|
Не трябва да се пропускат статиите на Дайнов, товарищи, не трябва.
Всъщност не знам дали вие сте способни да възприемате подобни текстове, товарищи. Дайнов естествено пише на възможно най-елементарното ниво. За да бъде разбран и от средния гражданин-олигофрен. Но за клуб Политика май даже и Дайнов се явява текст с повишена трудност.
Все пак да опитаме:
Липсващата държава II
Всички теми, които вдигах в ситуационните доклади от последните седмици, продължават да генерират новини, т.е. - събития с национално отражение, потвърждаващи значимостта на съответната тема. И суверенитетът е постоянна тема, не единствено (вече) свързана с Ирак; и Путин обяви намеренията си да става единоличен владетел на безкрайната Русь и предупреди американците да не задават въпроси; и мутрите в БГ продължават да се гърмят един другиго; дори БСП май е на крачка от това, да даде заден от излишния ажиотаж на тема "9-ти септември".
Най-значима остава обаче темата: "Има ли държава в България?" Поредният външен специалист по тези неща, този път американецът Бърнард Бейлър, съобщи, че в България няма ни намек за ред и законност, които да са поддържани от държавата. Бейлър потвърди всички катастрофални констатации, правени в последните месеци и особено - относно бездействието на законодателите и закононалагателите и тяхната обвързаност с лошите.
Всички такива неща ще бъдат отчетени в официалните документи на ЕС. В документ на Световната банка вече четем, че България се реформира по-бавно от ЕС и следователно не се приближава, а изостава.
Няма вече смисъл да спорим по това, дали РБ ще стане член на ЕС на 1 януари 2007 г. Освен, ако не се случи някакво много голямо политическо чудо - няма. А няма, защото в РБ не е проведен големият разговор на тема - "За какво ни е държавата и какво тя трябва да прави?"
За да станем държава - членка на ЕС, първо трябва да станем наново държава.
Очевидно е, че държавата се разплита като вълнен чорап и, както става в подобни случаи - разплитането напредва с увеличаваща се скорост. Има реална опасност административната машина просто да не може да се дотъркаля до организиране на изборите. Да издъхне в канавката.
И затова е отново необходимо да си припомним неща, които бяха вдигнати като тревоги покрай появата на царя - и особено по повод неговата заявка, че ще иска да управлява по начин, по който не е политически, за да не управляват партии.
На фона на дружното "Да живей!", изтръгнало се от гърлото на целокупния народ, отделни - шепа - трезви гласове напомняха елементарни факти от битието.
Политическите партии съществуват, защото оформят в програми за управление определени разбирания за света, битуващи в обществото, което те искат да управляват за негово добро. Предлагат тези програми на електората, който избира една или друга партия. Впоследствие онази, която е спечелила изборите, прилага подкрепената от мнозинството програма и по нейните резултати бива съдена на следващите избори.
Не може да има не-партийно - отвъд лявото и дясното, както умилно припяват някои автори, които би трябвало да знаят по-добре кое как е - управление. Причините са няколко.
Първо. Участниците в не-политическото управление вярват в различни версии за света и, изправени пред управленски решения, ги взимат в съответствие с тези си вярвания. Различни вярвания - различни решения. Разнобой. Никой не знае, каква е линията на правителството и какво да очаква от него в определени ситуации. Най-вече се объркват чиновниците - транслаторите на държавната воля - и просто спират да правят каквото и да е, за да не сгазят някъде лука.
Второ. Попаднали в парламента като мнозинство, събраните разноверващи нямат позиции, които да отстояват в своите гласувания. Позицията - Каквото каже царя! - се провали като спойка по простата причина, че царят не може да казва всеки път какво да се гласува и защо.
Трето. След като не са отстоявали своите позиции в спор с други партии, не са убеждавали гласоподавателите, след като не са били партия, подобни хора, попаднали във властта, просто не знаят какво правят, в името на какво и на кого. Не са минали суровата школа на критиката, която от една страна да ги научи да си изказват ясно верванията, а от друга - да усещат кое верване не се връзва с останалото и следва да бъде изоставено, а не прилагано с инструментите на властта.
