И не заслужаваш друго, освен да бъдеш псуван за тия говедарски интерпретации. И се благодари - ако беше жив прядядо ми, нямаше да си отидеш с благословията. Даже и комунистите не смееха да му говорят глупости като твоите!

Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд.
П. Мешкова, Д. Шарланов

КОНСТИТУЦИЯТА НЯМА ДА СЕ СПАЗВА


На 1 октомври 1944 г. ЦК на БРП (к) информира Георги Димитров в Москва: „Държавен обвинител в Народния съд ще бъде Георги Петров от Стара Загора.” Той е посочен от министъра на правосъдието д-р Минчо Нейчев, който е негов съгражданин. Двамата се познават добре от съвместната им работа в ОК на БКП в Стара Загора и са участници в Септемврийското въстание от 1923 г. От 1921 до 1941 г. Георги Петров работи като адвокат в родния си град, а след това в София. Назначението му за главен народен обвинител е оформено с постановление № 9 на Министерския съвет от 9 октомври 1944 г. На същия ден ЦК докладва на Георги Димитров: „На революционната чистка слагаме решителен край.” Наредено е на семействата на арестуваните да се отпуснат от техните конфискувани пари необходимите суми за изхранване и дрехи, а те трябва да бъдат изселени от София. Същевременно на близките на убитите антифашисти е отпусната помощ в размер на 30 000 лв. на човек.

В интервю за вестник „Работническо дело”, публикувано на 12 октомври 1944 г., главният народен обвинител казва: „Историческата дейност на народния съд ще се развие под лозунга „Смърт на фашизма”. Какво се крие зад думите на Георги Петров? И какви са замислите на БРП (к)?

В декларацията на централните ръководства на отечественофронтовските партии от същия ден изрично се посочва: „Вън от ОФ няма демократични политически организации.” Нещо повече - НК на ОФ квалифицира демократите, радикалите, привържениците на БЗНС „Врабча” с лидер Димитър Гичев и социалдемократите на Кръстю Пастухов като „своеобразни профашисти”, „идеолози и проводници на великобългарския шовинизъм”. За делата си според него и те трябва да отговарят пред Народния съд. Това означава, че Наредбата-закон ще засегне и онези политически среди, които са отказали сътрудничество с БРП на основата на програмата на ОФ от 1942 г., доразвита в манифеста от края на август 1944 г.

При тези условия демократичните сили нямат възможност да изразят открито своето отношение към Народния съд. Печатът им не е възстановен, а партиите не могат да водят нормален организационен живот.

По думите на Георги Петров „лабораторията” на Народния съд е институцията на народните обвинители. Съгласно чл. 5 от Наредбата-закон по доклад на министъра на правосъдието Министерският съвет назначава и нужното число обвинители. Подходът обаче на д-р Минчо Нейчев е по-различен. Той предлага част от тях да се посочват от комитетите на ОФ, а след това да бъдат назначавани по негов доклад. Съображенията са, че така за народни обвинители ще бъдат подбрани „подходящи лица”. Освен това на съюзниците от ОФ ще се даде възможност да посочат свои представители за народни обвинители. Този принцип се прилага главно в провинцията. В София обвинителите се назначават направо след щателно проучване и събиране сведения за „другари антифашисти и комунисти”. Една група от тях са следователи в народната и стопанската милиция. Предложени са от Дирекцията на милицията, понеже познават работата по-добре и имат вече натрупан опит.

Законът възлага на народните обвинители да събират обвинителния материал, да възбудят обвинението, да определят мярката за неотклонение, да изготвят обвинителния акт и поддържат обвинението пред съда. Дознанията на подсъдимите се снемат от следствени комисии след устни разпити и по въпросници, изготвени и връчени от народните обвинители. В техния състав влизат следователи от Дирекцията на народната милиция и изпратени лица от НК на ОФ по места.

Задачите, правата и характерът на следствените комисии са очертани на конференция на правниците от министъра на правосъдието д-р Минчо Нейчев. Отделно Дирекцията на милицията изработва директива, в която се третират естеството на работата и деянията, които се засягат от Народния съд.

В съответствие с тези инструкции задържаните лица се разделят на три групи. Първа група - за народен съд, втора - за други престъпления, и трета - за лица, които не се засягат от народния съд и следва да бъдат освободени.

