|
ЗА МАКСИМ И ЛИПСАТА НА АЛТЕРНАТИВА
Явор Дачков (днешния брой на вестник "Седем")
За една нощ прокуратурата направи срещу свещеници това, което за 14 години не направи срещу бандитите. Въпреки че всички в България знаят имената на последните, те се разхождат на свобода и се чувстват спокойни в мутренските си замъци, построени от трафик на наркотици, оръжие и хора. Гледката, която видяхме по телевизията, беше отблъскваща. Не бяхме я виждали отпреди 12 години, когато полицаи, каратисти и наети мутри разбиваха митрополията, Синодалната палата и Семинарията. Това днес мнозина се опитват услужливо да забравят, казвайки, че прокуратурата действа както не е действала и по тоталитарно време.
Но това, което виждаме днес, не е нещо ново и ще бъде добре да не премълчаваме истината. В този спор като че ли няма здрава страна. Трудно е да се защитава един патриарх, който няма никакъв духовен авторитет, който си живееше добре, докато хора бяха преследвани заради убежденията си, включително и заради религията си. Патриарх, чиято дума не се чу нито веднъж за трийсет години. Само дежурни слова и номенклатурно устройство. Никакви думи за избитите от комунистите свещеници. Никакви думи за половинвековния войстващ атеистичен режим. Никакви думи за престъпленията на прехода. Не се трогнаха и не отрониха една дума на покаяние дори, когато свещеници убиха свещеник. И което е най-страшното - никакви думи за Христовото благовестие. "И тъй идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух и като ги учите да пазят всички, що съм ви заповядал..." (Мат. 28:19). С тези думи на Христос завършва Евангелието от Матей.
Не е трудно да се каже на какво точно ни учат днес нашите архиереи. Трудно е да се намери нещо християнско в тяхното поведение, в техните думи, в техните разправии за имоти.
Същото се отнася и до онези, които лицемерно се нарекоха алтернатива. Камен Бараков, който има влязла в сила присъда за източване на големи парични суми, не е алтернатива на Максим. Не е и Инокентий, който милее много повече за бизнеса си със Софиянски и Бакърджиев, отколкото за нещо друго. На всичкото отгоре е и конюнктурен. Преди шест години на Всеправославния събор той се покая. Не можа да покаже характер и да отстоява позициите си. Днес лъже, че не го е сторил. Преди два дни гледах Бараков, който много обича да говори срещу ченгетата, при доносника Кеворкян. Който го е видял, трудно може да го защити. Аз ще добавя само, че е изключително цинично да се употребява антикомунизмът, да се използва трагедията на хиляди хора за бизнес. Бараков и Инокентий са антикомунисти заради бизнеса си. Така както Софиянски, Бакърджиев, Стоянов и Татарчев.
Красноречив пример е състоянието на църквата "Света Параскева", където в последните месеци се правеха повече политически сбирки, отколкото литургии. Храмът се руши отвън, а отвътре няма стенописи и въпреки красотата си излъчва пустота. Затова пък в двора е вдигната грозна и скъпа постройка за офиси. Криптата на храма (Бараков я нарече "мазето") е отдадена под наем на сладкарски цех и антикварен магазин. Вместо голям енорийски център с училище по вероучение и най-различни съпътстващи сдружението дейности, "Света Параскева" се е превърнала в нещо средно между частна резиденция, бизнесцентър и политическа централа. Бараков е член на радикалите на Бакърджиев.
Накрая искам да кажа, че и от двете страни, въпреки всички безобразия на висшия клир има много добри свещеници, които трябва да бъдат оставени да служат. Между тях няма различия.
Най-доброто, което деветдесетгодишният Максим може да стори след насилственото завземане на храмове и имоти, е да се оттегли. Да се проведе църковно-народен събор, да се избере нов патриарх и всички прогонени свещеници да се върнат в храмовете, в които служат, при своите енориаши. Това като че ли е най-добрия вариант.
Ако надменността и номенклатурното упорство на Максим днес попречат на такова развитие, утре животът ще си го поиска. Във всеки случай това е бъдещето. И смея да кажа, въпреки днешната криза и грозни сцени, то няма да е толкова лошо за Българската православна църква.
|
Явор Дачков за църковните безобразия
