а с доживотен затвор над хиляда! Вярно, не били убити 30 000 веднага, а планирано се саморазправяли с тях с ДРУГ закон! Ногу важно уточнение!

1.
След навлизането на съветските войски по заповед на Георги Димитров от Москва и на местното ръководство на българската компартия без съд и присъда са избити над 30 000 души - полицаи, кметове, учители, чиновници, индустриалци, едри и дребни собственици, магистрати, лекари, офицери, духовници, журналисти, учени.

От 20 декември 1944 до 29 април 1945 г. е проведен незаконният Народен съд. „Народните обвинители" се назначават от Министерския съвет, а „народните съдии" се избират от областните комитети на Отечествения фронт, доминирани от комунистите, без да се изисква задължително юридическо образование или квалификация. Присъдите също се определят от централното и местните ръководства на компартията. Произнесени са 9 155 присъди, от които 2 730 смъртни и 1 305 доживотен затвор.

Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП(к) от септември 1944 до май 1945 всички изселени лица в страната са 28 131 души.

За периода 1945-1953 г. броят на политическите процеси надхвърля цифрата 106.

Концентрационните лагери са създадени на 20 декември 1944 с Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица. Според неокончателни данни в периода 1944-1962 през концентрационните лагери са минали над 250 000 души. Концентрационните лагери продължават да съществуват и след 1962. От края на декември 1984 до 1989 в тях без съд и присъда са изпращани български турци, които са се съпротивлявали на смяната на имената. Все още няма сигурни данни за загиналите в нечовешките условия на лагерите.

2.
9 септември - Отечественият фронт (ОФ) овладява властта. Съставено коалиционно правителство с министър-председател Кимон Георгиев. Съветското командване прекратява военните действия срещу България
15 септември - Части на съветската армия влизат в София
23 септември - д-р Георги Михов Димитров, лидер на БЗНС „Пладне", се връща в България след близо 4-годишна емиграция
30 септември - Министерският съвет единодушно приема Наредба-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. На 3 октомври регентите я одобряват и на 6 октомври 1944 г. тя е обнародвана
8 октомври - начало на бойните действия на българската армия под оперативното ръководство на 3. украински фронт. България воюва на страната на антихитлеристката коалиция срещу Германия. Настъплението на българските войски е в направление Ниш-Скопие
9 октомври - среща на Чърчил и Сталин в Москва и разпределяне на Балканите на сфери на влияние. За България са предвидени 75 % съветско влияние срещу 25 % западно
28 октомври - в Москва подписано Съглашение за примирие между България и антихитлеристката коалиция
6 ноември - България прекъсва дипломатическите си отношения с Япония
Ноември - България и Югославия си разменят проекти за създаване на южнославянска федерация. Югославският вариант е за федериране в съотношение 6 : 1, т.е. България да влезе във федерацията със статут на една от югославските републики. Българското предложение е за паритетно (1 : 1) участие
20 декември - приета Наредба-закон за „трудововъзпитателните общежития"
(лагери) за „политически опасни лица"

Нещата никога не са толкова прости, колкото хората, които ги твърдят.
... -Ибн Фльор