Източната мъдрост за половинчатите неща.

Цин Дзюбо от Ланйе бил на около шейсет години.
Веднъж, както се клатушкал пиян, минал покрай храма Пъншан и неочаквано срещнал двамата си внуци – тръгнали били да го посрещнат. Подкрепяли го стотина крачки и изведнъж го хванали за шията, блъснали го на земята, започнали да го ругаят и да викат:
- Старо нищожество, ти ни би еди-кога си, днес ще те убием!

Бо се мъчел да си спомни в кой ден може наистина да ги е бил. Престорил се на пребит до смърт и те го оставили, отишли си. Върнал се вкъщи и решил да им даде да се разберат. А внуците уплашени и учудени удряли глава о земята и говорели:
- Нима можем ние, твоите внуци, да извършим подобно нещо? Сигурно ще е някаква нечиста сила. Молим те, опитай още веднъж!

Бо се усъмнил и започнал малко по малко да разбира какво може да е станало. След няколко дни се престорил на пиян и пак минал покрай същия храм. Отново двама го пресрещнали и го хванали под ръка да му помогнат. Тогава Бо така силно ги стиснал, че те не могли да мръднат. Като си отишъл у дома, оказало се, че са онези от предишната нощ. Запалил Бо огън и ги пуснал в него – и коремът, и гърбът им, всичко изгоряло. Изхвърлил ги на двора, но през нощта те избягали. Ядосал се Бо, че не можал да ги убие.

След повече от една луна пак се престорил на пиян и тръгнал по улицата, а в пазвата си носел нож, защото този път искал да си разчисти сметките с тях. Никой вкъщи не знаел за намеренията му. Нощта преваляла, а той все не се връщал. Внуците му се изплашили, че пак го е спряла нечистата сила, и двамата тръгнали да го посрещнат. И тогава Бо ги намушкал.