Тука са две глави - "Вътрешнополитическта обстановка в страната" и "Новата конституция и краята на опозицията".

Вътрешно-политическа обстановка в страната.
С приключването на Втората световна война и българското участие в нея на преден план излиза политическата конфронтация вътре в страната. Засилва се недоволството сред политическите сили вън от Отечествения фронт, но омаломощени и политически изолирани, подложени на терор и физическо ликвидиране, лидерите на традиционните партии не успяват да възстановят своите организации и влияние. На преден план излизат противоречията вътре в управляващата коалиция, тъй като с течение на времето комунистите започват да изземват всички основни лостове на властта и се опитват да диктуват поведението на своите съюзници. Подкрепени от съветските представители в Съюзната контролна комисия, представителите на комунистическата партия не скриват амбициите си самостоятелно да поемат управлението на странат в унисон с техните разбирания и програмни цели. Приемането на постановката, че извън редиците на Отечествения фронт няма демокартични организации, много скоро ще се върне като бумеранг върху коалционните партньори на комунистическата партия.

В края на 1944 и началото на 1945 г. поради военната обстановка новата власт не се опитва да легитимира своето управление по конституционнен път. Едва през лятото на 1945 г. започва подготовката за сформиране на ХХVІ ОНС чрез парламентарни избори. Именно изборите са оня катализатор, който довежда до силни диференциращи процеси в Отечествения фронт. Поели курс към тотално налагане на управляващата коалиция, комунистите успяват да отстранят крилото на Г. М. Димитров в БЗНС и насочват силите си към основното крило на съюза, ръководено от Н. Петков. За тази цел те използват малочислената левица в земеделския съюз, която е готова да се подчини на комунистите в името на властта. На 12 юни 1945 г. Н. Петков е заменен с Ал. Обов като политически секретар на БЗНС. В БРСДП по подобен начин са отстранени Кр. Пастухов, К. Лулчев и Гр. Чешемеджиев. Всички, които са недоволни от действията на комунистите, постепенно се изолират политически и физически.

На 15 юни 1945 г. правителстовото оповестява наредба-закон за избиране на народни представители на ХХVІ ОНС. Избирателният закон влиза в рязко противоречие с Търновската конституция. Намален е възрастовията ценз на избирателите и избираемите, допуска се отзоваване на депутатите, ако те не се подчиняват на партийната дисциплина и програма, и не се допускат да участват в изборите "лица с фашистки прояви". Последното означава, че от изборите може да бъде отстранен всеки опозиционен деец. Изборите са предвидени за 26 август 1945 г.

Опозицята се подготвя за самостоятелно участие, като регистира свои листи, но се опитва да отложи датата на народния вот, тъй като в страната няма условия за провеждане на свободни и демократични избори. Тя настоява за международен контрол от страна на Съюзната контролна комисия, тъй като страната е не е сключила мирен договор.Опозицията се надява на договореностите от Ялта (11 февруари 1945 г.), където лидерите на САЩ, СССР и Англия се договарят да осигурят вътершен мир в победените страни и ида им дадат възможност да разрешат своите проблеми с демократични средства. Вътрешнобългарските проблеми придобиват международен отзвук, тъй като са част от голямата борба за надмощие между СССР и западните демокрации в световен мащаб.

СССР побързва да окаже неоценима помощ на българските комунисти, като на 14 август оповестява, че възстаноява дипломатическите отношения с България. Москва се опира на договореността между Й. Сталин и У. Чърчил относно пълното съветско влияние в България. Водената от Н. Петков и К. Лулчув опозиция дори и не подозира за позорната сделка и продължава да води упорита борба за провеждането на свободни избори. След продължителни преговори СССР и БКП се съгласяват изборите да бъдат отложени, но за един много кратък период.

На 18 ноември парламентарните избори са проведени. Предвид създаваните пречки пред опозицията тя възприема тактиката на активен бойкот. Все пак комунистите правят определени отстъпки преди изборите, като позволяват легализирането на опозицията, печатни орагни на партиите вън от правителството и промяна на избирателния закон. Отечественият фронт печели в изборите 88% от гласувалите, като в парламента попадат само представители на управляващата коалция: БРП (к) и БЗНС по 94, НС - "Звено" - 44, БРСДП - 31, Радикалната партия - 11 и 2 независими интелектуалци. СССР обявява изборите за законни и напълно демократични, САЩ и Англия продължават да смятат изборите и конституираното Народно събрание за незаконни.