Четвърто. Не представлявайки политически дневен ред, нито политическа програма, подобни на сегашните управляващи хора започват да мислят себе си като представители на други, не-политически, отвъд лявото и дясното, дневни редове. На своите региони. На своите приятели. На своите роднини. Накрая - на всеки, който им плати.
Това се имаше предвид, когато се каза през 2001 г.: "Симеон пристигна с ключа от вратата към хаоса и тя може да бъде отворена отново от неговото управление".
Днес виждаме как изглежда това. Започнат ли управляващите да не обслужват общото дело, тръгнат ли да представляват отделни групички или платежоспособни клиенти, те директно разрушават самата основа на държавата. Която е: да налага еднакъв закон еднакво върху всички и да върши това чрез навременно, открито и справедливо правосъдие, за да има сигурност и хората да могат да си гледат работата.
И ето ви пак Августин Блажени: "Единствената разлика между държава и шайка бандити е това, че държавата действа справедливо".
Веднъж разклатени основите на държавата, какво следва? Ами всички започват да се разсейват. Спират да правят онова, което трябва да правят. Разсилни отсвирват да разнасят призовки. Детективи отсвирват да разследват. Съдебната система отсвирва защитата на свидетели и после се чуди, защо няма такива.
Това - в така да се каже добрите случаи, когато нисшите чинове отсвирват, понеже висшите чинове очевидно нищо не правят и не изискват нищо да се прави. В лошия вариант държавниците, които работят като представители на платежоспособни клиенти, вкарват в дневния ред на държавата - т.е. на всички - целите и намеренията на една специфична клиентела: мутрите. А именно против такива хора изобщо се правят държави.
А после - голямото чудене, когато някой като Бърнард Бейлър направи извода: "Депутатите ви работят за бандитите."
Защо повтарям тези елементарни неща?
Защото се надявам, че управляващите ще се поправят? Не - очевидно те са отвъд точката, на която могат да обърнат държавната кола към обслужването на общия интерес. И да искат, не могат да съберат подобни продържавни мнозинства на нито едно ниво на управление. Едно-две министерства продължават да си вършат работата на фона на разпада - което само по себе си е героика, защото означава да преодоляват пречките, които останалите (отсвирилите държавния интерес) им поставят, за да запазят себе си и своите клиенти. Но това не може да продължи дълго.
Повтарям тези елементарни неща, защото, когато държавната машина просто спре да се движи, пак ще има хора, които ще се правят на учудени.
Няма нужда. Четете ситуационни доклади, за да знаете какво възможно бъдеще се задава. Тези доклади затова са измислени.
Евгений Дайнов
Нещо се е вкиснал май напоследък професора. Загубил е вече всякакъв оптимизъм.
Аз лично съм напълно съгласен с неговите наблюдения. Но в никакъв случай не споделям заключенията му.
Просто Дайнов не отчита, че в една хомеостатична система, каквато е свободното общество, има доста голям резерв от възможности за преразпределение на усилията и напреженията. Пазарната система е гъвкава. Еластична демек.
А пък България вече прескочи трапа. България вече е капиталистическа страна.
Достатъчно е държавната система и бюрокрацията да пречат по-малко (било от неспособност, било от лични интереси, било от подкупност) и невидимата ръка на капитализма започва да подрежда обществото в един малко или повече оптимален и функционален ред.
Естествено хаосът наднича през рамото ни през цялото време. Заплахата от хаоса и затъването в комунистическото и/или мафиотското блато е наш непрестанен спътник.
Но именно затова си имаме протекторат.
И ако успеем да си сдържим напъните към кретенясване, ако успеем да не се осерем тотално, протекторатът ще ни измъкне от смрадливото подземие на нашия тъжен посткомунистически лабиринт.
Ave, James!
Бог пише право дори когато изкривява редовете
|
Ама вие без мен съвсем забравихте Евгений Дайнов
