Наистина не е необходимо

Но пък често пести много време, пък и единственият истински контакт е личният контакт

На първо време е добре да се научиш (ако досега не си се научила разбира се) да мислиш глобално. Т.е. да разглеждаш планетата като едно свързано цяло. В тази връзка ще ти препоръчам няколко книги на двама известни "световни конспиратори", авторитетни членове на така наречения Билдербергски клуб.

Първият е Збигнев Бжежински.

През 1993 г. излезе книгата му "Извън контрол. Глобален безпорядък в навечерието на ХХI век" (български превод - 1994 г.
Погледни например нейната Трета част. Неоспоримата глобална власт.

През 1997 г. излезе и на английски и веднага след това на български една нова книга на Бжежински: "Голямата шахматна дъска. Американското превъзходство и неговите геостратегически императиви".

През 2004 г. излезе и веднага беше преведена на български още една негова книга: "Изборът: Глобално господство или глобално лидерство".

Вторият "световен конспиратор" е д-р Хенри Кисинджър.

Неговата книга "Дипломацията" (1994 г), излезе през 1997 г. в български превод е отлично въведение в темата "Новият световен ред". Впрочем така се нарича и първата глава на тази забележителна книга.

За да се запознаеш по-подробно с личния състав и дейността на едно от най-известните (но далече не единственото) огнище на "световната конспирация" - клубът Билдерберг, е достатъчно да си купиш наскоро издадената от издателство "Бард" книга на Даниел Естулин "Истината за клуба Билдерберг". Книгата е нова (2005 г.) и в нея дори доста подробно са преразказани дискусиите на участниците в клуба по време на последната им среща миналата година в Германия, включително и за провеждането на евентуална атака срещу ядрените мощности на Иран през това лято.

Напълно съм съгласен с теб, че "световната конспирация не е еквивалент на разузнаването и контраразузнаването". Най-малкото защото конспиративните структури от типа "Билдерберг" са международни, а разузнаването и контраразузнаването винаги е обвързано с конкретна държава.

В заключение ти предлагам една кратка първоначална информация за клуба Билдерберг.

През 2004-та се навърши петдесетата годишнина на тази потайна и някои биха прибавили, зловеща организация. Тя вече от дълги години е във фокуса на внимание на любителите на теориите за заговори в целия свят. Но какво точно представляват билдербергерите? Какви хора членуват в тази организация? И защо изобщо са се организирали?

Произходът на групировката лежи в руините на следвоенна Европа. Привидно обяснявана като начин за събиране на водещи политически и делови фигури от САЩ и Европа, първата Билдербергска среща се провежда през 1954 г. в хотел "Билдерберг" в Оостербеек, Холандия - откъдето идва и името на организацията.

Най-влиятелната личност през ранните фази от съществуване на групировката е холандският принц Бернхард, който организира и председателства тази първа тридневна среща. Изглежда обаче, че групировката Билдерберг е плод на някой си Йозеф Рацингер, който започва живота си като полски емигрант. Заедно с французина Жан Моне, Рацингер остава един от главните инициатори за основаването на Европейското движение (днес Европейски съюз) след произнесената от него реч през 1946 г. За любителите на теориите за заговори и евроскептиците Йозеф Рацингер е съвременен сив кардинал и глобалист, решен да съдейства за изграждането на нов световен ред след Втората световна война.

Йозеф Рацингер е една от най-загадъчните фигури в историята, тъй като, изглежда, е разполагал с влияние и власт, непропорционална на положението си. Сред неговите приятели и близки довереници били хора като Уинстън Чърчил, Дейвид Астор (британският вестникарски магнат), Ейвърел Хариман (американски магнат и политик), генерал Сикорски (глава на полското правителство в изгнание след Втората световна война) и гореспоменатият принц Бернхард. Именно холандският принц признал в предговора на биографията на Рацингер, че той бил "всъщност главен инициатор" на групировката Билдерберг.

Самият принц Бернхард е колоритна личност. Привидно основател и титуляр на групировката Билдерберг, през 1961 г. той основава Световния екологичен фонд и има огромно политическо влияние в Европа и Обединените нации. Бернхард е немец по произход, син на принц Бернхард фон Липе, и получава титлата принц на Холандия от брака си с холандската принцеса Юлиана.