На практика следствената и обвинителната дейност се съединяват. Но според Георги Петров това „не е принципен въпрос и не ще увреди с нищо производството пред Народния съд”.

Народната милиция се явява помощен орган на институцията на народното обвинителство. Но тя има други разбирания и значително надвишава своите правомощия.

Образуването на съдебните състави е регламентирано в чл. 7 на Наредбата-закон. Те се състоят от народни съдии, избирани от областните комитети на ОФ и-одобрени от Националния комитет. Останалите съдии са юристи и се назначават по усмотрение на министъра на правосъдието.

Първоначално ЦК на БРП (к) няма ясна представа колко ще бъдат процесите. С шифрована телеграма от 24 октомври 1944 г. Георги Димитров иска срочна информация от политическия секретар на партията Трайчо Костов за това как върви политическата и юридическа подготовка на Народния съд, какви са основните положения на обвинителния акт и каква е в общи черти съдебната процедура. След три дни той предава в Москва: „По цялата страна народните обвинители са назначени и под тяхно ръководство се извършва разпитът на задържаните лица и събиране на обвинителния материал. В близко време ще бъдат готови обвинителните актове по тези дела, по които е завършило следствието... Предвижда се не един, а възможно и няколко процеса за престъпленията и предателствата по отношение на народа, извършени от върховното ръководство на страната.” Във връзка с тях до 27 октомври 1944 г. са задържани шестима от дворцовите съветници, четирима от висшето духовенство, всички министри от кабинетите от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 г. - общо 31, с изключение на бившия министър на вътрешните работи Дочо Христов, който се издирва, регентите и правителствените депутати - общо 109 души. На съд са предадени и всички членове на Висшия военен съвет - около 20 души. ЦК на БРП (к) предвижда да бъдат съдени и всички агенти на Гестапо, които с малки изключения са арестувани, както и „убийци, грабители, предатели и провокатори над българския народ”. В София броят на арестуваните е 1352. За страната числото е неустановено.

За политическата подготовка на процесите, съобщава ЦК на БРП (к), в печата „ежедневно се публикуват специални материали: фотографии на убитите партизани, отделни актове на жестокост, извършени от агенти на фашистите”.

В Москва също няма изработено становище за броя на процесите на Народния съд. С радиограма от 4 ноември 1944 г. Георги Димитров инструктира ЦК на БРП (к): „Постарайте се да поставите Народния съд против народните предатели и престъпници на здрава политическа основа.” Според него е необходимо преди всичко да се организира „един централен процес с много сериозно обоснован политически обвинителен акт и такава присъда на Народния съд”.

На 17 ноември 1944 г. по доклад на министъра на правосъдието д-р Минчо Нейчев е прието изменение и допълнение на Наредбата-закон. За съдене са включени регентите, дворцовите съветници, висшите духовни и военни лица. Деянията им следва да бъдат разглеждани от състава на съда, който ще съди министрите.

По искане на Георги Димитров на 20 ноември 1944 г. д-р Минчо Нейчев изпраща в Москва подробен отчет за досегашната подготовка на Народния съд. Според министъра до този момент в София са образувани два върховни състава с по 13 души съдии. Само четирима от тях са юристи, а другите девет - „народни съдии”, избрани от Софийския областен комитет на ОФ. За цялата страна са формирани 65 обикновени състава с по петима членове, от които един е съдия -юрист, а другите - посочени от ОФ.

Съдебните състави получават от народните обвинители изготвените процеси и материалите по тях с показанията на подсъдимите, написани саморъчно и в отделни случаи преписани на машина. Те трябва да проучат делата, да проведат съдебното дирене (самия процес) и постановят присъдите. Председателят докладчик изготвя мотивите на присъдата след завършване на съдебния процес.

В началото на декември 1944 г. броят на върховните състави нараства на четири - с 52-ма съдии и 10 народни обвинители. До завършването на Народния съд обикновените състави стават 128 с около 650 съдии и 140 народни обвинители. Измененията се налагат поради постоянно нарастващия брой на подсъдимите.

За съдене на виновниците, извършили престъпления против лицата от еврейски произход, в София е образуван отделен състав при участието на народни обвинители от същия произход.

Подсъдимите военни и граждански съдии и прокурори се предават на специален съд в столицата. В него народните съдии са избрани измежду юристите в страната.

