Ще ти цитирам мнението на експертите:



Средната класа в България

За какво ни е? Какво представлява? Какво иска? Трябва ли да й бъде дадено?


Център за социални практики - Нов български университет по проект на Министерство на икономиката на Република България. Текстът е разработен на основата на материал-хипотеза и поредица от работни срещи в състав: Александър Бабинов (Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия); Александър Божков (Център за икономическо развитие, министър на икономиката и главен преговарящ 1997-2000); Васил Гарнизов (Нов български университет, зам.- министър на регионалното развитие 1998-2001); Георги Даскалов (в. "Дневник"); Георги Стоев (Индъстри уоч); Евгений Дайнов (ЦСП-НБУ); Красен Станчев (Институт за пазарна икономика); Лилия Филева (агенция Д&Д); Милена Минкова (агенция Муди интернешънъл); Веселина Велчева (Министерство на икономиката); Светослав Славов (агенция ГфК-България).



Има ли в България средна класа - онази относително заможна, умерена, независима и прагматична прослойка, към която повечето хора се надяват да се числят, революционерите ненавиждат и за която политиците на власт мечтаят поне на думи. При това мечтаят дотолкова, че периодично им се привижда, обявяват я за факт, за който имат заслуги, и се самопровъзгласяват за изразители на интересите и.

Според анализ на Центъра за социални практики и екип от представители на 11 институции* по различни количествени критерии в България

Средната класа се определя между 4 и 8%

от работещото население, което е около 2,5 млн., при общо население от 7,8 млн. Анализът е разработен по поръчка на Министерството на икономиката, т.е. за целите на управленската политика.

Както обяснява ръководителят на екипа Евгени Дайнов, резултатите са получени при крайно рестриктивна дефиниция за средна класа. Но целта е била на първоначалния етап да е сигурно, че тя обхваща сърцевината на т.нар. "средна класа".

Този обем (между 4 и 8%) може и да формира видима общност, но далеч не е достатъчен, за да задава тона на българското общество, обобщава политологът.


Какво е средна класа

Универсална дефиниция за средна класа няма. От въвеждането на термина през 1785 г. на феномена са посветени множество научни изследвания и оттам и безбройни и често противоречиви определения.

Анализът на ЦСУ и НБУ дефинира прослойката описателно, като се опира на поне четири основни пункта.

На първо място, това е нивото на доходите, което е между голямата бедност и голямото богатство. Доходите се определят като най-видимата, но не и най-съществената черта.

На второ място се поставя критерият притежаване на собственост. Но не всички хора, които имат собственост, са средна класа, а само тези, които работят, за да я умножат. Хората от средната класа имат доходи и потребление над екзистенцминимума, но същевременно доходите им не им позволяват да живеят, без да се трудят.

Третата им отличителна черта е, че те са относително независими и самостоятелни. Обикновено са в ролята на работодатели - не работят с ръцете си, а наемат хора, работещи с ръцете.

На четвърто, но не на последно място, представителите на средната класа по дух са предприемачи. Според анализа те са свързани с онези нововъведения, които повишават производителността на труда и тласкат обществото напред и нагоре.

Т.е. анализът приема, че макар генезисът на средната класа да е икономически, нейните характеристики не са. Средната класа е определена не само като хора с някакво ниво на материално благосъстояние, но и като хора с определен социален статус и манталитет, хора с определена ценностна система. Именно като съвкупност тази социална група е определена като ценна за обществото.


Доходите

Според изследването средната класа трябва да се търси сред хората с личен доход малко под 1000 лева до около 2000 лева. Американската статистика поставя в тази категория хората с лични доходи между 40 000 и 95 000 долара годишно.

Като отчитат различния БВП на глава от населението и в стандарта на живот в изследването приемат: "Ако се спазят тези пропорции, бихме разпознали като доходи за средната класа българи от порядъка на 8-18 хил. щатски долара годишно, съответно 12-27 хил. лева годишно, или с месечен доход между 1000 и 2200 лева месечно."

От Института за пазарна икономика разграничават горна класа - хора с месечен доход над 2000 лева, а средна - тези с нетен месечен доход между 700 и 900 лева. Като се има предвид, че в първия случай става дума за доходи бруто, а във втория - нето, нивата са почти сходни.

По данни на НСИ за 2003 г. около 80 000 работещи българи имат доходи от 700 лева месечно нагоре. Това формира малко под 4% от заетото население.

Заради укриването на доходи анализаторите са склонни да завишат числото, но не и повече от 8% от заетото население.

Освен чрез доходите средната класа може да бъде измерена и чрез потреблението си.

"Това са тази група хора, които имат сравнително нова кола, собствено жилище, могат да изпратят децата си в добро училище, да поддържат здравето си при частен лекар", казва Славов от GfK. Той описва тези хора като "икономически самостоятелни" и "уверени в икономическо отношение хора" и предполага, че става дума за 7% от населението.

Целият текст

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите