ето ти малко по-подробно / Политика, Свят / Политика

На 27 юни 1976 г. в 9.00 ч. от летището на Тел-Авив излита пътнически самолет А-300 на френска авиокомпания с 254 пътници на борда. Курсът му е към Париж с междинно кацане в Атина. След излитането група терористи от Народния фронт за освобождение на Палестина превземат самолета. Пилотите получават заповед да насочат самолета към Бенгази (Либия), а след това към Уганда. Властващият там диктатор Иди Амин дава съгласие да приеме самолета в летището Ентебе. След приземяването терористите заявяват, че в замяна на няколкото десетки евреи на борда искат да бъдат освободени 53-има палестинци от ООП, намиращи се в израелски затвори, а също така и израелското правителство да заплати паричен откуп.

Eксцентричният президент на Уганда Иди Амин решава да се възползва от създалата се драматична ситуация, за да укрепи авторитета си пред страните от Третия свят и предоставя на терористите пълна свобода на действие, а територията на летището по негова заповед е отцепена от президентската гвардия.

Израелските власти винаги са се отличавали с непримиримо отношение към тероризма. Незабавно започва подготовка за операция по освобождаването на заложниците. Докато правителството пристъпи към преговорите, разузнавателните служби мълниеносно набавят информация за терористите, заложниците, угандийската армия и летището в Ентебе. Успоредно със същата бързина е създадена специална група, която започва да отработва атаката над самолет в пустинен район, където не би могла да бъде забелязана от нито един спътник на страна "доброжелател", склонна да разкаже това на угандийските власти. Разузнаването сравнително лесно събира данни за летището - отчасти от израелската фирма, която го е строила, отчасти с помощта на снимки от американските спътници.

На 30 юни терористите освобождават всички пътници без евреите и френския екипаж, който отказва да напусне самолета. Така в Ентебе остават 103 заложници. Освободените пътници са изпратени в Париж, където са разпитани от израелски и френски разузнавачи. По този начин са получени ценни допълнителни сведения. Става известно как изглеждат и се държат въоръжените терористи под командването на някой си Вилфрид Бьосе. Пътниците разказали, че летището е обкръжено от угандийски войници, а на грундовите писти стоят няколко изтребителя МиГ-15, 17 и 21 от угандийските ВВС. Заложниците са държани в залата на аерогарата.

Не би могло и дума да става за някакво сътрудничество с Уганда или пък за предупреждение, че Израел се готви да употреби сила срещу терористите. Към едно такова действие домакините биха се отнесли като към агресия. Това се потвърждава и от разказите на освободените пътници за поведението на угандийските войници, чиито симпатии клонели съвсем явно към похитителите, а не към пленниците. По тази причина израелският щаб трябвало да се съобразява с обстоятелството, че появата на щурмовата група ще подтикне угандийските войски да се намесят, а това ще забави хода на операцията и ще повиши вероятността от гибел на заложниците.

Вземайки под внимание всички тези обстоятелства, антикризисният щаб, възглавяван от началник-щаба на армията ген. Мордехай Гур, разработва сценарий с отчитане на възможните усложнения. За командващ операцията е назначен бригаден генерал Дан Шомрон. Той получава под свое командване доброволци от 35-та парашутна бригада, разузнавателната група "Саерет Голан" (разузнавачите на пехотната бригада "Голан"), и специалното подразделение "269" или "Саерет Маткал" (разузнавачите диверсанти на генералния щаб). Към тях са придадени сътрудници на Разузнавателното управление "Мосад" и медицински персонал. Наред с тренировките на щурмовата група се води подготовка на пилотите за полет, приземяване и излитане без външна помощ. Няколко командоси се научават да зареждат самолет с гориво, защото то ще стигне само за полета в едната посока, но не и обратно до Израел. Следователно самолетите трябва да се заредят в Ентебе. Операцията получава кодовото наименование "Джонатан" (Йонатан) - собственото име на командира на щурмовата група полковник Нетаняху.

В първите дни на юли в Африка са прехвърлени две израелски групи. Едната е в състав командосите от група "269" и разузнавачи от Мосад. Те се скриват близо до летището Ентебе. Задачата на разузнавачите е да проверят информацията относно летището и положението там, а тази на командосите - да осигурят охрана на щурмовата група, недопускайки помощ отвън за угандийските войски. Заплахата произлиза от разположения около столицата на Уганда Кампала гарнизон, на около 32 км разстояние, въоръжен с танкове Т-54. Командосите се подготвят да минират пътя и да направят засада по протежението му. Втората група, състояща се от командоси от "Саерет Маткал" прониква тайно в района на летище Найроби, столицата на съседна Кения. В случай че щурмовата група "Нетаняху" не успее да зареди самолетите си с гориво в Ентебе, то ще им стигне само до Найроби. Чакащите ги там в скривалищата си командоси трябва просто да обслужат самолетите със съгласието на кенийското правителство. В противен случай трябвало да превземат летището със сила и да изпълнят задачата.