За по-малко от два месеца главният народен обвинител Георги Петров провежда с народните съдии и обвинители около 30 конференции за инструктаж. За делата предимно в провинцията той се ръководи от линията на ЦК на БРП (к), която трябва да се следва: „Една безпощадна разправа с врага, но при едно разумно действие, за да не подриваме основите на нашата отечественофронтовска власт и да не утежняваме международното положение на страната.” От тях се изисква:

Първо, да бъде прочистен целият апарат на политическата полиция, като се започне от областния директор и областния полицейски началник до последния полицейски агент.

Второ, да бъдат наказани онези военни, които са правили кървави издевателства над българския народ и се намират в ръцете на Народния съд.

Трето, всички изпъкнали политически фигури от фашисткия лагер.

Четвърто, да няма „леви залитания” - да не се издават смъртни присъди за маловажни случаи, които обществото няма да посрещне добре.

Да не се осъждат на смърт военни лица, които се намират на фронта, а да се спира тяхната преписка заради момента.

С Наредбата-закон за Народния съд се създава прецедент, непознат в историята на нова България. Тогава как да се обоснове неговото приемане? Отговорът на този въпрос се съдържа в изготвените мотиви към Наредбата-закон, в които се тълкуват основните негови положения.

В уводната част създаването на Народния съд се обяснява с „общонародно искане” и „върховен държавен интерес”. Неговата присъда ще донесе „едно необходимо удовлетворение на измъчения народ”, като същевременно „ще се подсилят позициите на България пред съюзените демократически държави и ще се възстанови доброто й име пред свободолюбивите народи в света”.

По чл. 1 е дадено тълкуване защо в настоящата Наредба-закон не бива да се търсят възражения в Търновската конституция против съдене на министри, народни представители и други. За юристите е ясно, че са нарушени няколко нейни постановления. В чл. 155 и чл. 158 изрично е казано, че министрите могат да бъдат съдени само от държавен съд, и то по решение на Народното събрание. А съгласно чл. 93 народните представители не носят отговорност за своите действия в това си качество. В тази връзка в мотивите е записано: „При условията днес няма възможност да се спазят ограниченията на конституцията за съдене министри и депутати. Спазването им би означавало да се осуети Народният съд за години или завинаги, а страната и държавата да носят отговорности за делата на властващите до 9 септември престъпници. Това не може да се позволи.

По същите съображения не може да има никакво значение при съденето на виновниците и правната догма за необратната сила на законите.”

По-нататьк в мотивите се разясняват изброените в чл. 2 на Наредбата-закон в 10 точки престъпни състави и групите лица, които трябва да отговарят за тях. За всички е определено едно и също наказание - временен или доживотен строг тъмничен затвор или смърт и глоба до 5 милиона лева. В чл. 4 се предвижда като допълнително наказание лишаване от права по чл. 30 от Наказателния закон временно или завинаги, както и пълна или частична конфискация на имотите на осъдените. Посочено е, че „смъртта на лица, подлежащи на Народен съд, не е причина за невъзбуждане или прекратяване на производството за установяване виновността на извършените от тях деяния. При такъв случай присъдата ще бъде за конфискация изцяло или частично имотите на такива лица”. В случая е нарушен и чл. 70, ал. 2 от Търновската конституция, забраняващ конфискация на имуществото.

Тези положения са включени в Наредбата-закон по настояване на Васил Коларов с одобрението на Георги Димитров. Съображенията му са, че така трябва „да се нанесе първият икономически удар върху буржоазията, да се финансира народната власт и се подпомогнат борците против фашизма”.

По въпроса за начина, по който ще се извърши съдебното дирене - „свободно по разум и съвест”, в мотивите е обяснено, че това означава, че Народният съд е „освободен от закона за Наказателното съдопроизводство”, т. е. от действащото по това време законодателство.

Така, по думите на Георги Петров, се създават условия той да „изпълни ударно своите задачи”, произтичащи от „естеството му на революционен съд”. По тази причина събирането на обвинителния материал, насрочването и разглеждането на делата трябва да се организират така, че те да бъдат завършени до 1 януари 1945 г. Същата необходимост изисква „да не се забавят и присъдите”.

