Напоследък в България една от най-предлаганите политически стоки е популизъм, снабден с ярки националистически панделки. Като се замисли човек, напълно нормално е, след като всички останали продукти са отдавна изконсумирани и масово нехаресвани. Разбира се, като всичко при нас, и популизмът е вносна стока, в която няма нищо оригинално. А е редно да познаваме класиката в жанра, за да не оставаме с погрешното впечатление, че нашите народни водачи представляват някаква много специална порода.

Популистите са хора, които твърдят, че властта - икономическа и политическа - е заграбена от един тесен елит и се използва в ущърб на народните интереси. Съответно нашата цел, казват популистите, е да върнем властта на народа. Как конкретно става това връщане, не се уточнява. Ясно е, че въоръжени революции не може да има, изборите са далеч, така че този въпрос продължава да тъне в неяснота. Това, разбира се, не пречи на популистите да говорят. Даже напротив - колкото по-неясни са посланията им, толкова по-добре за тях самите, защото обичащите ги индивиди могат да напълнят празните формулировки с каквото си искат съдържание.

Удобството на популизма е, че той може да се използва от всякакви хора с най-различна идеология. Например днес в Съединените щати има десни популисти, които обещават да освободят народа от опеката на държавата или от гнета на либералния елит, или от тиранията на холивудския елит...Левите американски популисти пък обещават да помогнат на хората да отхвърлят игото на корпорациите, които ограбват труда им. В историята, разбира се, има и къде-къде по страшни примери за десни популисти - Хитлер, и леви популисти - Ленин.

Въпреки големите разлики в идеологическите постановки при всички популисти от всички времета и епохи има една обща черта - те се кълнат в народните маси и тържествено обещават, че ако трябва, ще дадат и живота си, за да живеят обикновените хора по-добре. Естествено до саможертва обикновено не се стига, защото животът винаги е мил - дори и на популистите. Стига се обаче до много глупави послания, като например желанието за национализация или твърдението, че ние отлично бихме се справили и без Европейския съюз. Няма спор, че някои хора биха се чувствали много добре, ако България стои колкото се може по-дълго извън ЕС. И затова те са готови да платят щедро на всяка партия или по-скоро на нейните лидери, за да не спират приказките за това как Брюксел само чака да влезем в неговата орбита, за да ни лиши веднъж завинаги от идентичността, традициите и суверенитета и шкембе-чорбата. Разбира се, никой от национал-популистите не обяснява за какво му е на Брюксел да прави такива лоши работи. Важното е да звучи заплашително и колкото се може по-голям електорат да се сгуши под знамената на партиите, които обещават да защитят националния дух, а всъщност защитават интересите на националната мафия.

Има и още една обща характеристика при всички популистки лидери - политическите им платформи нямат нищо общо със здравия разум и не могат да бъдат приложени на практика. И ако все пак в разрез с всякаква нормална човешка логика бъдат осъществени, задължително се стига или до Освиенцим или до ГУЛАГ.

Ето защо лично аз настръхвам всеки път, когато някой политик започне да говори от името на целия народ и да предлага неща, които биха облагодетелствали целия народ. Просто защото няма такова нещо, което би се харесало на всички, както и няма такова нещо като "целокупен народ". Има класи или прослойки, или страти, както искате ги наричайте, които съвсем не са единодушни по въпроса кое е добро за България и кое не е чак толкова добро. Това го разбират дори самите популисти, защото повечето от тях са умни хора, но въпреки това продължават да твърдят, че чрез устата им говори целият народ, и обещават невъзможни неща. Разбира се, популистките лидери призовават за народен съд и национализация не защото вярват, че това може да стане, а защото това е най-лесният начин да влязат и те във властта, която, ако съдим по клетвените им декларации, изключително силно мразят. Добре е и хората, които гласуват за тях, да разберат, че с вота си изобщо не помагат на себе си, а ласкаят егото на поредния индивид с болезнена мегаломания.