Някога офицер от германските ВВС или Луфтвафе - и смятан за офицер от корпуса на СС - той избягва в Англия с цялото си семейство, когато в началото на Втората световна война немците нападат Холандия. Съюзническото командване го гледа с голямо подозрение. След войната обаче Бернхард е реабилитиран в политическите и делови сфери на нова Европа от американски и британски политици и влиза в директорските бордове на множество големи корпорации, фирми и фондации.

Изглежда, че през 1952 г. Йозеф Рацингер се обръща към принц Бернхард с идеята за образуване на група влиятелни политически и делови фигури от Европа и САЩ, които да се срещат тайно и да обсъждат бъдещето на трансатлантическите отношения. Групировката Билдерберг бързо се налага като една от най-влиятелните и потайни организации в света, наред със Съвета за международни отношения и Тристранната комисия - две неправителствени организации (НПО), смятани за мозъчни тръстове, чието влияние върху вътрешната и външната политика на Запада изглежда непропорционално на положението им.

Сред участниците в първата среща на групировката Билдерберг през 1954 г. са Дейвид Рокфелер, глава на глобалната банкова групировка (и по-късно председател на Съвета за международни отношения), Дийн Ръск, който по-късно става държавен секретар на САЩ, Ч. Д. Джексън, шеф на "Тайм Инк.", Денис Хийли от Британската лейбъристка партия и генерал Уолсър Бедъл Смит, бивш шеф на Щаба на стратегическите служби, предшественик на ЦРУ.
Днес срещите на групировката Билдерберг продължават да са забулени в същата тайнственост. Никога не се издават комюникета, организацията няма официален уебсайт и изобщо каквото и да било съществено публично присъствие. Обвиняват я във всичко - от войната на Балканите до събитията в Ирак, обвинения, които тя естествено отхвърля. Британският икономист Уил Хътън, който е поканен на една от срещите на групировката Билдерберг, пише, че "Установеното единодушие е основа за формиране на световната политика", което дава още повече хляб на любителите на теориите за заговори. Денис - вече лорд - Хийли обаче оспорва такива твърдения: "В това няма абсолютно нищо вярно. Ние от Билдерберг никога не сме се стремили да постигнем единодушие по големите въпроси. Това просто е място за дискусии".

Сред съвременните билдербергски делегати са американският сенатор Джон Едуардс, държавникът Хенри Кисинджър, президентът на Световната банка Джеймс Улфънсон, Джон Браун (изпълнителен директор на петролната компания БП) и бившият американски президент Бил Клинтън.

На срещите не се предлагат резолюции, не се гласува и не се издават политически изявления. Накратко, Билдерберг е гъвкав и неофициален международен лидерски форум, на който могат да се изразяват различни гледни точки и да се постига взаимно разбирателство. Две трети от делегатите са европейци, останалите са от САЩ и Канада. Участниците се канят единствено заради техните знания, опит, положение и значение за темите в дневния ред. Всички присъстват като частни, напълно неофициални лица.

Всички членове се съгласяват да не дават интервюта за пресата по време на срещата. Установен принцип е участниците да не говорят за обсъжданията на срещата в контактите си с медиите. Не се дават пресконференции.
Групировката Билдерберг е обект на критики и обвинения в заговорнически машинации от страна на крайнодесни и крайнолеви организации. Крайнодесните я обвиняват в ционизъм, а левите са убедени, че тя планира глобалната бизнес и политическа стратегия.

Трудно е да се установи истината за групировката Билдерберг. Потайният характер на организацията определено привлича нездравия интерес на любителите на теориите за заговори. Възможно е тя наистина да е само делови и политически мозъчен тръст, целящ да съдейства за отношенията между Европа и САЩ. Истината навярно е някъде по средата, но едно е сигурно: билдербергерите не издават нищо.

Саймън Кокс. По стъпките на "Шестото клеймо" (2004), "Бард" 2005, с.39-43.


Досети ли се кой е кардинал Йозеф Рацингер?

Сигурен съм, че си се досетила!

Днес той е известен на целия свят под името папа Бенедикт ХVI.

Любопитно, нали?