Наредбата-закон дава на подсъдимите право на адвокатска защита. Същевременно броят им е ограничен до двама души. Според мотивите тази мярка се налага от обстоятелството, че „не може да се позволи на подсъдимите, които могат да плащат богато, да тормозят производството в Народния съд с многобройни адвокати и защитници”.

Друг момент, засегнат в мотивите, е за създаването на съдебните състави по реда, посочен в чл. 6 и чл. 7 на Наредбата-закон. Очевидно е, че то излиза извън рамките на съществуващото съдоустройствено законодателство. Обяснението в мотивите е: „При условията днес не биха могли да се извършат редовни избори за народни съдии. Остава изборът им да се извърши от комитетите на ОФ, в които влизат действителни представители на демократичните сили в страната, т. е. на народното мнозинство.”

Този принцип има още едно предимство от гледна точка на създателите на Народния съд. Той дава възможност по искане на комитетите на ОФ да бъдат предсрочно „отзовавани” и „сменявани” онези народни съдии, които се оказват неудобни или се отклоняват от линията на Комунистическата партия.

С изменение и допълнение на Закона за устройство на съдилищата и Закона за адвокатите от декември 1944 г. по думите на д-р Минчо Нейчев „се дава възможност на лицата, които са осъдени за политически престъпления, да станат съдии”, както и на „условно осъдените, реабилитираните и амнистираните да упражняват адвокатската си професия”. По такъв начин съдебните състави на Народния съд се формират по политически признак и прилагане на „класов подход”.

На 7 октомври 1944 г. в България пристигат 60 души от английската военна комисия към бъдещата Съюзна контролна комисия, а седмица по-късно и 15 души от американската. Появата мм е посрещната с неприязън от Комунистическата партия. В шифрограма на Трайчо Костов до Георги Димитров в Москва се отбелязва, че те идват не само за „военен контрол, но и за разгръщане на пропаганда”. А и положението в страната се променя не в полза на линията на БРП (к). На 17 октомври 1944 г. Политбюро констатира -„ентусиазмът отминава”. Забелязва се отлив, отдръпване и „уплаха сред населението от репресиите”.

По същото време в Москва започват преговорите за сключване на примирие между българската делегация, водена от министъра на външните работи проф. Петко Стайнов, с представителите на съюзните държави. Всичко това принуждава ръководството на БРП (к) да се занимае специално с въпроса за репресиите. На заседание на 20 октомври 1944 г. Политбюро решава: „Във връзка с продължаващите случаи на недисциплинираност и самоволни действия от страна на партизаните, милиционери, гвардейци, на комитетите на ОФ и на някои партийци да се излезе публично от името на партията против партизанщината в управлението и стопанисването като несъответствие на сегашната обстановка, когато има вече укрепена и стабилизирана власт, те са вредни.”

Пет дни по-късно Политбюро приема ново решение да се ликвидират бойните групи на партията, съставени от бивши партизани. Вместо тях да се използват доброволческите помощни отряди при милицията, подчинени на съответните областни началници на милицията. В техния състав да влизат партийците и най-надеждната част от ремсистите. „По този начин -заключава Политбюро - всички партийци и ремсисти ще бъдат въоръжени и военно обучени.”

Така БРП (к) пристъпва към изграждане на свои военизирани вътрешни структури, които да продължат чистката под нейно пряко ръководство. От тази гледна точка тя вече няма интерес да поема отговорността за „своеволните действия” на партизани или „партийци” и се опитва да се разграничи от тях. А и бойните групи са си свършили работата. Този ход на Политбюро е продиктуван и от външнополитически съображения с оглед неуреденото международно положение на България.

В изпълнение решението на ръководството на БРП (к) на 27 октомври 1944 г. министърът на вътрешните работи произнася реч по радиото. В нея той изрежда констатираните прояви на „нарушения” на законността, извършвани от партизаните. Те се свеждали до следното:

Първо, на редица места се извършват произволни обиски, арести, посегателства върху частно имущество или жилища; изземване и раздаване на нуждаещото се население на намерени частни вещи, запаси и стоки в по-имотните граждани; произволно събиране на средства и т. н. „Така например - казва министърът - преди два-три дни лично констатирах случаи на извършени обиски в едно село от група милиционери, дошли от друго село... Има други случаи, когато милиционерски групи от една околия отиват в друга и вършат обиски и арести по свое усмотрение.”

