Откъсчета от една хубава книга:

"Тази страна номинално принадлежи към християнската цивилизация, но културният й тип всъщност е непоправимо еретически. Достатъчни са били само няколко години след покръстването, за да се роди там една от най-опасните европейски ереси. Става дума за учението на теофилите (наречени по името на основателя - поп Теофил). В същината си то твърди, че "доброто и злото се борят за званието добро" [апокр. Теоф. 11:3]. Или в по-популярно тълкуване: доброто не побеждава, защото е добро, а е добро, защото е победило. От теофилите се отцепва екстремистко крило, настояващо, че добро и зло въобще няма, а има само борба за званието. Отцепва се и ултраманихейска секта, според чиято доктрина доброто било зло от втори порядък - в смисъл че било зло за злото и по закона за отрицание на отрицанието ставало добро. Ултраманихейците виждат нещо като хранителна пирамида: отдолу е простият народ, злото се "храни" с него (плячкосва го), а пък доброто на свой ред плячкосва злото. Срещу тази ерес са снаряжавани четири кръстоносни похода, макар че междувременно страната е била завладяна от съседната империя и ереста е била обявена официално за несъществуваща."
...
"Тази страна винаги е била нечий много верен съюзник - и винаги от конюнктурни съображения. Очевидно просто не могат без "голям брат". В избора си на такъв се спират просто на моментно най-силния. Отстрани изглежда, че си избират голям брат по същите критерии, по които дребните еснафи си избират рекетьор (или както го наричат туземците, застраховател).
Но туземните политолози обичат да напомнят, че всяка велика сила, с която са се съюзявали, непременно е рухвала. И всички империи, които са ги владели - също. (Там дори казват, че не са ги владели, а са "присъствали".) Наистина, три велики съюзника на тази страна са рухнали само през последния век. Местните хора дори се гордеят с тази си геополитическа фаталност. Понякога казват на международната общност: "Вие сте следващите!".
...
"Централният булевард в столицата носи името "Граф освободител". Това е в памет на събития отпреди няколко века, когато империята, владееща страната, се е разпадала, а територията е била заета от влашкия войвода Влад III Цепеш, международно известен с прозвището си Дракула. Той владее страната само за кратко, след което тя е завзета от следващата империя.
Международната общност днес е доста разтревожена от почитта, на която се радва сред местния народ този символ на злото. Хвърлени бяха много сили да се внуши на туземците, че всъщност граф Дракула не ги е освободил, а ги е завоювал. Но туземците казват, че това е горе-долу едно и също, така че не виждат причина за притеснение. Разликата била само в гледната точка. На искането на международната общност - да си сменят все пак гледната точка и да наричат графа завоевател - туземците отговарят, че щяло да бъде много сложно. Трябвало да се преправя целият фолклор, книги, учебници, филми и какво ли още не. Казват и цената на тази операция: девет милиарда долара. Тъй като международната общност отказва дори да обсъжда тая сума, графът си остава освободител. Макар че наскоро, с цел затопляне на отношенията с международната общност, централният булевард беше преименуван на булевард "Влашки".
...
"Към хуманитарните ценности в тази страна се отнасят като към каприз на висшите инстанции, който трябва да следват, за да не се набиват на очи. Доброто и злото за туземното мислене са нещо като номенклатурни позиции, на които трябва да бъде назначен някой. Общо взето спокойно приемат факта, че назначенията за добро и зло се правят не от тях, а от международната общност. Но абсолютно не могат да проумеят защо трябва да взимат тези понятия насериозно."
...
Разгонвайки колите отпред, лимузината се вряза в града, отби встрани от магистралата и закриволичи по някакви алеи, покрай дълга ламаринена ограда, на която лъщеше прясночервен надпис: "Смърт за вашизма, свобода за нашизма!".
...
Макар явно респектиран от отвъдокеанския гост, Антон се обръщаше към него по малко име, и Джон си спомни, че тук фамилните имена са кажи- речи новост, преди половин век местният диктатор, когото тук наричаха баща на народа, заповядал на хората да си измислят фамилии и така станало, но още не бяха свикнали с тях, дори първия министър наричаха по малко име, а съвсем важните персони, от типа на футболисти, олигарси и други особени икономически субекти, наричаха по прякори...
...
