|
Нова Европа заслужава извинение за пакта Сталин - Хитлер
Март Лаар*, Уолстрийт Джърнал
Датата 23 август 1939 година обрече съдбата на много семейства. На този ден нацистка Германия и Съветския съюз подписаха Пакта Молотов - Рибентроп, с чийто таен протокол двете държави си разделят територията на Централна и Източна Европа.
След пет години моят дядо е бил застрелян от нацистите. Двама от моите чичовци са били изпратени от Съветите в лагерите на смъртта в Сибир. Моят тъст е бил депортиран в Сибир като девет - годишно момче, където се борил да оцелее. Неговите надежди да види отново жив баща си са били напразни, но той не го е знаел - неговият баща е бил застрелян в началото на 1941 година от КГБ в московския затвор Киров заради това, че е бил обикновен полицай в независима Естония.
Хиляди истории като тази изплуваха през последните години от съветските архиви. Нови доказателства показват, че окуражавайки Хитлер да започне Втората световна война, Сталин се е надявал в същото време да предизвика световна революция и да завладее цяла Европа.
Седмица след подписването на пакта, на 1 септември 1939 година, Хитлер напада Полша от запад. На 17 септември сталиновата Червена армия удря Полша от изток и приключва работата. През следващите няколко месеца Сталин завладява Бесарабия (понастоящем Молдова) от Румъния. След това войските му поемат към Балтийските републики Естония, Латвия и Литва, които биват анексирани през 1940 година. През ноември 1939 -та Съветският съюз нахлува във Финландия, която се отбранява героично по време на Зимната война.
Всички завзети територии са подложени на терор, депортации и убийства. Десет години след края на войната в Балтийските страни и западна Украйна въоръжени съпротивителни движения воюват срещу съветската агресия. След това те са заменени от политически съпротивителни движения. В резултат на съветската окупация само Балтийските държави загубват над една пета от населението си.
Това не може да бъде забравено, нито простено само поради обстоятелството, че две години след подписаното споразумение Сталин и Хитлер влизат във война през 1941 г. и милиони руснаци загиват в битка срещу чудовището, на което самият Сталин е помогнал да подпали света.
Следвоенният трибунал в Нюрнберг успя да заклейми едната част от този престъпен пакт - нацизма. Нещо повече, Германия публично се извини за пакта Молотов - Рибентроп, както и за всички разрушения и терор, които нацистка Германия е причинила на света. Може би това не излекува всички рани, но излекува повечето тях. И това имаше значение не само за жертвите на нацизма, а за самите германци. Германия се изправи срещу този пакт и сега е свободна да гради своето демократично проспериращо общество.
За съжаление, нищо подобно не се случи от другата страна на сделката. Престъпленията на комунизма не са осъдени. По време на по-голямата част от съществуването си Съветският съюз отричаше дори наличието на секретен протокол от Пакта Молотов - Рибентроп, да не говорим за престъпленията срещу човечеството, които са пряко свързани с този документ, като клането на хиляди полски офицери в Катин в началото на войната.
И дори когато съществуването на секретния протокол беше признато, първо Съветският съюз, а след това Русия отказаха да се разкаят за резултатите от пакта. Така например, едва след огромен международен натиск, упражнен върху Русия, Москва изтегли войските си от Балтийските републики на 31 август 1994 г. Сега тази дата се празнува в тези страни всяка година като край на Втората световна война.
Но в Молдова, анекирана от Съветския съюз след Пакта Молотов - Рибентроп, Русия все още поддържа военни бази, независимо от протестите на Молдова, на ОССЕ и на Европейския съюз. Русия често е обещавала да изтегли своите войски от този район, но докато това се случи, остатъците от пакта са все още налице.
И до днес Русия твърди, че Естония, Латвия и Литва никога не са били окупирани от Съветския съюз. Този месец Русия отказа да се извини за това, че стоеше редом до града, когато нацистите смазаха Варшавското въстание през 1944 г., защото Москва се надяваше, че на практика нацистите им разчистват пътя за налагане на комунизма в Полша през 1944 година. Още по - лошо - Русия отказва да каже две прости думи на жертвите на комунизма: "Ние съжаляваме!"
Тази думи могат да излекуват много рани и да премахнат настоящото недоверие. Но извинението не е толкова важно за жертвите на комунизма, колкото за самите руснаци. Когато една нация не може да се изправи лице в лице срещу историята си, тя живее като човек, страдащ от перманентна невроза.
Народите, които не могат да се помирят с миналото си, не могат да градят бъдеще. Все повече изглежда, че това е една от причините демокрацията да не може да пусне корени в Русия и тази държава да не се развие по начина, по който имаше надежди това да стане след падането на Съветския съюз. Всички ние трябва да окуражаваме и подкрепяме Русия да следва своя труден път.
*Март Лаар е бивш министър - председател на Естония
|
Кога Русия ще каже "съжалявам"?