Друга проява е посегателството върху нарядни стоки, предназначени за снабдяване на армията и населението в градовете. Много обезпокоително е, според Антон Югов, допускането на произволи върху представители на организациите, влизащи в ОФ. „Безпричинно - заявява министърът - се задържат техни деятели, разтурят се или не се разрешават техни събрания, късат се протоколи и т. н. и с това се само влошават отношенията между съюзниците.”

В същото време Антон Югов призовава: „Борбата срещу народните врагове не само трябва да продължи, но трябва да се засили.” Усилията на милицията отсега нататък да бъдат насочени за „издирване и обезвредяване на истинските народни врагове и престъпници за Народния съд”.

В доклад до Политбюро от 16 ноември 1944 г. Антон Югов с удовлетворение отбелязва, че до този момент са арестувани 28 630 души, включително и голяма част от укриващите се. Колко обаче от тях ще бъдат изправени пред Народния съд?

В отчета си до Георги Димитров в Москва от 20 ноември 1944 г. д-р Минчо Нейчев съобщава, че броят на подсъдимите по Наредбата-закон е 10 000. От разликата в числата, посочени в двата доклада (28 630 - 10 000), се вижда, че се губят следите на 18 630 души. Какво се е случило с тях, не е известно.

Настаняването на Съюзническата контролна комисия в България след сключване на примирието на 28 октомври 1944 г. предизвиква раздвижване сред политическите среди. За да добият по-непосредствени, впечатления за обстановката в страната, отделни нейни представители се срещат с някои по-изявени политици. За характера и целите на Наредбата-закон за Народния съд пълномощник от американската мисия разговаря с регента проф. Венелин Ганев. Професорът споделя опасенията си, че ако се разшири неговият обхват и засегне големи групи лица извън прогерманските среди, той ще се превърне от „народен” в„антинароден”.

С радиограма от 26 ноември 1944 г. ЦК на БРП (к) с тревога съобщава на Георги Димитров в Москва: „На една вечеря, организирана (дадена) от англичаните, на която са били поканени от българска страна проф. П. Стоянов и В. Ганев, английският посланик подхвърлил, че ако България ще продължава да се болшевизира и милицията да действа круто, то те ще предприемат дипломатически стъпки за смяна на правителството. Ясно откъде идват надеждите на Гемето и компания.”.

И наистина, на среща на американския пълномощник с главния секретар на БЗНС д-р Г. М. Димитров е изказано уверението на западните демокрации, че създаването на ново „представително правителство” в България ще стане чрез провеждане на свободни и демократични избори под контрола на съюзниците. На тях се гледа като на изход от създалата се политическа ситуация и възстановяване на конституционно-парламентарното управление на държавата.

В писмото си до Георги Димитров в Москва от 8 ноември 1944 г. Тодор Павлов обстойно разяснява поведението на другите двама регенти. „Проф. Венелин Ганев - пише той - напоследък все по-често (даже и в Министерския съвет) заявява, че съвестта му не може да понася „произволите” и „беззаконията” на милиционерите и бившите партизани. На моите възражения, че вътрешното министерство, ЦК на РП и ЦК на ОФ вземат решителни и конкретни мерки срещу някои престаравания и неточности на масите отдолу, той отговаря, че безобразията все още си продължават и еднаж даже ми загатна за оставката си, от която обаче скоро се отказа.

Вярно е, че има много неща за осъждане в поведението на някои милиционери, партизани и партийци долу, гонят по селата, но проф. Венелин Ганев поради дърветата не иска да види гората... Наблюдавам го внимателно и се убеждавам все повече, че при евентуална бъдеща правителствена криза той ще ми прави сериозни бели. Той е много богат човек. Напоследък взе да замисля да основе своя партия. Ще видим докъде ще стигне в това отношение.

