|
Какво прави Хитлер неустоим?
Нацизмът се превръща в тема на развлекателната индустрия и политически материал за разиграване: следствие на колективния пропуск
Йенс Йесен, Ди Цайт
28 септември 2004
Тези дни чуждестранната преса има причини да очертае една мрачна картина на Германия.
Филмът "Залезът", представящ Хитлер в човешка светлина, предизвика огромен интерес в Германия
На изборите в Бранденбург и Саксония триумфират десните радикали. Съмнителна пруска aгенция по приватизацията настоява немските едри земевладелци да получат обратно земята си в Полша. "Залезът"* - филм за последните дни на Хитлер, събра още през първия уикенд стотици хиляди зрители. Внукът на оръжейния индустриалец Флик, военнопрестъпник с присъда от Нюрнберг, прави изложба в Берлин, която бундесканцлерът открива лично. Дори немските списания, които почти всяка седмица бълват истории от нацистко време, изведнъж започват загрижено да си задават въпроса, сякаш сами стреснати от себе си: Дали не живеем в сянката на Хитлер?
И действително, ние живеем в сянката на Хитлер. Но не защото ни застрашава завръщане на националсоциализма, а защото, напротив, националсоциализмът е станал недействителен, загубил е реалността си. Много граждани от източната част избират Националдемократическата партия на Германия NPD и Немския народен съюз DVU не по убеждение, а като знак на протест. Те знаят, че в западната част това причинява болка. Хитлер и наследството му се разиграват политически, от тях се създават какви ли не образи на ужаса, които влизат в употреба.
Наблюдава се един нов подход към националсоциализма, една лековатост, но не защото предметът на обсъждане е изгубил ужаса си, а защото ужасът се е отделил от предмета. В днешно време с Хитлер може да се направи почти всичко, затова и той не напуска немците. Затова владее медиите им, вгорчава дебатите им, създава спирали на критика и самокритика и оставя в крайна сметка отчаянието, че все още тънат в блатото на нацизма. Дори за мемориала Холокост в Берлин, който трябваше да внесе успокоение, продължават да се водят препирни. Шейсет години след края на войната Хитлер е по-близо от когато и да било. Защо?
Хитлер е най-силната дрога, която произвежда внимание. Всяко списание, което постави Хитлер на заглавната си страница, се продава винаги. Който и да е друг образ на съвременник или покойник не може да достигне потенциала му на въздействие. Всяко изявление блокира пред измерението на националсоциалистските престъпления. И там, където свършва разбирането, започва опиянението от ужаса, на което се крепят филми, литература и безкрайната телевизионна документална поредица на Гуидо Кноп, в която енциклопедическият хъс вече е допрял до жените на Хитлер. Сигурно скоро иде ред на кучетата му.
Така Хитлер постепенно се превръща в повествователен герой, подобно на Наполеон и Александър Велики. Превръщането му във фикция не може да бъде спряно, защото свидетелите на Третия райх измират. Действително случилото се, при което нормалността и бруталността са вървели рамо до рамо, бяга от историческия мит, който не познава противоречия. Срещу него е безсилна дори историческата наука.
Търпеливо популяризираното от училища и медии знание, напротив, създаде асоциативно пространство, което може да бъде запълвано по произволен начин. Образите, сензационните определения, пропагандата, дори престъпленията на Хитлеровия райх са се превърнали в съкровище от цитати и намеци, на които всеки може да се позове. Достатъчно е да се назове цифрата "шест милиона", за да бъде извикана представата за еврейския геноцид.
Там обаче, където силни емоции се провокират от минимум знаци, вече иде реч за популярната култура. Хитлер се е превърнал в икона на развлекателната индустрия. За един комикс примерно са достатъчни фаталната брадичка или лагерният лозунг "Работата прави човека свободен", за да предизвика желаното усещане за ужас. Нацисткият период въпреки или именно заради своята страховитост се е превърнал в международно конвертируема културна стока. Ако има нещо, което веднага да се приписва на немците по света, това е Хитлер. Това разбира се не е само поп-феномен. В това има подтискаща истина. Американският лирик К. Уилямс веднъж каза, че немецът е прокълнат вечно да броди в паметта на всички народи и времена като нацист. А борецът от съпротивата Карл Гьорделер малко преди екзекуцията си написа, че смъртта на евреите ще ни тежи и след 2000 години.
