Преди повече от година имаше един великолепно оформен масонски сайт точно на ложата на брат Ралчев. Когато убиха брат Илия Павлов сайтът все още съществуваше. Дори се появяваше заедно с некролога му.

Уви, на моя компщтър почти нищо не е останало от този сайт. Но поне една кратка история на масонството, разказана от самите масони, успях да открия.

Ако желаете, мога да я поставя в отделен постинг. Тук ви предлагам края и:

НОВИЯТ КОНТИНЕНТ - ПИЛОТЕН ПРОЕКТ ЗА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД

Розенкройцерите в началото на XVII в. осъзнават какви възможности предлага Америка за осъществяването на техните идеалистични проекти за преустройство на обществото. Едва ли обаче те са подозирали колко благодатна ще се окаже почвата на новия континент за развитието на масонството и че един ден именно от Америка ще тръгне глобалната доктрина за построяването и гарантирането на един по-съвършен свят.

Първият известен масон, заселил се в американските колонии през 1682 г., е Джон Скийн, който се установява в Ню Джърси, но поради липса на съмишленици не успява да създаде структура. А пък първият американски заселник, приобщен към масонството, е Джонатан Белчър, който през 1704 г. посещава Англия и става член на масонска ложа. Прибрал се обратно в Америка, Белчър се издига до поста губернатор на Масачузетс и Ню Хампшир. По-късно неговият син става ревностен разпространител на масонските идеи. Историците са намерили и документ, удостоверяващ съществуването на търговски кораб “Масон”, кръстосвал американското крайбрежие.

На 8 декември 1730 г. собственикът на вестник “Пенсилвания газет”,
Бенджамин Франклин, помества първото съобщение за съществуването на масонството в Америка. Самият Франклин става масон през следващата година, а през 1734 г. е избран за Велик магистър на Пенсилвания. Тогава отпечатва и първата масонска книга, издадена в Америка, която е Уставът на Андерсън. До този момент обаче американските масони са били “нередовни” или “нерегулярни” според правилата. За да бъде “редовна” една ложа, то тя трябва да получи поръчителство, тоест одобрението на висшестояща структура, Велика ложа или ложа майка. Например Великата ложа на Англия или друга европейска ложа е трябвало да даде такова поръчителство – “патент” на ложите, произлезли от тях, на американска земя.

Първата “редовна” ложа в Америка е “Сейнт Джон” в град Бостън, основана през 1733 г. с поръчителството на Великата ложа на Англия. До 1737 г. англичаните ще патентоват и провинциалните Велики ложи в Масачузетс, Ню Йорк, Пенсилвания и Южна Каролина.

Американската война за независимост се явява своеобразен триумф на масонските идеи, въплътени в изграждането на нов граждански ред. В почти всеки полк на армията на колониалистите действат масонски ложи. Любопитното е, че висшите сановнически длъжности в тях се заемат от по-нисши военни чинове с обикновено потекло. Мнозина от тях не са аристократи и никога не са се изявявали в обществения живот. Както вече е известно, още през XVIII в., най-вече в Британия, масонството обхваща цялото общество и преди всичко образованите прослойки - професионално подготвените хора, държавните служители и администратори, преподавателите, хората, определящи общественото мнение. То поражда културния и психологическия дух на епохата като цяло. По време на войната в Америка масонството слиза в по-нисшите слоеве най-вече в ложите в армията и именно полевите ложи се превръщат в естествената спойка, свързваща бойците с техните командири. Не са редки случаите, когато Магистър на ложата е сержант и в нея му се подчинява командирът на полка с по-ниска масонска степен. Ценностната система на масонството обаче изключва възникването на противоречия между отделните военни чинове. Още повече че принципите, на които заселниците се вдигат на война за независимост, са определено масонски. Един изследовател на историята по него време, ще напише следното за масонството: “То упражни върху възникването и развитието на днешното (американско) управление много по-голямо влияние в сравнение с която и да е друга институция. Още от неговото възникване и историците, и самите членове на братството недооценяват приноса на масонството за появяването на Съединените американски щати, неговата роля за раждането на нацията и за установяването на нейната ценностна система.” Без помощта на масонството от XVIII в. принципите, залегнали в основата на всеки конфликт - свобода, равенство, братство, търпимостта и зачитането правата на човека - е нямало да бъдат усвоени така добре, считат повечето анализатори на историческите факти.

