволствие и др. Предвиждало се, че от гореизброеното, унищоженото, потребеното или похарчено по време на войната, не подлежи на никакво заплащане след края й. Това, което е оцеляло или е годно за граждански нужди е трябвало да бъде напълно заплатено на основата на дългосрочни американски кредити. Останалото Вашингтон можел да поиска обратно. Най-голямата сума за доставките се падала на Великобритания – 30 млрд. долара. СССР получава от САЩ чрез “ленд-лиз”-а в периода 1941 – 1945г. товари на стойност 11 млрд. долара, а това число 22 150 самолета, 12 700 танка, 8000 зенитни и 5000 противотанкови оръдия, 132 000 картечници, 376 000 камиона, 51 000 джипа, 8 000 влекача, 35 000 мотоциклета, 472 млн. броя снаряди, 4,5 млн. т. продоволствие, 2,1 млн. т. нефтопродукти, 1,2 млн. т. химически и взривни вещества, 11 000 вагона, 2000 локомотива, 128 транспортни съда, 3 ледоразбивача, 281 военни кораба.
Съществували три основни маршрута за снабдяване на СССР: Северен, Тихоокеански и Трансирански.
Северният маршрут е бил най-краткият, но в същото време и най-рискованият. Корабите се натоварвали а американските пристанища Бостън, Ню Йорк и в канадското Халифакс и в състава на конвои, включващи до 60 кораба под охраната на ВМС на САЩ, Англия и Канада пристигали във Великобритания. Там част от тях са били разтоварвани, а останалите се отправяли към исландското пристанище Рейкявик, където заедно с кораби от британските пристанища, оформяли новите конвои (по 15 - 45 съда), които отивали към Архангелск и Мурманск, съпровождани от американски, английски и съветски кораби.
За целия период на войната в северните пристанища на СССР пристигнали 41 конвоя, включващи 811 кораба. В обратното направление отпътували 35 конвоя (715 съда), като немците успели да потопят 38 съветски и 77 съюзнически транспортни кораба и 17 военни кораба. Загинали 4861 души.
Тихоокеанският маршрут бил най-стабилен и резултатен. Около 50% от всички товари, доставени по “ленд-лиз”-а, били обработени в пристанищата на Далечния изток. Главният проблем за съветската страна се явявал недостигът на собствени транспортни средства. По тази причина далекоизоточното параходство получило чрез “ленд-лиз”-а 128 кораба.
През октомври 1941г. ГКО приел постановление за създаването на въздушен мост през Аляска и Сибир за доставка на самолети от САЩ. На избраното трасе (Феърбанкс – Ном – Уейкъл – Саимган – Якутск – Киренск - Красноярск) към началото на октомври 1942 са били построени и оборудвани 10 летища. По американски данни във Феърбанкс съветските специалисти приели 7 925 самолета. Изтребителите от Красноярск били разпределяни и превозвани по железопътните линии към местата на дислокация на бойните авиосъединения, а бомбардировачите нататък били пилотирани от летците, които после воювали на тях.
През 1941г., когато започнало превозването по “ленд-лиз”-а към СССР, в Иран практически нямало развити транспортни комуникации. Английските инженери, военните подразделения и местното население (основната работна ръка) преди всичко реконструирали железопътната линия от Персийския залив до Техеран, а на основата на междуселските пътища, построили съвременна автомагистрала с твърдо покритие и станции за техническо обслужване.
От Великобритания и САЩ били доставени стотици дизелови локомотиви, хиляди товарни вагони, а така и товарни автомобили. Управлението на железопътните и автомобилните превози поели англичаните. Те изцяло реконструирали пристанище Бендер-Шахпур, а американците построили новото пристанище – Хорремшахр. В близост до пристанищата били издигнати два завода за сглобяване на камиони. Направо от конвейера те били товарени и формирали състава на управляваните от англичаните конвои и пътували за СССР. В Абадан бил построен завод за сглобяване на самолети “Дъглас”, които след изпитания са предавани на съветските летци и заминавали за фронта.
СПОРНАТА ТЕМА
Съществуват различни мнения за ролята на “ленд-лиз”-а в разгрома на германския нацизъм и неговите съюзници. Чърчил го нарекъл: “Най-безкористният акт в историята на всички страни”. В посланието до Сталин на президента на САЩ, Труман от 11. юни 1945г., било отбелязано, че: “Съглашението на основата, на което САЩ в продължение на цялата война в Европа, предоставяха на СССР чрез “ленд-лиз” стратегически материали и продоволствие, изиграло важна роля и в значителна степен е съдействало за успешното приключване на войната против общия враг – хитлеристка Германия”
Безспорно тази оценка се явява единствено правилната и напълно отразява признателността за оказаната помощ от съветския народ и въоръжените сили на СССР, които първи усетили тези резултати. За съжаление от началото на Студената война, значението на “ленд-лиз”-а у нас често е премълчавано или силно е подценявано. Популярно станало мнението, че доставките от “ленд-лиз”-а нямали съществено значение за победата над Германия и така те имали незначителен дял в общото производство на оръжие, боеприпаси и военна техника в СССР през 1941 – 1945г., както и това, че американците са получили огромни приходи, а съветският народ фактически е заплатил за тях с кръвта си. Не трябва всичко това да се нарича неистина, но по-подробен анализ ще ни позволи да преразгледаме отношението си към “ленд-лиз”-а.
