Разните компаний, разработвали и произвели твърдяша за полетите до Луната - бяха купени от Боинг. По договорните условия, Боинг стана собственик и на историята на тези компаний. Ето как ДЦ-3 стана самолет на Боинг, както и лунните капсули, и много други неща. Та в днешно време, СЕГАШНАТА история, значи, пак има американците кацнали на Луната, ама чрез Боинг. Това за разговорка.

Вчера като идвам на работа, долу в коридора три полово-привлекателни обекта зад една маса раздаваха на всеки минал по плакат, лепенка, и значка за 35-годишнината от лунното кацане. Сега интересното нещо: щото съм получавал такива значки отдавна, за какви ли не чествания, и аз рефлексивно ги отварям и гледам за печата на производителя. До сега печатът гордо пригласяше на американската патриотична песен с "Направено в Китай". Ние (и аз, доста гласничко) отдавна негодувахме от нотката на това пригласяне. Щото не само на значките, ми и на американски знаменца, и на каквото не ти е минало на ум, звънтеше "Направено в Китай".

Та днес имах време да отворя значката от вчера. И? Има логото на Боинг, и под него пише "официално издание". Без китайско пригласяне. Един вид, някой някъде е решил (след толкова много години), че не му е времето за глобализъм и изгъзици, и трябва да се турне малко национално самоуважение в тези символизми.

Споделих наблюденията ми с колеги. Всеки бе забелязал липсата на китайското пригласяне. Обаче - какво нещо е човешката душа! плюс хората не са тъпи! - заключението беше, че колкото един народ е по-запецнат и се чуства по-зле спрямо другите, толкова повече набляга на символизмите за национално самоуважение. Защото ако се чустваш силен, символизмите няма да ти кривнат струята, нали така? Но те стават болезнено важни ако НЕ се чустваш силен. Та и подробностите по значките бяха възприети с песимистична нотка. Не от мен; аз даже се усетих странно в ролята на оптимист, за случая.