|
за новата американска история ...
Как ислямистки Иран се огъна пред Америка
Рейгън започна мандата си с победа срещу терора
Твърдостта на президента накара Техеран да пусне US заложниците
"Стандарт" публикува всеки понеделник коментари и анализи на световноизвестния специалист по международни отношения Даниел Пайпс, които той предоставя специално на вестника. Даниел Пайпс е директор на Близкоизточния форум и член на ръководството на американския Институт за мир, където е назначен лично от президента Джордж У. Буш. Той е един от малкото анализатори в света, които от години предупреждават за опасността от крайния ислямизъм. Пайпс е завършил университета в Харвард и е работил на различни длъжности в Държавния департамент и Пентагона. В. "Уолстрийт джърнъл" го определя като един от най-авторитетните коментатори по проблемите на Близкия изток. Автор е на 12 книги.
Първата победа на Америка срещу тероризма бе удържана от вече покойния президент Роналд Рейгън. Това стана на 20 януари 1981 г., или на първия ден от неговото управление. Същият ден, докато Рейгън полагаше клетва, ислямски Иран освободи 52-мата американски граждани, които бяха държани като заложници в американското посолство в Техеран. След 444 дни на унижения за Джими Картър и за цяла Америка управляващите в Техеран решиха да сменят тактиката и да приключат драмата със заложниците, за да избегнат сблъсъка с новия президент. Това бе първата външнополитическа победа на Роналд Рейгън.
За да разберем какво се бе случило, трябва да върнем назад колелото на историята. През февруари 1979 г. иранският шах Реза Пахлави бе свален от мощен народен протест, дирижиран от аятолах Хомейни, който живееше в изгнание във френската столица. В родината си Хомейни установи първия относително модерен ислямски режим. За мнозина подобен режим съчетава комунистически и фашистки методи на управление. Той обаче доста се различава от останалите ислямистки режими в подхода си при реализирането на ислямските закони.
Така или иначе в типичния ислямистки стил режимът на Хомейни прокламираше, че има отговори на всички въпроси от живота - подобно на талибанския режим, установил се в Афганистан 15 години по-късно. Хомейни и последователите му наложиха тоталитарен ред, контролирайки всички аспекти от живота на иранците. Във външната си политика Хомейни обяви износ на ислямска революция.
Подобно на всички ислямски деспоти Хомейни възприемаше САЩ като главната пречка за материализирането на програмата си. Той реши да удари Америка, като атакуваха нейните граждани. За удобство реши да атакува американците на иранска територия - вместо да удря Вашингтон или Ню Йорк. На 4 ноември 1979 г. фанатична тълпа под косвените указания на Хомейни нахлу и завзе американското посолство в Техеран. Това бе акцията, която вдъхна увереност на ислямистите по света и разпали антиамерикански настроения сред мюсюлманския свят. Тези настроения избуяха окончателно, след като дни по-късно Хомейни прибързано и лековерно обяви, че зад атаката срещу Голямата джамия в саудитския град Мека на 20 ноември стояла Америка. Всъщност атаката бе извършена от фанатизирани ислямисти, каквито днес са привържениците на Усама бин Ладен.
Последваха антиамерикански нападения и вълнения в Северна Африка, Близкия изток и Южна Азия. Най-опасни бяха те в Либия и Пакистан. В азиатската държава бяха убити четирима американци - това всъщност бяха първите жертви на Америка във войната с ислямския тероризъм.
Мекушавият Джими Картър се обърка като Бил Клинтън и замънка като Джон Кери. Той затъна в тресавището на подробностите и изгуби погледа си за принципите и целите. В отговор на драмата със заложниците той взе да убеждава иранското ръководство, че истинската опасност за страната идва от север - Съветския съюз. Тогавашният US президент се впусна в дипломатически усилия като някакъв експертен служител. Картър зае пасивна позицията, обяснявайки, че иранците са тези, които трябвало да предприемат решаващата стъпка. Според него такъв подход бил най-адекватният. Той дори обяви по едно време, че иранските предложения за разрешаване на кризата били подходяща база за преодоляване на различията.
Новоизбраният президент Роналд Рейгън зае точно противоположната позиция - твърда и непоколебима. Той нарече нападателите срещу посолството престъпници и похитители. Не се стресна да нарече "похитители" самото иранско ръководство. Просто ще вземем мерки, за да върнем заложниците у дома, каза Рейгън, преди да положи клетва и да встъпи в длъжност. Пак в този период той каза: "Ако знаеха колко съм обиден и оскърбен, не би трябвало да ме чакат" (да встъпя в длъжност - бел. авт.).
Твърдата си и непримирима позиция щабът на Рейгън гарнираше със заканителен тон. Едуин Мийс III, висш служител в щаба на Рейгън от онова време, заяви: "Иранците трябва да знаят, че тази държава е готова да предприеме всяко необходимо действие, те трябва да проумеят, че освобождаването на заложниците е в тяхна полза."
Твърдата позицията на Рейгън, както и имиджът му на безкомпромисен политик доведоха до малкото безкръвни победи срещу ислямизма, които удържа Америка. Дори високопоставен представител от администрацията на Картър, който си позволяваше да го критикува, не без злоба призна, че "едва ли бихме решили драмата със заложниците, ако Картър беше преизбран".
Истина е, че по-нататък политиката на Рейгън срещу ислямизма не бе толкова успешна - доказателствата са атентатът в Бейрут през 1983 г. срещу щаба на US морската пехота и незаконната оръжейна сделка с Иран през 1985-1986 г.
Така или иначе триумфът на Рейгън срещу ислямския тероризъм в началото на неговото управление ни напомня за две неща от политическото му наследство. Той намираше начин да се справя с терора, който е истинска чума на днешното време. Неговата твърда и патриотична позиция донесе успех не само срещу Съветския съюз, но и срещу неговия тоталитарен наследник - ислямизма.
- ма това за същия Рейгън ли става въпрос- дето пред медиите наричаше престъпници и похитители, а в същото време преговаряше с тях, да не пускат заложниците преди изборите, щото на хамериканския избирател толкова му трябва.
- за същия Рейгън ли става дума, който продаваше на лудия Хомейни оръжие, а с парите финансираше контрите в Никарагуа /при положение, че Конгреса е забранил такава помощ/
- това за същия Рони ли става дума, дето каза- "Много по добре е, да подкрепяме съществуващите правителства в Салвадор, Хондурас и Гватемала, колкото и отвратителни да са те, отколкото да оставим региона в ръцете на руснаците"- демократично, а? Рони Рейгън- "тефлоновия президент".
|
Я, нов прочит на историята. От американец!