А я кажи как е при приземяването?
Или и там ви приводняват?

Сега ще ти изпиша подробен отговор.

Мислех да пусна една тема с реклама за хотела в Кемер, където бях миналия месец, ама заради онази грозница - баба здравка, си затраях. Тя беше проверила за моето име във всички редовни полети, кацащи в София, за да ме обвини, че лъжа. Казвам ти, че тази баба яко ми се натиска, но аз смачкана лека кола ще изчукам, но нея - НЕ!

Лято е - сезон за почивка, а в Турция всичко за почиващите е много по- и по- от нашето черноморие. Та който има мерак за почивка на море, нека се обади на АЛМА ТУР. Чартърен полет до Анталия, оттам с бусче до Кемер около 50 км и те чакат в хотел "Чамиява бийч" строени онези от рецепцията. Хотелът е на 5 етажа и аз му викам на юзбашията: Ай уонт то си дъ си! И веднага на петия етаж с изглед към Средиземно море. На рецепцията говорят английски по-зле от мен и още по-зле от мен говорят руски.

Хотелът е чистак нов - шваби, руснаци, украинци, малко шведи a българи - само ние двамата. Бях с един приятел, когото жена му го наказа като мен със заточение в Турция.

В събота излита чартъра в 9 ч. и в 14 ч. вече си в хотела и веднага се бухваш, нарочно като Бай ти Ганя, в басеина, на двора, като гледаш да се пльоснеш по шкембе, за да опръскаш колкото се може повече дебелаци и дебелани, дето са се изтегнали върху шезлонгте под чадърите и пият или спят.

Мани, но аз уцелих само шведи, както се оказа после. Те се събудиха, отидоха до Лоби бара и след малко ми носят една голяма побеляла мастика с лед. Чука ме се с тях, те казват на екс, аз на екс и като ме хванаха после - бух отново с тях във водата. Този път те се прицелиха в шваби, които веднага ни дариха с усмивки.

Излизаме, аз отивам до Лоби бара /там всичко е безплатно - и алкохолното, и софт дринка/. Черпя шведите с Тюркиш ракия /точно като нашата мастика/, а те ми намигат да отидем до едни засукани русначки и отново по корем в басеина - мани, от самото начало подлудих почиващите. Шведите се смеят /три млади семейства/ и ми се жалват, че вече цяла седмица умирали от скука. Питат ме от къде съм и като разбират, веднага ме подхващат за футбола. Тези шведи от хотела не излязоха цяла седмица – ни на море отидоха, ни по чаршиите. Само до басейна, демек до Лоби бара стоят и поркат.

А Лоби бара е на една ръка разстояние от басейна.
Вечерта от 21 ч. – шоу. То, всяка вечер има шоу. Скиваш на снимката танцьорката, дето си беше изписала буквата „А” на ръката – дере се и вика: „Кой е АПОЛОН?”. После…, после кючек на сцената и както си му е реда нататък.

На плажа – заграден огромен участък за хотела, с чадъри, шезлонги и матраци върху тях. През час минават келнерите и ти слагат нещо в устата за ядене, ако желаеш. Над чадърите има нещо като едностайна къщурка, в която има десетина вида ледено софт пиене.

Та като стана дума за папането, да ти кажа. Закуската е от 7 до 9 ч. За ленивците е от 9 до 11 ч, а за огладнелите, които рано са закусвали, до 12 ч. има ядене на корем.
От 12 и 30 до 14 и 30 – обяд. Десет вида ядене, тридесет вида салати и петдесет вида десерти, като на двора постоянно бачкат три барбекюта. Вечерята – същото изобилие.

Обаче само веднъж имаше свинско, но винаги имаше риба, на която бяха извадили и най-малките кости. В началото беше голям майтап с папото. Напълниш си паницата, ама нещо не ти харесва. Бутнеш я малко настрани и веднага я изнасят униформените. Ставаш и си взимаш ново папо. Пак не ти хареса и истарията се повтаря. Що храна отиде зян първите два дни – направо ме е срам.

Но на третия му намерихме цаката. Сипваш си в чинията само малко от различните ястия и на масата ги опитваш. От това, което ти хареса, веднага отиваш да си сипваш от него. Обаче, докато отидеш отново да си сипеш, ти си забравил кое беше и отново дегустиране – направо ташак работа.

Винаги ядях по две супи – само толкова вида имаше всеки ден. Нито веднъж не съм върнал супа – евала на турците – знаят как се готви супа.
Забравих да ти кажа, че вътре също има Лоби бар, където поркаш да втръсване. Кафе, чай, алкохол и софт, само да е турско - безплатно.

Швабите пиеха по десетина бири – нали е аванта, мама им немска. Вечеряш, после излизаш на двора, където продължаваш във втория Лоби бар. После започва шоуто. Към хотела има четирима професионални артисти – три пича и една лъскава украинка. Цял час майтапи с публиката. А тя, публиката, да ти кажа, само за майтапи става.

На плажа волейбол преди и след обяд. Още на втория ден разделих играещите на два отбора. Естествено, веднага ме избраха за капитан. Нашият мандшав се казваше СЛАВЯНИ, защото в него допусках само руснаци, украинци и ние, двамата българи. Другият мандшав/ф/ беше от представителите на западналия запад – главно шваби - плюс двама от Сенегал. Всеки ден по два пъти резултатът все беше 3-0 за СЛАВЯНИ!

Играехме и на една френска игра с тежки топки, която на турски се казва Бужа, а на френски май беше ПЕНТЕНГ или нещо подобно. Баси играта – целиш лекото топче и винаги побеждаваш.

На чаршията пълно със стока. Аз си харесах едно жестоко кожено яке, ама Али /собственика/ отсече:
- 300 евро.
- 70 – му отвръщам аз.
Онзи започва да вика:
- Вай, вай Аллах!!! - И се моли към небето.
- Вай, вай Господи – да не остана по-назад аз.
За три часа изпихме 15 чай и 12 кафета. Якето го купих за 125 евро.

Стиснахме си ръцете и тогава Али извади ракия, мезета и ме черпи.
- Защо, нали всичко е о`кей?
- Защото ти си човек, можеш да се пазариш, печен си и не си като онези руснаци, дето като им кажа 300 долара, веднага плащат.
Така извоювах и авторитет на България в този далечен край.

Всеки ден има екскурзия, но ние са записахме само на една – тази, която предлагаше пътуване с яхта на три етажа. 50 зелени на калпак. Ядене и пиене на корем, а на третия етаж – само матраци за печене.

В самолета на отиване бяхме 76 българи, като всеки предварителни си беше
избрал тур-оператор и хотел.

На втория ден разбрах, че в нашия хотел всички шваби са от Източна Германия и всеки ден им ебавах майката както си искам, а те само ми казваха „Данке, данке.” Върнах им го претъпкано за всичките години, дето ги търпях и ги слушах да викат и кряскат по плажовете на Черно море.

Цялото удоволствие от събота до събота струва 400 евро на калпак или 460 евро, ако искаш да си сам в стая, както беше при нас.
Водата топла – около 26-27 градуса, слънцето си е ебало майката – на третия ден получих изгаряне от не знам коя си степен, защото хич не ебавах чадърите, нито пък се мажех с Нивеа, която после си купих. В банята – сешуар, а аз си носех от къщи, да се е*а в главата. Всеки ден нови чаршафи, климатикът бачка, телевизия с 5 турски и 25 истински канала. Даже там гледах по ертеел Ф1 от Канада.

Парашут от скутер – 30 долара, но ако знаеш да се пазариш – 20. На скутера има професионален фотограф, който те снима, без да те пита и после по 4 долара за снимка. Ама не и тези на нас. Нашите снимки ги купихме по 1 долар, иначе язък за позите във филмчето на снимача.

Та който се кани да посети Анталия трябва да знае, че южно от Анталия е много по-гот. Да си носи от България една бутилка Мастика и една пита кашкавал – точно толкова струва там едно кожено яке, стига да знаеш къде да отидеш за ченча. Ама ние нищо не носихме, защото бяхме невежи по този въпрос.

Мераклиите трябва да са наясно, че където има Коран, проститутките са от 150 зелени нагоре за половин час. + това не знаеш каква ще ти докарат – може и някоя мустаката турска баба да ти се падне. Ние по принуда се задоволявахме само с рускини, защото всичко друго женско беше афиф.

Та това е Венко.
В Кемер и изобщо в тази част на Турция можеш кефски живот да си живееш една седмица.
Само едно условие се изисква да спазиш:
Замини на почивка без жена си.
Иначе …






ВСИЧКИ ТУК СМЕ ВРЕМЕННО.
БЪЛГАРИЯ Е ВЕЧНА!