Компютърът е съвременната хурка, рало или меч - инструмент, с който децата ТРЯБВА да се научат да работят възможно най-рано, в обем и начин, съобразно способностите им.

АКо научната работа е бошлаф (не че няма и такава), да та попитам две неща:

1) Как ще определиш обема и начина, съобразно способностите им, хм? Свише ли или ще съдиш за всички по собствените си внучета?

2) Компютърът щъркела ли го донесе?

Как може да си толкова ззлобен копеле просто не ми е ясно. Аз му казвам, че не намирам децата за малки възрастни, той ми говори, че ги смятам за малоумни възрастни!

Примерчета:

* До 2 г. възраст:
Показаният предмет, скрит за параван, представа да същестува за тях.
* До 7 г възраст:
- В: Защо слънцето свети?
О: За да ме грее.
- В: Какво прави луната?
О: Гладна е.
- В: Защо небето е синьо?
О: Защото мама го боядиса.
* До 12 г. възраст:
В: Кой счупи чашата? (зададен от бащата)
О: Сама се счупи.
В: Кой счупи чашата? (зададен от Иванчо, който му е брат).
О: Падна, докато пих вода.

Това имам предвид. Щото не виждам как ще разбере като му четеш "Петър І", дори ако му го нарисуваш с боички.
А цветовете стават абстрактни понятия и могат да се подреждат в категории доста време след като физически са способни да възприемат различни спектрални дължини на вълната. Айде нарисувай му на едно 7 г. дете една българска буква "И" и огледално й изображение до нея и го питай еднакви ли са. Говоря за закономерности, а не за частни случаи. И аз съм имала 2 деца на 5 г. и 4 месеца, които са се справяли на тест готовност за четене по-добре от 5 деца на 6 г. и 6 м., ама върху 150 тествани за училищна готовност деца знаеш ли в коя сигма изхвърчат.

Благодаря все пак за заключението, щото започнах темата по същия начин, ама опитай, майка му стара, да ме разбереш и да не ми се дървиш за всяко нещо, само щото излиза от тоя ник.

Добре, аз това искам да чуя: какво още да направи държавата, ама ако може конкретно и ако може така, че да не включва нереалистични очаквания на родители за ролята им като родители.

Аз (един пример само) не искам държавата да прави училищния психолог "педагогически съветник", защото това му пречи да си върши работа и не искам училищния психолог да е подчинен на директора на училището, защото работата му не е да заема "подходяща" административна позиция или да има проблеми като заеме "неподходящата". Всичко това понижава ефективността на работата му с децата и затова трябва да се промени току-що малоумно написаното законодателство. Искам учительниците да не се пречкат в работата ми с Общата си педагогика от рабфака и искам като викна родителите на среща да си направят труда да дойдат, а не да търсят помощ за дете със сиуцид, само защото имали идване до София, за да си купят по-изгодно части за колата.
Например.

"БСП да сключи устен договор с мутрите" - М. Червеняков, м. на правосъдието при Жан Виденов