Предлагам ти една статия, която доста точно описва нещата. Разбира се, можеш да кажеш, че всеки пише каквото му е изгодно. Но аз помня какво стана в България след 1985: Дълга от 4 и нещо млрд. скочи до 11 млрд., когато ренегатите комунисти начело с Луканов овладяха икономиката, и как няма признак парите да са отишли за нещо полезно. После, на основа "плащай проклетия дълг", се лансира и изпълни плана Рън - ът.
За това считам, че авторът доста точно описва нещата.




Убиец на икономики
В наскоро публикуваната си книга "Признанията на един убиец на икономики", икономистът Джон Пъркинс описва ролята, която играе Световната банка в глобалната схема на раздаване на хищнически заеми. След като бива тайно вербуван от Агенцията за национална сигурност в края на шейсетте години на двайсети век, Пъркинс е командирован в различни страни - включително Индонезия и Панама - да повлиява на националните лидери да вземат огромни заеми от Световната банка, за да финансират гигантски инфраструктурни програми.
Според откровенията на Пъркинс той е бил само един от хилядите Икономически Наемни Убийци (ИНУ), извършващи това престъпление по целия свят. Ако ИНУ постигне целта, пише Пъркинс, "заемите [на Световната банка] са толкова големи, че длъжникът е принуден да обяви дефолт на изплащанията по този дълг само след няколко години. И когато този момент дойде тогава като мафията ние се пръкваме да искаме своя къс месо. Често това включва едно или повече от следното: контрол върху гласуванията в ООН, настаняването на военни бази, или достъп до ценни ресурси…. Разбира се, длъжникът продължава да ни дължи пари - поредната държава, вплетена в глобалната ни империя."
Икономическите Наемни Убийци не са единствените оръжия в арсенала на елита на властта. Пъркинс също така говори за "Чакалите", които биват изпращани да се справят с най-упоритите чуждестранни лидери чрез подстрекаването на "бархетени", "оранжеви" и всякакви такива революции или организирането на политически убийства. Ако обаче това и всички останали мероприятия се провалят, тогава се задава воят на бомбардировачите, както ни информира Барбър Конъбъл. Ето какво пише Пъркинс:"Когато Чакалите се провалят, тогава идва редът на младите американци да убиват и да бъдат убивани."
Разказът на Пъркинс ме подсети за един разговор, който имах с бившия шеф на Световната банка Барбър Конъбъл по време на Международната конференция на развитието през 1995 г. във Вашингтон, окръг Колубмия. След като посочих, че Конституцията не дава право на федералното правителство да взема доларите от данъците на американските граждани и да ги раздава под формата на международна помощ, аз запитах Конъбъл как може да се оправдае тази практика.
След като отхвърли аргумента ми с Конституцията като "повърхностен", Конъбъл настойчиво заяви, че оказването на помощ на чужди правителства "е свързана с положението ни в света. Имало всякакви начини за справяне с проблемите във връзка с взаимоотношенията ни с останалия свят. Един от тях бил най-крайният, а именно използването на националната отбрана като последното ни оръжие. Разбира се, другият начин бил да се намерят начини да не се стига до този етап и да се избегне нуждата от него "посредством използването на чуждестранна помощ”.
Което идва да покаже, че за Конъбъл и кохортата му чуждестранната политика се базира на идеята за внушаване на другите правителства да се държат по желания от нас начин - което означава да ги изправим пред дилемата да избират дали "да бъдат бомбардирани или да приемат подкупите ни." По принцип, Конъбъл и Пъркинс са съгласни за начина, по който действа чуждестранната помощ - макар и Пъркинс, нека му се доверим, сега осъжда тази практика.
По-нататъшно потвърждение на тази най-съществена истина от обвинението на Пъркинс идва от стратега на Министерството на отбраната Томас П.М. Барнет, автор на наскоро публикуваната книга "Новата карта на Пентагона". Съставяйки един списък на вероятни бъдещи бойни конфликти, ангажиращи американската бойна машина, Барнет разделя света на две части: едната той нарича "Функциониращото ядро", съставено от нации, които вече са погълнати от матрицата на глобалното управление, и другата "Неинтегрираната част", която се състои от нации, на които системата все още не е пъхнала щепселите.
Според Барнет американската военна стратегия в предвидимото бъдеще ще се състои в разширяването на "Глобалното ядро" чрез покоряването на нациите, които все още не са погълнати от матрицата. Разбира се, Барнет признава, че поглъщането ви от Глобалното ядро "не ви гарантира, че сте напълно застраховани срещу неприятности". С думи, зловещо наподобяващи тези на Джон Пъркинс, Барнет безгрижно заявява:"Винаги е възможно да скочите от вагона на победителите, наречен "глобализация". И в мига, когато го сторите, ще последва кървава баня. Извадите ли късмет, ще извадят късмет и американските войници."
Интересното в този случай е, че Барнет подкрепя войната в Ирак не защото тя ще свали режима на Саддам, а защото тя беше полезна в преодоляването неохотата на американския гражданин да се ангажира с една поглъщаща целия свят война в полза на "Ядрото".
"Причината, поради която подкрепям влизането на война срещу Ирак е не просто защото Саддам е сталинист-главорез, който е готов да убие всеки, за да се задържи на власт, не защото този режим недвусмислено подкрепя терористичните мрежи през последните години" заявява Барнет малко преди да започне войната."Действителната причина, поради която подкрепям война като тази, е полученият в резултат на нея дългосрочен военен ангажимент на САЩ да се отнася с цялата неасимилирана от Ядрото част от света като стратегическо вражеско обкръжение... Събарянето на Саддам, регионалният главен бунтар, ще принуди САЩ да поеме ролята, изпълнявана от него, в един далеч по-мащабен аспект от неговия през последните няколко десетилетия, основно защото държавата Ирак представлява Югославия на Близкия Изток - един кръстопът на цивилизации, който исторически винаги се е нуждаел от диктатура, за да царува мир." (Добавено ударение)
Което ще рече, че от гледната точка на Барнет американската публика е била основната цел, докато режимът на Саддам просто е представлявал странични загуби.
Wiliam Norman Grig