Сега ще ме караш да търся в уикипедия или гуглето, за да ти разкажа биографията му

Тодор Живков е роден в с.Правец, Ботевградско на 7 септември 1911 г..

През 1932 г. постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. През 1934 г. е уволнен след провали в Държавната печатница и в две акции на Софийската окръжна партийна организация, но скоро е възстановен на работа.

От 1932 г. е член на Българската комунистическа партия (БКП) и на Окръжния комитет на партията в София.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София.

От юли 1938 г. до ноември 1942 г. пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци.
[редактиране]

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.
От юни 1943 г. се изявява като организатор на партизанското движение в Ботевградско.
През 1944 г. е изпратен в партизанския отряд "Чавдар" като пълномощник на ОК на БКП. Партизанското му име е Янко.
През юли с.г. става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона.
На 6 септември 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации.
На 8 и 9 септември 1944 г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София.
[редактиране]

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.
От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на щаба на Народната милиция.
От 1945 г. е кандидат-член на Централния комитет на БКП.
От 1948 г. до декември 1989 г. - член на ЦК на БКП.
От 1948 г. до 1949 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП - София, председател на Градския комитет на Отечествения фронт.
През 1950 г. става секретар на ЦК на БКП.
От 1951 г. до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП.
От март 1954 до април 1981 г. е първи секретар на ЦК на БКП.
От 4 април 1981 г. до 10 ноември 1989 г. е Генерален секретар на ЦК на БКП. На пленум на ЦК на БКП (11-13 декември 1989 г.) е изключен от БКП.
[редактиране]

Държавни постове след 9 септември 1944 г.
От 1948 до 1990 г. е народен представител.
От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.
От 19 ноември 1962 г. до юли 1971 г. е председател на Министерския съвет.
От юли 1971 до ноември 1989 г. - председател на Държавния съвет на Народна република България.
[редактиране]

След 10 ноември 1989 г.

Главна прокуратура започва срещу него 5 дела.
През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. До 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военна прокуратура.
През 1990 г. е обвинен за превишаване на правата в качеството си на държавен глава на НРБ за периода от 1962 г. до 1989 г. Арестуван е на 18 януари 1990 г. През юли 1990 г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест.
На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.
На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. “Лагери на смъртта”.
Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело “Фонд Москва” за подпомагане на международното комунистическо движение. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София.

С две думи, тошето е чиста проба нискообразован партизанин(без да се засяга:)

ДА СЕ РАЗПУСНЕ ПАРЛАМЕНТА, СЛЕД КАТО НЕ ЗАЩИТАВА БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕРЕСИ!