пишман боксоьорчето:


Преди три години клубар с ник Zzloba се запознава по интернет с жена, която се пердставя за художничка, поетеса и преди всичко психиатър, доцент - преподавател Цвете Диманова.Цвете моли Zzloba да сложи нейни творби на личния си сайт. Zzloba се съгласява. Веднъж тя го моли и за друго нещо. Мутрата - хакер Фотев, бил безнадеждно влюбен в Цвете и я тормозил психически. Цвете е беззащитна пред неговите набези и търси покровител и защитник. Zzloba живее във Варна и затова предлага на своя приятел от дира АПОЛОН да я защитава. АПОЛОН с радост приема.
- Емил пусни ме, нищо ми няма.
- Ти на това нищо ли му викаш...
Тя се изскубна от мен, отлепи некролога и влезна в колата. Потеглихме, само и
само да сме по-далеч от това място. В пълно мълчание изминаха няколко минути, докато аз спрях пред едно заведение и се върнах с една бутилка вода. Махнах капачката и Ина жадно отпи.
- Слушай, още утре ще потърся мои познати от Корона Инс. От декември 1998
година, когато убиха Иво, се разделихме, но с някои от тях още се виждам чат-пат. Ще поискам да го смачкат този Фотев...
- Сайтс ли ти е казала за него?
- Да.
- Безнадеждно е Емил. Обикновени мутри не могат да се справят с него.
Стигнахме до Златната рибка над Панчерево. Там Ина ми разказа как от няколко
години този Фотев я е преследвал първо психически, като подробно ми обясни какви номера и е погаждал спрямо нейния приятел Ззлоба. Научих, че Фотев на всичкото отгоре е и гениален хакер, като е определял срещи между тях с бележки, как Ззлоба е отивал на тези срещи, но никой не е намирал и как целта на Фотев е била да ги скара. А от последно време са започнали и физически посегателства. На моя въпрос защо така действа Фотев и какво в същност той цели и най-вече защо тя не потърси помощ от полицията Ина не искаше да отговори.
Един спомен изведнъж изплува в съзнанието ми:
- Аполоне, можеш ли да помогнеш на една много близка моя позната? – ме
беше попитал чрез бележка преди години Ззлоба.
- Разбира се. Нали затова сме приятели Георги? За какво става дума?
- Един пълен идиот, един хаховец тормози тази моя приятелка, като е стигнал
вече и до физическа разправа с нея.

- Казвай ми коя е тя, дай ми неин телефон или нейния адрес мамата ще му
разгоня на този копелдак.
- Добре. Ще ти изпратя нейните имена и телефон утре по мейла. Ти всъщност
знаеш за кого става дума, защото си виждал нейните рисунки на моята страница в нета.
Отлично обаче помнех, че Ззлоба никога не ми изпрати данни за това момиче,
нито пък спомена някога повече за нея в нашите разговори.
Не можех да живея, без да я виждам и ден. Любовта ми се разпалваше до болка и от факта, че Ина страдаше душевно и физически от този Фотев, за когото полицията не знаеше нищо, а моите познати от Корона Инс ме предупредиха да не го предизвиквам. Вече съжалявах, че си бях върнал пистолета в полиция. А бях един от първите, на които Полицията раздаде пистолет с разрешително. Как нямаше да ми дадат оръжие, след като ми казаха условието – или ни спонсорираш с петстотин долара, или молбата ти за оръжие остава за вечни времена на трупчета. Та лично с майор Стефчов отидохме да закупим някаква канадска радиостанция, т.е. аз да я платя в кеш. Така и никога не видях какво купих, но още същия ден се разхождах с унгарски пистолет АП на кръста и с разрешително за неговото носене в задния джоб.

Цвете и Аполон се влюбват и правят венчавка в църква:


Силата на тази дума ме покруси. Отец Йоан ни прекръсти и започна да чете
молитвата за нашето вричане. Така пред лицето на Господ ние бяхме вече вричани един на друг. После разбрахме, че тази дума всъщност означава обещание. А през нощта, върху огромното легло в хотелската стая, най-после изконсумирахме желанието на нашите тела. В същия дух, но вече в София, изминаха няколко щастливи седмици за нас двамата. А още по-точно е да се каже, че те бяха и останаха единствените ни такива.

Един ден Цвете изчезва. Но Аполон не бездейсва и всички сили тръгва да я търси. Така се "запознава" с друг клубар, който да му помогне в борбата срещу мутрата хакер.

След толкова много щастие вече втори ден вместо гласа на Ина отново чувах по мобилния онзи с роботския тембър. На другия ден отидох в тях. Мария ме посрещна с пребледняло лице. Вместо да видя Ина, висях един непознат.
- Емил, това е наш роднина, журналист. Казва се Данаил В.
Вече не бяхме непознати с непознатия. Той ми съобщи, че от три дни Ина е
изчезнала. На мен ми се подкосиха краката. Запалих цигара и казах:
- Да тръгваме.
Данаил не ме попита къде ще отиваме, но веднага изрази готовност да дойде с
мен. Обадих се на Цафо, че след половин час при него. Цафо сега държеше за прикрите една гостилница, но беше един от най-приближените хора на Иво Карамански. Още щом ме видя, Цафо ме сряза:
- Ако ще ми говориш за Фотев, забрави.Той не е за нашата лъжица уста.
В колата Данаил ми каза да карам към офиса на един негов приятел.
В офиса ни посрещна човека, който видях в дома на Ина, когато за първи път
отидох там и който започна да пише в клуб Политика под ник 249... Този мъж се оказа бизнес партньор на Ина. Сега вече, след като видях обзавеждането в този над 100 квадрата офис в центъра на София разбрах защо Ина притежава Ауди 8. Това бе офис на преуспяващи хора.
След като 249 разбра, че аз не съм още напълно запознат с причините за ситуацията около Ина, той помоли Данаил да ме въведе в нея:
- Преди доста време бащата на Ина преметва Фотев в една сделка с огромна
сума, като и до ден днешен не му е върнал парите, а и няма никакво намерение да му ги върне, защото е от голямото “добро утро” в подземния и легалния свят. Независимо че той изоставя Ина и майка и на произвола на съдбата и не му пука за тях, Фотев започва да си връща на дъщеря му, като си мисли, че бащата на Ина ще се трогне и ще му върне кинтите. Този тормоз над Ина продължава вече много време, като първо бе на психическа основа, а сега вече Фотев и нанася все по-жестоки рани по тялото. Когато разбрах за неволите на Ина аз веднага долетях от Щатите, то не можах да предпазя Ина от този изверг Фотев. На всичкото отгоре за назидание Фотев ми прекъсна кореспонденцията със Ззлоба.
За съжаление Данаил бе извикан по мобилния и аз не можах да му задам никакъв въпрос. След като той ни се извини и си тръгна, ние с господин 249 останахме сами. Една строго облечена госпожа влезна и постави пред всеки от нас по чаша нектар и кафе.
- Днес ми се обади Фотев. – без заобиколки ми заразправя 249. – Ина е
при него и сега само един Господ знае къде е и в какво състояние се намира. Всъщност Фотев си иска парите вече не от баща и, а от нас - от мен и от Ина. Плюс това той иска и пълно подчинение от теб в интернет-а. Ще направя всичко възможно да събера тази огромна за нас сума, като даже ще поискам и заем от моя баща. Но ще трябва на всяка цена да спасим Ина, затова прави всичко, какво ти заповяда Фотев, ако не искаш този изрод да ни изпраща Ина на части...
- Тате, тате, днес изкарах шестица по немски! – едно хлапе на около 15-16
години влезна с грейнало лице при нас, като се хвърли на врата на баща си. – Сега вече ще си изпълниш обещанието. Хайде да отиваме в магазина за Байк-ове.
Почувствах се излишен и след като си разменихме визитни картички с 249, аз си тръгнах с една огромна ледена буца в гърдите.
Дълго се въртях в леглото и все не можех да заспя. Новините за Ина, които узнах, се бяха настанили като пиявици в съзнанието ми и не ми даваха никакъв шанс за отпускане и сън. Колкото и да премислях и анализирам ситуацията, аз първо трябваше да имам повече информация за този гадняр Фотев. Противно ми беше, че трябваше да изпълнявам и то без прикословно неговите заповеди и прищевки, но по никакъв начин не трябваше да му давам повод да страда моята Ина. Чак към призори заспах и веднага попаднах в царството на кошмарите.



Аполон и 249 правят досиета на пишещите в дира.

Господин 249 завърши регистрацията на ника си и ме погледна въпросително.
- А сега какво?
249 се отмести и ме остави пред компютъра LG LM50 CRUH1. Помогнах му да влезе в дир-а и клуб Политика.
- Това е Венко – посочих му една от темите на първа страница. - Той не е от нашите.
- От нашите ли? Какво означава това? - погледът на 249 ставаше все по-
въпросителен.
- Слушай сега на кратко, за да можеш по-бързо да се ориентираш. Във форума
сме се разделили на седерасти и антиседесари. Седерастите обикновено са със сини никове и са привърженици на СДС, Щатите и ненавиждат Русия. От нашите, т.е. антиседесарите почти никой не членува в никаква партия и това вбесява останалите. Защото не сме ограничени от никакви партийни поръчения и други партийни щуротии.
- Кажи ми набързо основните фигури от двата лагера.
- От нашите по-крайни са Ззлоба, Щирлиц, Палача, Биг Еър, аз и...
- А от сините?
- От сините най-слепи са Добрата, Реалиста, Хлебаров, Мими и Лили,
Антикомуниста, Венко...
- Обаче не може да няма умерени и такива с центристки възгледа, нали?
- Да кажем такива са 1984, Демография, Фраер и други, но трябва да знаеш, че
когато гостувах на Венко два дни миналото лято от люти виртуални противници ние с него станахме първи приятели в живота. Искам да ти кажа, че нашите политически различия не влияят на отношенията ни, когато се виждаме.
- Ясно.- отговори кратко 249, протегна се към тефтерите и си записа
нещо. Свърших с прочит на абзаца от писмо на Zzloba до Данаил В. и имах чувството че всичките ми кошмари се стоварват върху ми. Нямах никакво желание да дочета всичко до край и взех произволно друга папка с надпис “Сайтс- Другият” от масичката.
Прехвърлих няколко страници, от които не разбрах почти нищо, докато не видях няколко подчертани текста от 249. Погледът ми се зачета върху уговарянето на среща между Другият и Сайтс. Другият я увещаваше да се видят на една от срещите на Политика, като й обещаваше, ако тя не иска може да не се разбира коя е в действителност. След няколко страници вече си бяха уговорили твърдо среща за пицария Хът. Денят бе същият през септември, в който за първи път бях срещнал Ина.
Прелистих още няколко листа и целият ме изби пот. Имах чувството, че се задушавам и че не ми достига въздух. Оставих папка настрана. Колко бях предупреждавал Ина да внимава със Сайтс, колко й бях казвал, че тя е змия , на която трябва да й се размаже главата, а тя все ми казваше, че и в нея има нещо добро! Разтрих с ръце слепоочията си и се опитах да не мисля за няколко минути. Почувствах на рамото си ръката на 249, която се опитваше да ми даде някаква увереност.
- Погледни сега тук. - 249 взе една друга папка от множеството и ми я подаде. На нея със същият маркер дебело бе написано “Сайтс: Палача + Дзвера”. Не понечих веднага да я разлистя, защото голямото ми любопитство вече не беше толкова голямо. През няколко листа ръката на 249 отново бе подчертавала пасажи и изречения ту писани от Сайтс, ту от Палача.
Тук е намесена и Сайтс, която е бременна пловдивчанка - хакерка.
Междувременно Цвете (Цветелина, Ина, Академия, Бащата, Алегро) умира няколко пъти и Аполон присъства на всичките и погребения. Смъртта и е насилствена и причинена от мутрата хакер Фотев ( Хахоген). Но тя е жива, на приятелите си е казала, че заминава в Гърция на почива, но всъщност е отвлечена, пребита и изнасилена и от Аполон и 249 искат голям откуп. Парите
са доставени от бащата на 249 - Димитър. Ситуацията е документирана със снимки
Фотев ни бе изпратил няколко снимки на Ина, когато изискваше да се плати откупа. На всичките снимки Ина беше само по бикини, с белезници на ръце, които бяха завързани с спускащо се въже от тавана, а другият край на въжето бе през шията и, завързан с възела на палача. Това е специален възел, който се използва от векове при бесенето на хора. По лицето и се стичаха две струйки кръв, вследствие удари по главата и, а цялото и тяло бе в рани. Именно тези снимки бяха останали при мен и аз съзрях в тях един шанс за моя защита, за мое противодействие и за вид застраховка против евентуални физически гадости от страна на Фотев над мен или над член на семейството ми.
Да, тези снимки бяха единствената моя застраховка и трябваше да ги скрия на сигурно място. В къщи не ставаше, при някой роднина също. Снимките трябваха да бъдат пазени от някой мой верен приятел, който да живее далеч от мен и за който трудно някой можеше да се досети, че сме толкова близки.**************************
Снимките попадат в Ззлоба. Какво става после, всички знаят.
Само искам да кажа, че от цялата сага няма никой пострадал освен кучето на АПОЛОН, което умира 8 месеца по -късно.