Не си бил там, очевидно.

Аз трябваше да намеря някого в тълпата (не бях съобразил, че ще има толкова много хора) и затова първо ги изчаках да минат покрай мене, а после с по-бърз ход се придвижих по цялото продължение на колоната.

Хората бяха спокойни, ведри, сериозни разбира се, но както винаги на седесарските сборища - симпатични хора. Прилични физиономии, добро държание, нормално облечени дори. И много познати и приятели, естествено.

Това беше една демонстрация на сила, на присъствие. Една демонстрация, че ние няма да се откажем от нашите принципи. Няма да оставим гьонсуратите да се разпасват, да се гаврят с истината и да се опитват да ни се качват на главата.

А когато поповете почнаха да пеят и да държат речи, аз се изнесох. Не обичам попове, независимо от кой синод са. Фалшиво ми стоят някак си.

Та така. Приятна вечер беше. Оптимистична.

Бог пише право дори когато изкривява редовете