Под натиска на английскта и американската дипломация в кроя на декември 1945 г. съветското правителстов се съгласява да бъде препоръчано в кабинета да бъдат включени и двама представители на опозицията, "които са действително подходящи и са готови да работят лоялно с правителството". Тримесечните преговори и дипломатическа борба завършват с неуспех и на 13 март 1946 г. Кимон Георгиев формира второто отечественофронтовско правителство с 5 комунисти, 4 земеделци, 4 звенари, двама социалдемократи и един радикал.

Новото правителство и ХХVІ ОНС затвърждават и легализират промените, извършени в страната след 9 септември 1944 г. Парламентът изработва и гласува извънредно важни закони, които показват, че и извън политическата сфера страната поема по пътя на тоталитарния социализъм.

Приет е Закон за трудовата поземлена собственост, който отново повтаря земеделските реформи от двадесетте години и ограничава собствеността до 200 декара (300 за Добруджа). Но в случая се отива много по-напред от опитите на Ал. Стамболийски да реформира земеделските производствени отношения. С икономически и политически средства на преден план се изтиква идеята за образуването на Трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) като етап от предвидената фактически национализация на селската собственост. Подобно на годините след Първата световна война, се конфискуват имоти, които са обявени за незаконно придобити чрез спекула по време на войната.

В политическата сфера се засилва репресивното законодателство. Опора на властта в борбата с опозицията е приетата още през януари 1945 г. наредба-закон за защита на народната власт. Пред нейните текстове Законът за защита на държвата от 1924 г. изглежда като обарзец на съвършената демократичност. Предвиждат се строги наказания за всякакви организации, "които си поставят за цел събарянето, подравянето или отслабването на властта на Отечествения фронт". Тежки наказния се предвиждат дори за разпространяване на слухове и различна от отечественофронтовската идеология. През април 1946 г. Народното събрание "акутализира" закона за защита на народната власт и закона за печата, с което се дава старт на съдебната разправа с опозицията и нейните средства за информация.

През цялата 1946 г. процесите срещу "народните врагове" вървят един след друг, като основен инициатор и подбудител е ЦК на БРП (к), който си присвоява правата на прокуратурата и съдебната власт. Първи, макар и задочно, е осъден Г. М. Димитров. Церта е да се сплаши опозицията, но по-голямата част от опозиционните лидери остават докрай на своя политически пост. Следват процеси срещу Кр. Пастухов, Цвети Иванов, Трифон Кунев. Провеждат се процеси срещу офицери, членове на ВМРО, терористични групи и т.н. През лятото на 1946 г. армията е окончателно прочистена, а Дамян Велчев е отстранен от поста на военен министър. След вътрешното министерство комунистите овладяват и другото силово министерство - на отбраната.

В такава обстановка се провежда референдум за формата на държавното управление. На 8 септември 1946 г. избирателите предпочитат републиката пред монархията, но условията по време на изборите са такива, че резултатът остава под дълбоко съмнение. Разрешили и този въпрос, комунистите тръгват към окончателно изграждане на своята политическа система чрез конституционна реформа.

Новата конституция и краят на опозицията.
На 27 октомври 1946 г. се провеждат избори за Велико народно събрание, което трябва да промени Търновската конституция. Предизборната кампания минава отново при изострена обстановка. Опозицията се оплаква, че времето за подготовка е кратко, и настоява за отлагане на изборите. Много членове на опозицията се намират в концентрационните лагери, опозиционните лидери са задържани без основание, непрекъснати пречки от страна на административната власт са само част от похватите, които се използват от отечественофронтовската власт, за да се ограничи опозицията преди изборите.

Платформа за новата конституция предлага Отечественият фронт, както и Демократическата партия, докато обединената опозиция (социалдемократи и земеделци) се обръща с манифест към българския народ, в който се предупреждава, че ако комунистите и техните коалиционни партньори спечелят изборите, в страната ще се установи еднопартийна диктатура. Опитите да се отложат изборите, са парирани от правителството с помощта на съветската дипломация.

