понеже се гласиш да ходиш при нимфите, ето малко инфо от по-опитните -

"Сержант Колън и ефрейтор Нобс, облегнати на камара греди, гледаха как един човек изключително внимателно изписва името „Гордостта на Анкх-Морпорк" на носа на близкия кораб. В един момент човекът установи, че е изпуснал „о"-то и полицаите лениво се наслаждаваха на реакцията му.

- Бил ли си по море, сержант? - попита Ноби.

- Ха! Не и човек като мене! - отговори Колън. - Не си падам да лъскам мачтата, момче, от мене да го знаеш.

- О-о, никога! - каза Ноби. - Никога не съм лъскал никакви мачти.

- Естествено!

- Винаги съм бил много чистоплътен в този смисъл.

- Пък и не знаеш какво точно означава да лъскаш мачтата, нали?

- Не, сержант!

- Означава да пътуваш по море. Човек просто не може да разчита на проклетото море. Когато бях малко момченце, прочетох книжката за детенцето, дето се превърнало в русалка, такива ми ти работи, и заживяло на дъното на морето...

- С мачтата...

- Именно! И беше прекрасно, като разговаряше с рибите и с розовите мидички и с другите работи. Когато отидохме на почивка в Куирм и аз видях морето, си помислих: ето, сега ще видите всички! И ако мама не беше достатъчно пъргава в краката, просто не знам какво можеше да се случи. Нали детенцето от книжката можеше да диша под водата, аз откъде да знам... Всичко това за морето се оказаха мръсни лъжи! То е само една голяма локва с раци вътре.

- Чичото на мама беше моряк - сподели Ноби. - Но след голямата чума си смени професията. Едни фермери го напили, а като се събудил на следващата сутрин, вече бил вързан за някакъв плуг."

Тери Пратчет, "Шовинист"