Около масата в сепарето седяха трима костюмирани мъже и отпиваха червено вино. "А! Мистър Джон... Сидорчук?" - скочиха да се кланят тримата, след като видяха влизащите. Последваха ръкостискания и представяния. "Матей, старши социолъг в Междуфондационното." "Андрей, старши политолъг в
Междуфондационното." Джон се досети, че така звучат тук думите "социолог" и "политолог". Третият също не закъсня да се представи: "Вартоломей, шеф на отдела за особена информация в Междуфондационното".
...
На вратата се почука - прислугата накрая беше благоволила да донесе закуската. До подноса с виенски кифлички и каничка кафе лежаха новите вестници - "Файненшъл таймс" и "Безсмислен труд". Джон отдели "Файненшъл таймс" настрани, а "Труда" прегледа, докато отпиваше от горещото кафе.
Заглавието от първа страница витийстваше: "Прибират салфетката, уж". Ставаше дума за някой си банкстер (и бивш сервитьор) Едуард, наричан още Еди Салфетката, на когото прокурорът се бил заканил, че щял да го арестува за привързаност към частнособственическите идеали в особено големи размери. Рубриката за политика детайлно нищеше крушението на
нашистите от вашистите на частичните избори. Коментаторът предричаше падане на глави в нашисткия лагер, ругаеше имиджмейкърския екип на загубилите и плашеше с повторение на някакъв непонятен "бунт на мръвките". Обсъждаха се още отношенията между финансово-информационните групировки "Агнешки главички", "Говежди езици" и "Свински опашчици".
Джон се зачуди дали това не са бунтуващите се мръвки, но после погледът му се залута в дълга, несмилаема и нравоучителна статия, бичуваща растящите в обществото анихилистични настроения и ценностния жвакуум. Някакъв професор анализираше пътищата за излизане от цхазъма и накрая мъдро заключаваше: "Учението на Лукач е всесилно, защото е вярно". Валутният коментар бе закичен с многозначително заглавие "Змеят отново е горянин". Коментираха се мачовете от футболното дървенство, в ексклузивно интервю някакъв треньор наричаше шефа на футболния съюз византроп и алкохолик... Средната двойна страница представяше победителите в наградната игра на основния рекламодател, спечелили безплатни застраховки "Задгробен живот".
...
Междувременно социолъгът Матей се зае да хули човешкия материал - че бил изостанал, примитивен, невеж, мързелив, престъпен и какъв ли още не, и затова докарал на власт ония гадове вашистите, само и само да направи мръсно на светлия и прогресивен нашизъм. Джон не беше запознат с тукашната борба за власт, не беше сигурен и на коя групировка се опира
Програмата, но без да проверява в базата знания съобрази, че позицията на МУЦИ не може да не е съгласувана със спонсора. "Не дават пет пари за ценностите!" - гневеше се Матей. "Нашите разясняват по всички канали, ония казват "Да, да" - а гласуват наобратно! Не за добрите, а за лошите! Магарешки инат, ей!"
...
Оплаквате се, че човешкият матрял - Джон нарочно произнесе "материал" с тукашен акцент - бил прост и невеж. Но ако е такъв, защо не можете да го управлявате, господа? Не значи ли това, че сте по-невежи и от него? Затова ли получавате заплати - да се оправдавате с матряла и с тежкото хуманитарно наследство от граф Дракула?... Спомнете си къде работите, господа! В Междуфондационно управление за ценностно, подчертавам, инженерство. Назначили са ви за инженери на човешките, така да се каже, души. Но защо изведнъж се оказва, че вместо вие да обработвате матряла, матрялът е обработвал вас, господа?...
...
- А, Джон, това е заради цхазъма - намеси се Матей. - Ние това го знаем и с него се борим...
- Какъв цхазъм? - не разбра Джон.
- Термин от нашата социолъгия. Въведе го... него го няма тук, колегата Евген го въведе. Всъщност думата е ваша, английска. - Матей се обърна и написа на черната дъска зад себе си с разкривен тебеширен почерк: CHASM. Под цхазъм ние разбираме обществено-икономическа формация, характеризираща се с определен тип нарушения в системната организация. В момента подготвяме сборници "Теория и практика на цхазъма" и "Основни етапи на цхазъма"...

...
Тъй вярно, усукващи, помисли Балабан. Тук в подмандатната територия на технолъгичното зло всичко е усукано по килифарски. Тук нищо не е като при вас в метрополията, Сидорайло, и сега ще ти кажа защо. Помниш ли как ти набивах в главата, че нашият свят се състои от капаци, които хората си поставят едни на други? Че охлосът, вместо да изучава принципната схема на живота, вижда само неговия рекламен клип и копчетата, които му е разрешено да натиска? И че Системата с главна буква функционира само ако
охлосът не познава принципната схема, ако не бърника под капака?...