У самите немци пък въпреки всички уверения в противното, успя да се наложи идеята за наследствена колективна вина. Опитите да се прави разграничение между вина на извършителите и отговорност на потомството не са убедителни. Защото - на какво трябва да се основава отговорността, ако не на някак наследената традиция на вината? Това, че гузната съвест продължава да работи, може да се обясни с пропуските от следвоенното време. Но съществува и нещо като "егалитарност на вината"(Хана Арент). Бремето, което може да се разпредели равномерно между всички, по-лесно се понася. Немците не се чувстват комфортно при мисълта, че някои от тях може да са по-малко виновни. Затова обичат да се говори за хората от съпротивата като за комунисти или полунацисти и по този начин да им се отнема превъзходството.
Там, където се изпаряват всички морални разлики, възниква неясната представа за тоталност на престъплението, която обхваща всичко, което е бил Хитлер. Дори защита от съкращения или поравно облагане на съпрузи могат да станат подозрителни, защото са превърнати в закони по онова време. Дори средството, с което трябваше да се консервира мемориала Холокост, изглежда бе натоварено с вина, защото беше продукт на "Дегуса", производител на аусшвицкия газ "Циклон Б". А практически можеше това да се използва като повод за промяна в мисленето и "Дегуса" да се похвали за това, че след като е спечелила от Холокоста, сега се е ангажирала в изграждането на мемориал.
…
Реторичната злоупотреба с националсоциализма има фатален страничен ефект: Той се нарича омаловажаване. Който приема антикапитализма за антисемитски, създава впечатлението, че в крайна сметка не става дума за престъпления, а за неприемливи мнения. С опитите да се надуши възраждане на нацисткото мислене в самия му зародиш, се изгради извънредно чувствителна алармена система, която не може да отреагира на действително грубите рецидиви. Тя е като измервателен уред за ниско напрежение: не може да отчита силен ток. Последиците са фатални: Докато реални посегателства върху чужденци дълго време почти не се обръщаше внимание, на всяко публично изказване за чужденци се гледа с подозрение.
Това е сметката от историческата дидактика, с която се прекали. След като навсякъде се правят паралели с времето на нацизма, накрая те не се забелязват. Имаме нужда не от повече, а от по-малко публична реч за Хитлер…
Защото всяко докосване до времето на нацизма произвежда видения, които се мерят с виденията от миналото. Затова и появата на бундесканцлера на откриване на изложбата на Фридрих Кристиан Флик бе толкова противна: Изглеждаше сякаш канцлерът на следвоенната република се помирява с наследника на оръжейния концерн над главите на жертвите.
Нито има смисъл, нито пък е достойно човек да се вълнува от подобни тълкувания или протести, поне не в този случай, когато те се повдигат от страна на евреите или от чужбина. Не може да съществува обща перспектива за немците и техните жертви, обърната към миналото.
Между впрочем общата перспектива и за немците е илюзия. Зад нея се крие най-сериозната причина за това, че Хитлер продължава своя призрачен живот. И сред немците имаше извършители и жертви на режима. Но като се говори за немците, се мисли повече за извършителите. Защо? Защото по-голямата част от тях се отърваха.
Наказани бяха принадлежащите към режима, КЦ-престъпниците, Айхман-овците и техните помощници. Но не и гражданите в съседство, които посегнаха на имуществото на депортираните си съседи. Тази най-нормална "аризация", извършила се стотици хиляди пъти, остана ненаказана. Защото се изпусна моментът тази вина да се назове и заклейми, тя в крана сметка бе разпространена върху всички и създаде образа на цял народ "доброволни изпълнители на присъди" (Голдхаген). Това е същата вина, която и днес се рее ненаказана и може да забие нокти във всяко едно словесно недоразумение, във всеки един жест.
*"Der Untergang" - бел.прев.
Превод от немски: Диляна Ламбрева
|
за Хитлер [re: Pимлянин]