Да намира общ език и да помирява враждуващите страни, е една от основните задачи на масонството. Има много случаи, когато по време на войната в Америка протоколните книги на масонските полеви ложи са били пленявани и след това връщани на собствениците им. Доказателство за това е писмото на генерал Самюъл Парсънс до воюващи срещу него масони: “Братя, когато амбициите на монарсите или сблъсъкът на интересите на държавите станат причина поданиците им да започнат война, ние, масоните, продължаваме да сме свободни от ненавистта, водеща до безразборни опустошения, и независимо от нашите политически чувства продължаваме да сме братя и (като оставим настрана задълженията, произтичащи от професионалния ни дълг) трябва и занапред да се борим за щастие и за установяване на добра воля помежду ни. Затова приемете от ръцете на един брат устава на ложа “Единство № 18”, действаща в Седемнайсети британски полк, който устав по силата на неотдавнашните ви несполуки попадна в мои ръце и който ви връщам. Оставам ваш брат и покорен слуга. Самюъл Х. Парсънс”.

На 25 май 1787 г. е свикано във Филаделфия Учредително събрание, което трябва да разработи механизма на управление на новата държава - Съединените американски щати. Пръв на него се изказва масонът Едмънт Рандолф. Той е бил адютант на Джордж Вашингтон, Велик магистър на Великата ложа на Вирджиния, това е първият председател на Върховния съд на САЩ и след това - държавен секретар. На това историческо Учредително събрание, на което се ражда новият граждански ред, изцяло побеждават масонските принципи. Съгласно първия от тези принципи във власт се обличала длъжността, а не личността, която я заемала. Тази личност трябвало да бъде периодично подменяна чрез избори. Масоните проповядват именно, че човек може да заеме длъжност във властта и да поеме отговорността, произтичаща от нея, но в никакъв случай не може да се отъждествява с тази власт. По този начин разграничаването между личност и длъжност вече е гарантирано чрез задължителните и редовни избори, подобни на изборите в масонските ложи. В тях магистрите и Великите магистри, както и другите управляващи сановници, се избират за определен срок и те не упражняват своята власт като самодържци. Ако се сметне, че са недостойни за заеманата длъжност, биват отстранявани не чрез революции, преврати и други насилствени средства, а чрез простото прилагане на отработена административна процедура. Всичко това означава, че винаги се запазва достойнството на Длъжността, а не на компрометиралата се Личност.

“Каквото и да е влиянието на другите сили върху оформянето на Конституцията по време на Учредителното събрание от 1787 г., безспорен е фактът, че федерализмът, въплътен според Конституцията в гражданското управление, е тъждествен с федерализма, заложен в Устава на Андерсън от 1723 г., определящ системата на Великите ложи като основа на масонското управление” - пише един американски историк. И наистина, дотогава освен масонството не е известна друга организация, която да предлага безупречно функциониращ модел на действена федерална система.

Изследователите на масонството, Майкъл Бейджънт и Ричард Лий, разкриват в своя книга следните факти, доказващи решаващата, първостепенна роля на масоните при учредяването на новата държава, известна днес като люлка на демокрацията:

На 4 февруари 1789 г. Вашингтон е избран за пръв президент на Съединените американски щати, а Джон Адамс -за вицепрезидент. Полагат клетва пред Великия магистър на Великата ложа на Ню Йорк - Робърт Ливингстън. Церемонията е ръководена от друг масон, генерал Джейкъп Морган. Трети масон, генерал Морган Луис, командва почетната охрана на Вашингтон. Библията, използвана при клетвата, е взета от масонска ложа № 1 “Св. Йоан” в Ню Йорк. Самият Вашингтон по това време е Магистър на Александрийската ложа № 22 във Вирджиния.

На 18 септември 1793 г. официално е положен крайъгълният камък на Капитолия. Почетното председателство на церемонията е възложено на Великата ложа на Мериланд, а президентът Вашингтон е поканен да изпълни функцията на Майстор Зидар. В шествие зад духовия оркестър крачат Вашингтон и всички Магистри и членове на ложите, носещи отличителните си масонски знаци. Когато Вашингтон стига изкопа с крайъгълния камък в югоизточната част на бъдещата сграда, му е връчена сребърна плоча, върху която са издълбани текст, отбелязващ събитието, и емблемите на присъстващите ложи. След това Вашингтон слиза в изкопа и полага плочата върху камъка. Около него слага съдове, пълни с пшеница, вино и растително масло, които са традиционни символични атрибути на масонския ритуал. После президентът стъпва върху традиционния тристепенен масонски подиум и произнася молитва.

Чукчето, сребърната мистрия, линеалът и отвесът, използвани от Вашингтон при церемонията, днес се съхраняват от ложа № 5 на Потомак, окръг Колумбия. Зидарската престилка и пояс, който е носел, се пазят в неговата Александрийска ложа № 22.

Какво ли си е мислил в оня момент на възтържествуването на масонските принципи при полагането на основите на държава от нов тип, мъченикът на Ордена на тамплиерите, Жак дьо Моле, изгорен на кладата, ако е гледал от небето? Дали е бил трогнат, поласкан, развеселен или просто... озадачен?!?