|
Понеже някой се изкряска: нещо от рода на "Надка и Мозер - заедно срещу Девети". Нихризов - дали и той ще антиманифестира?!
Съвсем накратко, да хвърлим поглед назад, към историята:
Никола Димитров Петков е роден на 21/8/ юли 1893 г. в София.
След преврата на 19 май 1934 г. сътрудничи на демократическите партии, включително и на Работническата партия, която е легална проява на нелегалната БКП. Избран е за народен представител в XXIV Народно събрание /1938-1939/. За антифашистка дейност още през декември 1938 г. изборът на Никола Петков за народен представител е касиран и той е интерниран в Ивайловград. След емигрирането на д-р Г.М.Димитров през 1941 г. поема ръководството на БЗНС "Александър Стамболийски". Изпратен е в лагера "Гонда вода"/1941/. Никола Петков води преговори с другите демократични партии за образуването на Отечествения фронт и е представител на БЗНС в Националния съвет на ОФ. В края на 1943 г. е интерниран в Свищов. Там Никола Петков продължава да се занимава с политическа дейност, с организирането на Отечествения фронт, среща се с Коста Лулчев и др. политически дейци. В София се завръща през лятото на 1944 г. От 9 септември 1944г. до 26 август 1945 г. е министър без портфейл в първото правителство на ОФ. От януари 1945 г. е лидер на Обединената опозиция. От 26 октомври 1946 г. е народен представител в VI Велико народно събрание. На 5 юни 1947 г. е снет депутатският му имунитет и още в сградата на Народното събрание е арестуван. На 5 август с.г. започва съдебният процес срещу него и на 16 август е осъден на смърт чрез обесване. На 23 септември 1947 г. смъртната присъда е изпълнена, гробът му е неизвестен.
Бог да го прости!
БСДП
Когато вълната на фашизма залива Европа, в България след 1935 г. се установява диктатурата на монарха. Москов не се поколебава и се завръща през 1937 г. в родината, където скоро става официално кооперативен ръководител, а неофициално - един от нелегалните партийни лидери. С него в това мрачно време в България идва и съпругата му Рене - социолог и икономист.
Преминал невероятните препятствия, които монархическото управление е поставило, през 1938 г. Москов е избран за народен представител и става секретар на парламентарната група. В Народното събрание той поразява противниците си със силата на своя интелект и ерудиция.
На 9 септември 1944 г. в страната е образувано коалиционно правителство на Отечествения фронт. В състава му влизат комунисти, земеделци, звенари и социалдемократи. Много скоро, обаче, започват издевателствата на комунистите, които заедно с това все повече овладяват властта. Няколко месеца по-късно земеделците и социалдемократите излизат в опозиция. При комунистите остава една част от двете партии - по същество комунистическата агентура. Две години Москов е инквизиран в Държавна сигурност. Още 4 г. прекарва в концлагера на остров Белене и никога не му е представян обвинителен акт, нито е бил съден. На Мостов не са спестени никакви физически и морални страдания, но неукротимият дух на социалдемократа не отстъпва. Инквизициите са били толкова нечовешки, че когато Москов случайно попада в една килия с главния секретар на БСДП Коста Лулчев, цял ден не могат да се познаят, а се разпознават едва по гласа. Лишен от свобода и изпратен в лагер заедно с други социалдемократи и земеделци докторът по международно право Атанас Москов копае изкопи на норма, а съпругата му - докторът по социология Рене Москова, работи с мотиката в ТКЗС-то, за да издържа семейството, и със собствените си ръце гради малък дом в покрайнините на Севлиево. На 26.11.1989 г. Атанас Москов и шестима негови другари - политически лагеристи и затворници възстановяват БСДП. Москов е първият председател, а по-късно е почетен председател на партията.
Години д-р Атанас Москов живее сам в малка къща сред нивята, заобиколен от книги и спомени. Той - човекът, който е давал винаги всичко за хората и нищо не искал за себе си.
След смъртта му на 28.01.1995 г. съидейниците от БСДП изградиха паметник. Днес пред него поставят цветя всички, и социалдемократите, които му се прекланяха, и наследниците на онези, които превърнаха живота на него и семейството му в жестока драма.
Бог да го прости!
А горе-долу е "потръгнал" животът на част от българите.
Както казват хората: "Мъртвите - Бог да прости, живите - кой ще свести."
Пример пък за хладнокръвен прочит на историята, включително - на събитията около 09.09., без кряскане, рев, сълзи и сополи - .
Редактирано от Aнтидeмoнokpaт на 09.09.04 12:07.
|
Необходими уточнения по темата! [re: AПOЛOH.]