Цветко Бобошевски е бил (а струва ми се, и сега си остава) член на Народняшката партия и е голям приятел на Буров и Н. Мушанов, с които се среща явно и тайно. Няколко пъти настоява пред министьр-председателя да пусне Буров (който е под домашен арест)... Макар да е бил с ОФ преди 9 септември, Цветко Бобошевски все повече и повече се смущава и нервира, подобно на Венелин Ганев, от „беззаконията” отдолу, без обаче да се обявява против „законното” съдене на истинските виновници и против „законните” чистки в армията и държавния апарат... За ОФ той настоява само функциите на обществен контрол. Расте у мене впечатлението, че при евентуална бъдеща кабинетна или друга криза той ще бъде не с мен, а с В. Ганев и понеже регентите работят не с вишегласие, това ще създаде криза и в самото регентство. Налага се следователно регентският състав при първия удобен случай (може би дори и преди мира) да бъде преустроен и по-внимателно подбран”...

Тодор Павлов информира Георги Димитров и за задълбочаването на различията в правителството между БРП (к) и нейните съюзници. БЗНС „Пладне” поискал от министър-председателя Кимон Георгиев и проф. Венелин Ганев да се направи възможното да се „махнат комунистите от вътрешното министерство заради беззаконието”. На това Дамян Велчев отговорил: „А как да им вземем вътрешното министерство, когато те ни направиха и нас, и вас министри.”

Става дума за това, че в Министерския съвет Никола Петков предлага министър-председателят Кимон Георгиев да оглави и вътрешното министерство, за да се прекратят репресиите и се успокои страната.

На публично събрание в Трявна секретарят на НС „Звено” П. Попзлатев заявява, че „единството на ОФ е много лошо и ако то не се подобри, работата ще дойде до гражданска война”. Според него в Съветския съюз нямало „социализъм”, а „сталинизъм”. При провеждане на колективизацията там били избити 2 милиона души.

Криза в правителството на ОФ наистина възниква, но причината за нея е в отклонението от програмата на ОФ от 17 септември 1944 г. Съюзниците на БРП (к) са недоволни, че под прикритието на ОФ тя провежда своя собствена линия, която води до „болшевизация” на страната. Не се спазва обещанието за възстановяване на конституцията и на всички права и свободи на народа, записани в нея. Между БРП (к) и некомунистическите партии в ОФ няма различия за необходимостта от народен съд. Само че те имат по-други виждания за неговия обхват и характер. И когато започва подготовката на Народния съд, те все по-ясно изпъкват. Чрез него не се наказват само преките виновници за прогерманския курс на България, а БРП (к) го използва, за да си разчисти „сметките” с неудобните за нея лица и политическите си противници.

В разговор с проф. Венелин Ганев Никола Петков споделя: „Ще се съдят регенти, министри, депутати, военни и полицаи, обявени за фашисти. Това е разпра с българската държавност, а не с хитлеристките агенти.”

Но Москва нарежда да не се правят никакви компромиси и отстъпки на съюзниците. Според Георги Димитров изводът от възникналите разногласия може да бъде само един - „още по-твърдо, упорито и енергично да провеждаме тази линия и да не допуснем никакъв поврат назад. Това трябва да разберат и почувстват и приятелите, и враговете”. Що се отнася до Министерството на вътрешните работи, то в никакъв случай не трябва да се отстъпва.

Съветският съюз също не стои безучастен към раздвижването на политическите сили в България. На 29 ноември 1944 г. заместник-председателят на Съюзната контролна комисия ген.-полковник С. Бирюзов отправя официално писмо до министър-председателя Кимон Георгиев за състава и компетенцията на ръководството на комисията:


Господин министър-председателю,
Имам честта да Ви съобщя, че Съюзната контролна комисия пристъпи към своята дейност.

Във връзка с това съобщавам Ви, че всички сношения на представителите на съюзните държави с българското правителство по всички въпроси, влизащи в компетенцията на Съюзната контролна комисия, ще стават само чрез ръководството на Съюзната контролна комисия в лицето на:

председателя на СКК маршала на Съветския съюз Толбухин;

заместник-председателя на СКК генерал-полковник Бирюзов;

политически съветник при председателя на СКК пълномощния министър Лаврищев;

помощник-председателя на СКК генерал-лейтенант Черепанов;

помощник-председателя на СКК контраадмирал Абрамов.

Всякакви обръщения от страна на други лица от Съюзната контролна комисия, в това число и на представителите на съюзните държави не се допускат.

Приемането и разрешението на въпроса, помимо ръководството на СКК, ще се смятат за игнориране на ръководството на Съюзната контролна комисия.


Нещата никога не са толкова прости, колкото хората, които ги твърдят.
... -Ибн Фльор