Освобождаването на 151 от заложниците на 30 юни Иди Амин обявява като свой личен успех в преговорите с терористите, което е пълна лъжа. По същия начин обаче, подхранвайки самолюбието му, израелците дават вид, че му вярват и изцяло разчитат на посредничеството му. Този ход позволява да се отложи крайният срок на ултиматума на терористите и да се завърши подготовката за рискованата операция. На 3 юли в 14.00 ч. израелският кабинет взема окончателно решение за започване на операцията. В 15.00 ч. във въздуха се издига група самолети в състав четири С-130 "Херкулес" и два "Боинг"-707. В "Херкулесите" се намират командосите и автомобилите им, в първия "Боинг" - щабът и свързочният център на операцията. Задачата му е да координира действията на отделните групи. Вторият "Боинг" е с медицински персонал на борда и оборудван като болница, излита 2 часа по-късно.

Авиогрупата прелита над Червено море в пълно радиомълчание, след това се снижава и прелита над Етиопия и Кения (която все пак дава съгласието си за прелитането) ниско над земята. Към полунощ първият транспортен самолет се приземява на летище Ентебе. Преди това израелците разпространяват дезинформация, че към летището се отправя самолет с освободени от израелски затвори палестинци, точно каквото искат и терористите. Това съобщение се оказва достатъчно, за да осигури временно забавяне на реакциите и да отслаби за няколко ценни минути бдителността на похитителите и на угандийските войници. Още в движение от товарната рампа на самолета изкачат джиповете на командосите. От този момент те имат на разположение не повече от 55 минути - времето за пристигане на подкрепленията от Кампала. Зад първия С-130 се приземява следващият, а след него - другите два. Пуснат е в действие и още един трик. От един от самолетите излиза черен мерцедес с виеща сирена, приличащ до най-малките подробности на личната лимузина на Иди Амин. Тази кола е добре позната в цяла Уганда и се очаква видът й да предизвика типичната при появяването на държавния глава паника.

Две групи командоси заемат мълниеносно позиции около пистата, а мерцедесът и два джипа се отправят към главния вход на летището. Там те спират пред угандийски въоръжен пост.

До този момент събитията се развиват със светкавична скорост. При вида на "аминовия" мерцедес часовите, разбира се, се вцепеняват, но се оказват съобразителни: поглеждат следващите лимузината джипове, които изглежда, както се носел слухът, карат палестинци. Бойците от ООП наистина се обличат така. Но как така всички те са въоръжени? Загубвайки в колебание няколко ценни секунди, угандийците хващат оръжията си. От мерцедеса полк. "Йони" и седящият зад волана командос стрелят по тях с пистолети "Берета" със заглушители, но не улучват. Първият часови си плюе на петите, а вторият е прерязан от кратък откос на картечницата ФН МАГ, монтирана на първия джип.

Командосите се втурват на бегом към входа на терминала, откъдето ги обстрелват предупредените от първите изстрели терористи. Въпреки това бойците нахлуват в зданието, крещейки на заложниците в промеждутъците между изстрелите на английски и на иврит: "Израелска армия! Залегнете! Всички долу!"

В рамките на 15 секунди падат убити най-опасните терористи. Двама заложници не реагират на предупредителните викове да залегнат и също загиват под кръстосания огън. През друг вход нахлува втората група командоси. В това време останалите командоси ликвидират угандийските войници. От заплануваните за превземане на сградата на аерогарата 10 минути командосите изразходват само три.

Междувременно по цялата територия на летището се водят ожесточени престрелки с угандийските части, под огъня на които израелците изпълняват задачата си. След приземяването на самолетите, още в самото начало парашутистите изкарват два бронетранспортьора, с които прикриват пътя към Кампала. Една от щурмовите групи превзема с бой кулата за управление на полетите и радиостанцията на летището. Друга с огън от ръчните гранатомети и автоматични оръжия унищожава намиращите се на летището изтребители, които биха да излетят и да свалят израелските самолети. Тези, които щурмуват зданието, проверяват всички помещения и отвеждат заложниците. В хода на операцията загиват всички терористи, които, както се оказва, били повече от седем.

На 40-та минута войниците от бригадата "Голан" приключват с очистването на летището от угандийците и започват евакуацията на заложниците в самолетите. На 53-та минута първият С-130 се издига във въздуха. Минута по-късно, след като разузнавачите вземат отпечатъци от пръстите на убитите терористи излитат и останалите самолети. В последния момент угандийците, опитвайки се да попречат на излитането на последния самолет, изключват всички светлини на пистата. Пилотът въпреки това вдига самолета във въздуха точно в 58-та минута от операцията. Подкрепленията от Кампала така и не пристигат.

Резултатите - освободени са всички заложници, без двамата загинали при атаката на щурмовата група, и още една жена, която в момента на атаката се намира в болницата в Кампала, но по-късно е убита по заповед на разярения Иди Амин. Равносметката - избити са всички терористи, между 20 и 35 угандийски войници, които дават и 100 ранени. Загиват двама израелци - сержант Сурвин и полк. Йонатан Нетаняху. По това време той е най-младият полковник от израелската армия, носител на множество бойни отличия и награди. Убит е в 40-та минута на операцията, когато наблюдавайки действията на бойците си, излиза за малко от зданието на аерогарата. Независимо от очакваните големи загуби ранени са само няколко израелци.

Рейдът на израелските командоси в Ентебе служи за пример на отлично планирана, подготвена и проведена антитерористична операция. Той показва, че такава акция може да бъде изпълнена във всяка точка на света независимо от обстоятелствата и международните договори. Израелското правителство отново доказва, че защитава гражданите си, без да се спира пред каквито и да било препятствия, а бойците от изрелските подразделения със специално назначение за пореден път се увърждават като професионалисти, способни да изпълнят всяка поставена им задача.