Автобиография
Волен Сидеров

Срамувам се от майка си и баща си - дребни чиновници
в редиците на Партията - голямата ядачка на души.
Израснах в малкия матриархален рай на тяхното
страхопочитание-
в къси черни панталонки, бяла ризка и червена връзка,
с пречупена във лакътя ръка:
РАПОРТ ДАДЕН!
Веднъж във блъсканицата за кифли (от 5 стотинки)
в училищната лавка
тълпата ме притисна към свръхзагадката на природата -
едно момиче с меки форми.

Усетих страшна слабост и панталоните ми се намокриха.
Аз станах мъж, а момичето остана девствено -

тълпата, тоест колективът, ме оформяше..
Няколко години след това бях вече оформен онанист.
В града на анархистите
растях все по-дисциплиниран,
по-саможив и неуверен,
неориентиран,
некомсомолец,
неокосмен
космополит.
Обичам няколко жени в района от Арл до Пасадена
И те ме обичат.
Няма никога да захапя зърната на гърдите им.
Защото съм посаден
в пустинята. А те са в друго измерение.

В яловите пясъци на мастурбациите всичко попива,
сякаш никога не е било.

Произхождам от семейство на хора.
Баща ми се увличаше от аритметика.
Опита се да реши следната задача:
СРАВНИТЕЛНО СЛУЖБА
СОБСТВЕНО + НА = ИНФАРКТ
МИСЛЕНЕ ПАРТИЯТА
и умря от отговора.
Точно на 50 години.
Достатъчно му е!
Следващият!
Има пластелин.
Има властелин.
Играта продължава.
Играта на държава.
Ринги, ринги, рае,
играта кой не играе?
Посочете ни го с пръст натикваме го в кучи гъз!
Веднъж ми писаха шестица по литература,
когато казах, че няма смисъл да се търсят в "Хамлет"
несъществуващи неща.
"Хамлет" просто е едно стихотворение за невъзможността.
Оттогава нямам шестици. Оттогава няма такава учителка.
Бях на шестнадесет години.
Бях изпреварил своите другарчета.
Те отдавна ме изпревариха.
Вече не са другарчета, а другари.
Сега за тях съм аутсидер(ов).
Сякаш никога не са били най-силните години - потънали,
разтворени
в комунистическото блато на безвремието,
в безумния гълтач на времето.
Аз и такива като мене - гладни врабчета
кълвяхме трохите на цивилизацията,
промъкнали се тихо през ситното цензурно сито,
и ги поливахме със долнопробен алкохол
с чистотата на спирт за горене.
Лост дженерейшън.
Дайте ми лост,
тоест власт,
и опорна точка,
и ще превърна цялото човечество
в лост дженерейшън
в ласт дженерейшън,
власт дженерейшън...
Днес остарелите врабчета
лекуват своя глад със гладна стачка.
Гладът, разправят, бил универсален лек.
От глад човек олекотява, става лек.
Навеждаш се към него, вдишваш, правиш "дух"!
и виждаш как отлита като дух.
Това е!
РАПОРТ НЕПРИЕТ!
Във този не-живот
постигнах максимума
за мислопрестъпник:
Трийсет и три години...
Истина, истина ви казвам:
Чудо просто няма да има...
Подарявам материалното си тяло
и всичките си органи
на компетентните органи,
на общинските власти,
на регистъра,
на министъра,
на кадастъра...
Тъй като ме чака път
ад астра...
А кръст да се намери не е мъчно
И криминални за отстрани не липсват...
Горното написах саморъчно
и за верността му се подписвам:

Не се чете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите