Руснаците не са много доволни от еднополюсен свят. И те имат интерес САЩ да се самозарива - икономически у дома и другояче по света.

Идиотщината на Храстов "САЩ срещу света" се обърна на "света срещу САЩ".

Църковниците, които бяха готови да гласуват за който и да било, даже за шимпанзе, сакън в Белия Дом да не влезе - ужас! - католик, чиято съпруга - о неописуем ужас! - е родена в Мозамбик и знае повече от един език, едва ли са прочели, по откритите новини, че САЩ се чудят как да заемат още пари за финансиране на световно-исторически-рекордния си дефицит. Тези заеми нали някой ще трябва да ги изплаща! Как? С данъци. И рязане на парите, налични за вложения в американската икономика. Щото пряко рязане на парите за обществени подаяния и граждански облаги не е много лесно - или политически приемливо, поне за сега.

Като част от след-изборното осъзнаване отчитам и изявление на наша съседка, тя и съпругът й гласували за републиканци... защото така били гласували техните родители. Уважили традицията, значи; жертвали се в името на семейните отношения, да. И нещо липсва голямата радост от републиканската вълна. Изобщо днес слушам доста след-изборни осъзнавания... Ама късно.

Жалкото, и може би типично, в исторически мащаб, е че най-фанатизираните поддръжници на политическа идеология обикновено най-биват прецакани от последната. Най-върлите републиканци от американските храсталаци са точно тези, чиито деца са мнозинство в униформените в Ирак - и биват трепани или осакатявани там. И са точно американците, чиято липса на образование ги обрича най-безизходно на нископлатен сезонен труд, заради изнасянето на работните им места извън САЩ.

Появи се странно разкачване между икономическата реалност и гласуването. Едновремешните философий по началничество, дето лъжеха че хората не били стимулирани от пари, а най-вече от идеология... Ето че тия интелектуалски бълвочи (писани от добре-платени професори с тенюра, демек бетонирани икономически чак отвъд пенсия) са били попити яко от низшите класи... Защото са паснали точно с църковната реторика, от типа "вие нямате толкова нужда от пари защото не знаете как най-боголюбно да ги ползвате (и ги дайте тук на църквата, ние да ги оползотворим)". Нещо като библейското наблюдение, че глупак и пари лесно се разделят - ама глупаците не се осъзнават като въвлечни в театралните си роли...

Тези избори бяха много интересни, като израз на залитане по идеология в разрез с лични икономически интереси.

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 04.11.04 00:26.