... Балабане, помисли Джон. Помня, помня как ми говореше за някакви обобщени хакери, които бърникат под капаците на всичко. Но ако говориш за категорията "техническа лумпенинтелигенция", разбирателите, които у вас наистина са адски разплодени... ето онзи Глигоар, или Лука, или Делиан, или дори ти, Балабане... бъркате вие навсякъде по девайсите, но какво бърка това Системата с главна буква?...
... Сидороглу, помисли Балабан. Системата с главна буква също е девайс, създаден от хора-разработчици, само че много голям и сложен. А елементи на девайса са пак хора - охлосът. От Системата охлосът вижда това, което му показват по телевизора. Но гледната точка на вътрешния човек, инсайдера, технолъга, ценностния инженер, е съвсем друга - нали той знае как реално се правят нещата. Не казвам, че инсайдерската гледна точка е секретна. Но в нормални условия охлосът не бива да се сеща за нея. Също както с радиото например: в нормални условия човек не бърника под капака, а само върти копчетата... Само че капаците на Системата, Сидороглу, са в главите на хората. Юзери, или усери, както им викат на тукашен жаргон, са онези, които не умеят да надзъртат под капаците. Които не могат да мислят различно от онова, което им показва телевизорът. А хората, които аз наричам обобщени
хакери, се учат... се учим да виждаме не картината, която ни транслират, а устройството, което транслира. Не рекламния клип, а принципната схема. На това тук му викаме "борба с организираната реалност"...
... Балабане, помисли Джон, хубаво говориш, но продължавам да не те разбирам. Защо познаването на устройството, което транслира, го изкарваш борба с оргреалността?...
... Сидораки, помисли Балабан. Сметни сам. Представи си, че президентът говори за засилване на борбата за мир по затънтените краища на глобуса. А ония от другата страна на телевизора, като слушат това, си мислят само за интересите на военно-промишления комплекс като главен борец за мир... Ще се зарадват ли от това нашите Системни програмисти, а? Или телевизорът казва, че са уволнили някакви митничари уж за корупция, а от другата страна на телевизора са уверени, че тече препродажба на блажните постове... Или филмовият герой бръмчи с някаква луксозна кола, а зрителят пресмята колко е кихнала фирмата-производител на продуцента... Оргреалността - това е гледната точка, която Системните програмисти натрапват на охлоса. Гледната точка на рекламния клип. Но ако човек познава принципната схема, ако е разбрал вътрешната лъгика на Системата, той си сменя гледната точка и престава да вярва на клипа. Освобождава се от оковите на оргреалността. А ако много хора се освободят от нея, оргреалността просто се разпада... Тъкмо това, Сидораки сан, се случва при нас. Тук, когато от екрана говорят за ценности, от другата страна на екрана вместо ценности виждат, с извинение, келепир... или, в по-интелигентния случай, експлоатация на човек от човека или обратното... Тук един юнак дори беше казал: за да вярвам в ценностите, трябва да ми кихнат зелено. Защото когато аз вярвам, някой друг е на далавера от това. Но ако онзи, дето е на далавера, кихне на всички, то от далаверата няма да остане нищо...
... Балабане, помисли Джон. Не излиза ли, че освобождаването от оргреалността е сериозна болест за обществото? Социолъзите в МУЦИ са си въвели специален термин: цхазъм. Според тях цхазъм имало тогава, когато реалността и приказките за реалността нямат нищо общо. Как по-добре да ти го обясня... Никой не вярва на това, което говори телевизорът, но и никой не мисли да го оспорва, защото просто си знае, че това в телевизора е едно, а онова в материалния свят - съвсем друго. Та на това тия от МУЦИ викат цхазъм и според тях той бил виновен за всичко. За самия цхазъм, казват, на свой ред било виновно тежкото наследство от граф Дракула... Но като те слушам, Балабане, си мисля: не е ли цхазъмът последица от вашата, на обобщените хакери, борба с оргреалността? Не излиза ли, че съществува нещо като бариера на тъпотата, или на нахитряването по-скоро, горна граница? Щом социумът прескочи бариерата, си осъзнава вътрешната лъгика, хаква си оргреалността, заболява и се гътва...
