Не съм срещнал до сега един европеец (от Италия, Швейцария, Германия, Испания, Франция, Белгия, Холандия, Англия, Ирландия, Португалия, пък и Финландия, и т.н.) който да е казал, че обръщането на неговата държава в много-расова е било нещо в което той е имал глас, или даже право да изрази несъгласие! Ама ЕДИН не съм срещнал който да е казал: да, аз подкрепях приемането на (кюрди, афганистанци, сенегалци, мавританци, и прочие). А да знаеш някой българин да е бил питан дали желае в България да бъде създадено арабско или китайско малцинство? Или да знаеш българин, комуто е разрешено да изрази открито и демократично възражението си срещу смачкването на България в "много-национална" - и скоро много-расова - държава? Посочи ми един такъв българин!

Ти цитираш обществена политика във вида ПРИЛОЖЕН от крайния държавен чиновник (слагам учителите в тази категория). А чия политика е допуснала появата на цитираната кюрдка? Чия политика е произвела указанията за поведение към кюрдката, които указания са били приведени към цитирания случай с кюрдката? Или искаш да кажеш, че в Швеция учителите имат право да прокарват своя лична агенда в класната стая?!

Аз обсъждах политиката от горе, на правителствено ниво. От там започват всичките днешни проблеми в Европа. Моето виждане е че тази политика беше НАЛОЖЕНА ВЪРХУ европейците, и ИЗОБЩО НЕ ОТРАЗЯВА възгледите на европейския гласоподател, където и да е по Европа, следователно беше НАСИЛЕНА върху европейските държави. И това насилие беше доста униформено; не, прекалено униформено че да бъде приписвано на глупостта на единични държави или специфични класи. Коя сила може да упражни такова насилие, върху редица европейски държави вкупом - че тяхните правителства да започнат да рушат националните интереси на своите си държави?

Тук по Америката още от ранните 1970-ти започва много изразено професорско течение (значи, и те са провеждали нечия политика) студентите да бъдат настройвани крайно рязко срещу всяко нещо описвано като "хомогенно", в обществено отношение. Най-голямото клеймосване срещу някоя европейска държава беше тя да бъде описана като "страдаща под усилия за хомогенност". И не, тази критикувана хомогенност не беше партийната, както много българи обичаха да си въобразяват; хомогенността под рязка критика беше етническата и религиозната. Не можеше американски студент да напише мнение, че общество хомогенно етнически и религиозно изобщо може да съдържа нещо положително! Спорил съм с мои преподаватели по тези теми, и помня догматичните говнолеяния.