|
19 май 2004 13:10
Липсващите снимки от арабския свят
Изтезанията са факт и преди Абу Граиб, но защо това не бе новина?
Уалид Фарес*, Таунхол, 19 май 2004
Когато избухна скандала със затвора Абу Граиб, анализирах реакциите на арабския свят. Тази година е на избори, залогът е висок за всички заинтересувани страни. Всяка страна търси удобната “истина”.
Президентът Буш се появи по арабска телевизия, докато опонентите му се надпреварваха да говорят от името на “унизеният арабски свят”. Но ген. Абузеид отбеляза, че “за това се говори повече в САЩ, отколкото в Ирак”. Всъщност генералът, който говори арабски, налучка истината. Ние в Америка сме повече загрижени за “нашия” имидж, отколкото за действителните обстоятелства. Арабският свят без съмнение реагира, но не както някои политици си представяха.
Запитах няколко души от различни арабски страни какво мислят за изявлението на Буш. Отговорите също бяха различни – всички бяха отвратени от грозните снимки, но преобладаваха два вида реакции.
Не беше трудно да разпозная антиамериканците. Насъсквани от Ал Джазира, естественият им гняв премина в истерия. Внезапно почти всички започнаха да споменават религията. Много малко направиха разлика между психическото заболяване "Абу Граиб" и бъдещето на Ирак.
Всъщност джихадистките телевизионни станции откриха смъртноносно политическо оръжие и добре го използваха. Те си мислят, че са хванали Америка натясно, заради морално най-увредените й войници. Те искат да прогонят коалицията от Ирак и Буш от Овалния офис, а не толкова да накажат тъмничарите.
В този Джихад “назад към дома”, създателите на скандала "Абу Граиб" имат подкрепата на европейския елит. Петролният истаблишмънт от Париж до Берлин вие от мъка, Манхатънското ООН-е е потънало в скръб!
Но други в региона са на различно мнение. В Бейрут хората бяха изумени от появата на Джордж Буш по арабската телевизия. Ливанците, разбира се, бяха отвратени от снимките, но и бяха поразени от това, че американски президент “говори” на арабите. Регионът е заразен с много по-лоша зараза от затворническия скандал, но никой не знае случай някой арабски водач да се е обръщал към народа си заради малтретиране и гаври с хора.
“Нашите диктатори никога не се появяват по медиите, дори за снимка, въпреки 28 години на ужаси в затворите им” – казаха ми много сирийци. Хиляди хора бяха изтезавани в Мазза, сирийския Абе Граиб, но никой не си мръдна пръста. Много медии в региона имат снимки на такива ужаси, но никой няма да ги публикува, защото американците не са замесени.
От Ирак други гласове прогърмяха по медиите :”Това, което се случваше в същите килии на Абу Граиб надвърля човешкото въображение. Ужасните днешни снимки са детска игра. Ние имаме снимки, документи, но вашият елит не ги харесва” - заявиха жертви на Садам. Оцелелите призоваха света да види масовите гробове, купищата трупове, но напразно. Шиитите не са търсени, освен ако не участват в антиамериканския хор. Техни снимки няма да се появат по Би Би Си и Си Ен Ен, да не говорим за арабските станции. Хората в Южен Судан повтарят, че един милион души там били изтребени. Имат снимки на голи африкански мъже, жени и деца, които са оковани във вериги.
Проблемът им е, че снимките не са направени в Абу Граиб.
Списъкът е дълъг, но съдържанието е еднакво. Онеправданите в Близкият Изток знаят, че порнографския скандал в американския затвор Абу Граиб се експлоатира от насилниците в региона. Жертвите на систематичните ужаси в арабския свят, с малки изключения, знаят много добре, че американската политическа култура е отрицание на политическите нрави около тях. Въпреки грозните снимки от Абу Граиб, арабският свят трябва да изпрати на световните медии много по-грозните снимки от концлагерите в региона. Истината, цялата истина и нищо, освен истината трябва да бъде разкрита в тази част от света.
Може би злото, сторено на иракските затворници ще помогне да бъде разобличено по-голямото зло в Близкия Изток?
- - - - - -
* Уалид Фарес е професор по близкоизточни науки и специалист по арабския свят.
|
Липсващите снимки от арабския свят