... Сидорадзе, помисли Балабан. Бариерата на гяволъка ние определено сме я надскочили. За разлика от метрополците например, за чиято тъпота се пеят вицове по цял свят... Но в метрополията, Сидорадзе, юзерът си живее комфортно, под защитата на закона. Усер - това там, за разлика от тук, звучи гордо. А у нас нямаме закон за защита на усера, имаме за сметка
на това закон на джунглата, и усерът е принуден да нахитрява, за да не гризне дървото. Неволята го учи на какво ли не. Включително да си вари домашен мироглед от подръчен идеологически материал, оставен да джибряса... И постепенно от усер се превръща във взломаджия на оргреалности. Е, превръщат се далеч не всички усери, но достатъчно много, за
да тръгне обществото към полуразпад...
... Балабане, помисли Джон. Излиза, че в името на непоклатимостта на обществото трябва да държим охлоса прост, така ли? Ето, и Хумдепът, и "Лукач" се хвалят, че били гарант за непоклатимостта, и май тъкмо в този смисъл се хвалят... Защо дойдоха те тук при вас? За да санират метафорите, да оздравят шаблоните, да фиксират ценностите. И ако си свършат
работата, току виж цхазъмът минал. Вярно, ще ограничат и нахитряването, ще понагънат тоя Лука и всичките Търтеи над него... Между другото, Балабане, ти сам твърдеше, че човечеството е спонтанна изчислителна система. И че при такива системи отделният елемент не трябва да нахитрява, не трябва да се поставя над правилата за комуникация, защото в
противен случай системата може да спре да работи... нали така? А не твърди ли същото, Балабане, учението на Лукач, което според вестник "Безсмислен труд" е всесилно, защото е вярно? Спомни си, какво ни казва учението? Трябва да си гледаме пачката и жената, и рекламния клип, и да се съвместяваме със Системата така, както ни диктува клипът, а за вътрешните неща Системата ще се погрижи автоматично. Пазарът. С дясната невидима ръка, която не знае какво върши лявата... Според учението на Лукач човекът трябва да бъде
елементарен. Но твойте обобщени хакери, Балабане, правят тъкмо наопаки! Те, вместо да се съвместяват и да чакат невидимите ръце, изучават задните вратички и подмолните ефекти в Системата... Та не нарушават ли те гладкия ход на нашия общ спонтанен компютър, тези обобщени хакери? И не е ли тогава в правото си Хумдепът да се бори срещу тях?...
... Сидореску, помисли Балабан. Този спонтанен компютър съвсем не е толкова ефективен, колкото си мислят някои. В него действат могъщи отрицателни обратни връзки. Хумдепът вкарва всички в един калъп с цел управляемост на общественото мнение. МАСТЕХКОН пък напира да закрие всичко, което заплашва печалбите на президентските спонсори... А Системните хакери са положителната обратна връзка. И генератора на случайни събития. Те пречат на Системните програмисти да станат всесилни, не дават на историята да прекрати течението си... Ето виж Лука. Той е уж никакъв, но разбъзика и параметрите на езика, и мозъците се научи да програмира... С нищо и никакъв генератор на лафове неутрализира метрополските социални програмисти! Предпоследната дупка на кавала изведнъж, за ужас на Хумдепа, изпълни солова партия... И освен това, Сидореску, единиците в спонтанния компютър, наречен човечество, поумняват. Колкото и странно да звучи, поумняват обективно и повсеместно. Светът става все по-сложен, информацията и техниката - все по-разнообразни, и за да се оправят в това разнообразие, хората трябва да се развиват. Дори в метрополията, където охлосът е уж най-тъп и за всичко му подсказват зъркелите и телевизорът, средният коефициент на интелигентност расте с три единици на всеки 10 години. Бавно и с малко, но расте. Тук просто е нараснал повече и по-рано, а освен това оргреалността ни е доста халтава заради тежкото наследство на граф Дракула... Цхазъмът, Сидораускас, тепърва ще дойде до главата на метрополците. И когато им дойде до главата в особено големи размери, ще се наложи спонтанният компютър на Системата да си смени архитектурата. От принципа на капсулирането, на ограничения елемент, на непрозрачните интерфейси Системата ще трябва да мине към работа с хитри и сложни елементи. Това е задача, от която бъдещето няма как да избяга, то трябва да я реши, ако иска да настъпи. Аз просто съм склонен да го подпомогна в настъплението му по всички фронтове...


Само не викай, че това е комунизъм. От прекрасния роман "Хакери на човешките души" на Иван Попов е. Ако толкова ти трябва етикетче, наричай го "хуманитарен киберпънк".

Ако не ти се дават пари, можеш да го прочетеш свободно тук -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите