Хубавото на така наречените “чудновати истории”, е че не задължават нито
с буквален, нито с личен прочит, дори не е нужно да се търси логика, още по-малко прилика с действителни събития. Понеже ми се струва по реакциите ви, че ви затрудни най-достъпната поука от тази алегорична история, изричам я кратко, просто и ясно:

Ако се справиш само наполовина с бесовете си,
губиш изцяло онова, което ти е ценно.


Възможен ключ към по-разширено тълкувание на поставения в началото въпрос с половинчатите неща, е друга “чудновата” история.

Една нощ Сюн Цюдзъ от царството Чу пътувал и попаднал на една свлякла се скала. Взел я за лежащ тигър, вдигнал лъка и стрелял. Острието потънало, а перото паднало. Слязъл Сюн Цюдзъ от коня си и едва тогава разбрал, че това е скала. Отново се прицелил – този път лъкът се счупил и изчезнал.

През годините на династията Хан някой си Ли Гуан станал началник на областта Йоупейпин. И той стрелял по тигър, а се оказало, че е камък.
Лиу Сян казва: “Предаността е стигнала до крайност, а металът и камъкът са се размекнали от това, какво да кажем за човека. Когато пееш, но не си в съзвучие, а в действията си не следваш някого, винаги нещо остава непълно.”

Така че ако искаш да служиш на Поднебесната, можеш да го сториш и без да се помръднеш от мястото си – всичко зависи от самия теб.