Известно е какви загуби, в това число и в техника е понесла Червената армия в началото на Великата Отечествена Война. Между другото, значителна част от територията на СССР е била окупирана от врага и народното стопанство е било лишено от стотици предприятия. По тази причина доставките по морета и океани на въоръжение, горива, масла и други материали са били жизнено необходими. През 1941 – 1942 РККА получила по “ленд-лиз”-а 4 697 танка, през 1943г. – още 3 026. Съветското командване държало голяма част от тях на най-важните фронтове, където те участвали в решаващите сражения. Определена роля в успеха в Битката за Москва изиграли доставките по “ленд-лиз”. Те компенсирали тук всички наши загуби на танкове и самолети (последните успели да компенсират повече от два пъти)
За пренастройването на военен режим на съветската икономика, чието производство в най-важните отрасли било намалено между 30 и 70%, отделните недостигащи компоненти имали трайно значение. Докато в страната не било възстановено производството на метални изделия (пружини, стоманени въжета, студено валцувани ленти, свръх здрави видове стомана и т.н. ), танковите, авиационните и другите отбранителни предприятия, до лятото на 1942г. работели основно с американски доставки. Броят на внесените в страната стругове е бил равен на произведените в СССР в първата половина на 1942г. (2 994). Благодарение на 40-те вносни струга, постъпили през юли 1942 в авиозавода в гр. Ступино, за два месеца били достигнати неговите проектни мощности.
Наред със самолетите, СССР получил и стотици тонове резервни авиационни части, боеприпаси, гориво, специално летищно оборудване и апаратура, в т.ч. 9 351 радиостанции за монтаж в изтребители, съветско производство, навигационно авиооборудване (радиокомпаси, автопилоти, радари, секстанти, авиохоризонти).
Продоволствените доставки, осигурили с висококалорична храна нашата армия в течения на цялата война. Особено важна била продоволствената помощ за Ленинград и градовете в далечния Север. Само в Архангелск през първата военна зима от глад и болести умрели 20 хиляди души – всеки десети жител. И ако не били 10-те хиляди тона канадска пшеница, оставена със съгласието на Сталин, количеството на умрелите би било доста по-голямо. Да не забравяме и 15-те милиона чифта обувки, които са носили съветските войници.
Огромна роля изиграли и получените чрез “ленд-лиз”-а свързочни средства и радиооборудване. По оценка на специалистите, в тази област СССР е изоставал от съюзниците почти с 10 години. През 1942-43г. доставките на съюзниците позволили да бъдат снабдени с радиостанции 150 дивизии, а с полеви телефони – 329 дивизии. 400-ватните радиостанции напълно обезпечили надеждните връзки между съветските фронтови щабове, армията и летищата (родната промишленост започнала да ги произвежда едва в края на 1943г.). Постъпилите американски радиостанции В-100 в РККА установили отсъстващата по-рано връзка в звеното “дивизия - полк”, а доставеният телефонен кабел през 1943 превишавал три пъти произведения в СССР (общо са били доставени 2 млн.км).
Трудно е да се подцени и доставката 445 английски и американски радиолокатори през 1942-1943г. (в СССР по това време едва пристъпвали към разработката на опитните образци). 200 станции за високочестотна телефония (такова производство в СССР не е имало) обезпечили надеждната връзка между Москва и такива големи градове, като Ленинград, Киев, Харков, Свердловск (Екатеринбург бел. прев.), Куйбишев и др.
ТРЯБВА ДА ПОМНИМ
Минаха години. Вече няма много живи участници в превозите на “ленд-лиз”-а, но народите на страните от антихитлеристката коалиция помнят героичните подвизи на моряците от транспортните и военните флотове. Предвижда се изграждането на мемориал на участниците в Северните конвои, подготвени в САЩ (Портланд) и в Архангелск. Съвместно решение на двете камари на Конгреса на щата Аляска от 01.05.2001г. одобрило създаването на монументи в Аляска, в Русия и в Канада в памет на програмата за “ленд-лиз”-а.
За съжаление, само руското правителство до този момент не е изказало благодарност от името на народа на Руската федерация за огромната безкористна помощ, оказана от САЩ и Великобритания през 1941 – 1945г. на нашата страна. Даже в главния музей на Великата Отечествена Война в Москва няма ни най-малко споменаване на съвместната борба в моретата и океаните, на мъжеството на тези, които с риск за живота си доставяха на СССР всичко необходимо за Победата.
Отдавна приключи Студената война между Русия, САЩ и Великобритания, установяват се нови отношения на базата на взаимното доверие и сътрудничество във всички сфери. По тази причина би било правилно своевременно да отдадем дължимото на “ленд-лиз”-а и Северните конвои в специален раздел на музея на Великата Отечествена Война. Отдавна е време в Москва да бъде издигнат паметник на Франклин Рузвелт, големият и искрен приятел на съветския народ, направил много за възтържествуването на антихитлеристката коалиция.
|
Как "ленд-лиз"-а спасява СССР....!!!