В изборите вземат участие 4 250 000 души. От тях 2 980 000 гласуват за Отечествения фронт, който получава 366 мандата. Опозицията получава доверието на 1 205 000 избиратели и формира 99-членна опозиционна група във Великото народно събрание. Това е най-големият изборен резултат против комунистическите партии в страните, попаднали по съветско влияние вследствие на войната. Въпреки изборният терор и фалшификации една четвърт от имащите право на глас застават против идващата диктатура. Изобрите са едни от най-кървавите в новата българска история, като опозицията изнася данни за убити 17 души по време на избирателната кампания.

На 10 февруари 1947 г. в Париж е подписан мирният договор между България и силите на антихитлеристката коалиция. Границите на България се запазват по съществуващите към 1 януари 1941 г. територии. Отхвърлени са гръцките претенции за териториално разширение в Южна България. България е задължава да заплати 45 милиона долара репарации на Гърция и 25 милиона долара на Югославия. На страната не се признава статут на воюваща държава. Договорът е сравнително благоприятен, особено в сравнение с парижкият договор от 1919 г. Той влиза в сила от 15 септември 1947 г., но подписването му развързва окончателно ръцете на българските комунисти, тъй като решенията на Съюзната контролна комисия вече не притежават същата сила и валидност. Великобритания признава правителството на Отечествения фронт, американският сенат ратифицира мирния договор с България и страната е изоставена на плановете на съветската дипломация. Сталинизмът вече няма никаква пречка за пълното си утвърждаване и в българските условия.

Ведната след подписавнето на договора започва серия от процеси срещу опозиционните депутати. Достига се до срамни сцени, като се допуска арестуването на българските депутати в сградата на Народното събрание. Главната цел на поредицата от монитрани съдебни разправии е да се удари по най-силната опозиционна партия в страната - БЗНС "Никола Петков" - и по съюзника й БРСДП (об.). Печатът на опозиционните партии постоянно е спиран от административните власти. През лятото на 1947 г. е отнет депутатският имунитет на лидера на БЗНС, а през август той е осъден на смърт чрез обесване. И последният от фамилията Петкови е убит заради принципната си обвързаност с демократичните принципи и разбиранията.

На 28 август са забранени и БЗНС "Никола Петков", и Младежкият земеделски съюз. Депутатите от опозицията са изхвърлени от парламента, след като се анулира техният мандат. Имотите на земеделската организация са конфискувани. Съдбата на земеделците се споделя от Демократическата партия.

През септември 1947 г. чрез така нареченото Информационно бюро на девет комунистически партии под ръководството на съветските комунисти се взема решение за ускорен преход към новата социалистическа система. Практически, това означава пълно и всеобхватно налагане на комунистическата диктатура в страните от Източна Европа по съществуващия съветски модел.

На 4 декември 1947 г. Великото народно събрание окончателно утвърждава текста на товата конституция, която открива пътя за устоновяване на еднопартиен монопол. Дни след това последва национализация на индустриалните предприятия и страната минава към централизирано стопанство под ръководството на държавата.

Комунистите ликвидират и последните остатъци от опозицията. На подсъдимата скамейка сядат лидерът на БРСПД (об.) Коста Лулчев и старият земеделски лидер Димитър Гичев. След това идва ред и на комунистическите съюзници. БРСДП в Отечественият фронт се "влива" в БКП, Отечественият фронт започва да се превръща в единна политическа организация, в която се вливат "саморазпусналите"се НС "Звено" и Радикалната партия. БЗНС остава като политическа организация, но без собствена програма, приемайки програмата на БКП. Извършили всичко това, на своя Пети Конгрес през 1949 г. българските комунисти оповестяват, че диктатурата на пролетариата е факт и че "нардоната демокрация" не е нищо друго освен път към установяване на съветска власт в специфичните български условия. Тоталитарната държава и партия вече нямат никакви организирани противници и започва безразделното господство на комунистическата партия.


Нещата никога не са толкова прости, колкото хората, които ги твърдят.
... -Ибн Фльор