Хватката тука е, че за периода 1944-1948 тези правителства са две, и двете многопартийни, защото в съставянето им присъстват различни политически формации, част от Отечественият фронт. Докато първото бележи началото на комунистическия възход, второто го затвърждава по характерния за комунистите начин.
Моля да се отбележи кой е председател на Съюзната Контролна Комисия.

Правителството на Отечествения Фронт.
Новото правителство има чисто коалиционен характер. В него влизат по четирима представители на комунистите, БЗНС "Пладне", Политическият кръг "Звено" и по двама социалдемократи и независими интелектуалци. Но веднага трябва да се подчертае, че силата принадлежи на комунистите, които вече имат подкрепата на съветските войски. БРП (к) нараства с невиждани темпове за българските условия. Ако през войната тя притежава не повече от десетина хиляди членове, то за няколоко месеца в нейните редици се вливат близо триста хиляди организирани привърженици. По същите конюктурни съображения, които важат за партията, се развива и РМС. Подобни процеси, макар и в по-малък мащаб, преживяват и другите партии на Отечествения фронт. Това е съвсем нормално, тъй като първоначално новата власт заявява направо, че извън Отечествения фронт, "няма демокрация".

Програмната декларация на новата власт формално е пропита с грижа и възстановяване на основните конституционни свободи. Обещават се свобода на словото и вероизповеданията, самоуправление на общините, образователна реформа, премахване на монополите в икономиката, социална политика и дълбока аграрна реформа. Обявената програма обаче има повече пропагандно-перспективен характер, тъй като практическата дейност на новото правителство има съвсем друга посока.

Отечественофронтовската власт започва бързо овладяване и прочистване на държавния апарат във всички посоки. Веднага след подписването на указитеза съставяне на новото правителство регентите по още по-неконституционен начин, отколкото са избрани, са отстранени от правителството, което назначава нов регентски състав: Тодор Павлов, Цвятко Бобошевски и проф. Венелин Ганев. В съответствие с наложилата се традиция на 19 май 1934 г. правителството продължава да управлява страната с наредби-закони. Прочистен е целият държавен апарат, като чиновниците се подбират изцяло по партиен признак. От държвна служба са отстранени всички, за които правителството изпитва съменения в тяхната лоялност. Премахват се всички изисквания към държавните чиновници, за да може да се настанят верни на комунистите и техните съюзници кадри на всички нива на администрацията.

Чистката не означава само остраняване от работа. Създадената на 10 септември Народна милиция е овладяна от комунистите посредством вътрешният министър Антон Югов. Извършват се арести, интернирания и убийства без съд и присъда. За да се узакони политическият линч, на 17 ноември 1944 г. правителството издава специална наредба-закон за създаването на Народен съд. Законът предвижда априори виновност за цяла редица длъжности (курисивът мой) - министри, регенти, депутати, военни и духовни лица, които са обвързани с провежданата политика в страната след 1 януари 1941 г. За виновни се намират онези лица, който са взели участие в преследването на нелегалните и евреите и са спомогнали за обвързването на страната с Тристранния пакт. Под ударите попадат и всички съдебни магистрати, които са издавали присъди в съответствие със съществуващото законодателство. Народният съд е предвиден в програмата на Отечествения фронт и под неговите удари действително попадат виновни лица, които със своите действия са си позволявали беззакония и политически убийство. Но предварително определените по списък длъжности на лицата, които трябва да бъдат привлечени под съдебна отговорност, показават, че главната цел на Народния съд е отстраняването на всички политически неудобни за новата власт лица. Това личи от количеството на присъдите, издадени от Народния съд.

За четири месеца, до април 1945 г. 68 състава на Нардония съд, в които влизат и лица без необходимото юридическо образование, провеждат над 130 процеса с 11 000 обвиняеми. На смърт са осъдени 2 730 политици, а 1 300 получават доживотен затвор. Под ударите на извънредния съд попадат и десетки безследно изчезнали през септемврийските нощи, като по този начин се узаконява тяхната смърт.

Голяма част от мероприятията на правителството на практика се издават като директива от Москва и от представителите на Съветския съюз в съюзната контролна комисия в България. Главна трансмисия на спусканите решения се оказва БРП (к), но от сътрудничеството в това отношение не се отказват и другите съюзници на комунистите. Всички основни решения на държавната власт се консултират със съветската дипломация и решенията се изпълняват стриктно, за да не се допусне никакво колебание относно въпроса кой ще управлява страната в бъдеще.

Комунистите не се поколебават да дирижират развитието и на своите коалционни партньори. На 24 септември 1944 г. в страната се завръща д-р Г. М. Димитров, който много бързо се оказва начело на БЗНС порадия своя съмнителен авторите и дейност преди и по време на войната. В края на годината земеделците издигат лозунга "Мир, хляб, свобода", който комунистите оценяват като предателство на националните интереси. След силен натиск върху земеделския съюз Г. М. Димитров е отстранен от поста главен секретар и впоследствие изключен от редиците на БЗНС. На видният земеделски лидер да втори път му се налага да спасява живота си чрез напускане на страната.

Коумнистите отделят особено внимание на силовите министерства. Овладявайки полицията още на 9 септември, те срещат особени трудности с подчиняването на войската. Военен министър е Дамян Велчев и във войската доминират представителите на звенарите и остатъците от Военния съюз.Тъй като страната е въ състояние на война, Д. Велчев се опитва да запази офицерския корпус от разгром, за да запази боеспособността на армията в бъдещите тежки изпитания. На 23 септември той внася в Министерския съвет специално постановление, с което се предвижда смекчаване вината на онези офицери, които са извършили престъпления по смисъла на Закона за Народния съд ако отидат доброволци на фронта. Постановление № 4 е гласувано от всички министри, включително и комунистите, но съветските представители в България първи разбират, че по този начин Д. Велчев ще запази офицерския корпус практически непокътнат и ще отдалечи овладяването на армията от комунистите.

След протест на председателя на Съюзната контролна комисия ген. Бирюзов комунистическата партия дава организиран отпор на постановлението и на 6 декември то е отменено. Д. Велчев не успява да провали назначаването на помощник-командири в армията, които имат статута на съветските политкомисари. Без военни знания, подчинени само на една политическа сила, със своите действия те рязко влошават боеспособността на армията и оказват контрол върху нелоялното на комунистите офицерство.

Нещата никога не са толкова прости, колкото хората, които ги твърдят.
... -Ибн Фльор