|
Зърненият гейт под крилото на Доган и чадъра на НДСВ засенчи кризата при Жан
Фирми на ДПС издоиха Държавния резерв
Юлиана БОНЧЕВА
Треска тресе управляващите заради зърнената афера. Парламентарната анкетна комисия разкри такива съкрушителни факти за безобразията с Държавния резерв и хлебния баланс, че само чудо може да помогне на виновните да се скрият от Темида. Става дума не за банални икономически престъпления, а за посегателство срещу националната сигурност.
Редактирането на доклада на анкетната комисия ще продължи до края на месеца. Парламентът трябва да го разгледа и да приеме решения. Важно е в какъв вид документът ще стигне до прокуратурата - пълен или окастрен вариант. Фирмите, участвали в схемите за доене на резерва, са известни. Много от тях са свързани с ДПС. Сега жълтите управници и техните авери от групата на Доган се чудят как да заметат следите на злоупотребите и кои играчи-бушони да пожертват. А следите водят на високо…
Кратка хроника на “жито гейт”
Май 2003. "Нямам притеснение за зърнения баланс. Внос на зърно, лично аз го казвам, няма да има в никакъв случай", зарича се министър Дикме пред парламентарната комисия по земеделие.
Август 2003. “Недостигът от новата реколта ще бъде между 230 и 330 хил. тона, признава министърът на земеделието в докладна записка до вицепремиера Шулева.
Септември 2003. На закрито заседание кабинетът решава износът на жито да се забрани, а резервът да пусне на пазара 100 хил. тона зърно - родно и от внос.
Декември 2003. Директорът на Държавния резерв Станислав Копаров е уволнен, защото бил забавил вноса. Парламентът създава анкетна комисия за разследване на сигналите за злоупотреби с Държавния резерв.
Април 2004. Членове на анкетната комисия обявяват, че държавата е ограбена с над 100 000 тона.
Пазене на… липси и “кражби в нормата”
В началото на годината край Козлодуй се разиграва истински екшън. Членове на анкетната комисия се опитват да влязат за проверка в местна частна зърнобаза, където по документи трябва да се пазят 17 500 тона пшеница от националните запаси. Депутатите успяват да проникнат в крепостта, едва след като на помощ им се притичат полиция и прокуратура. И лъсва причината за отпора - в хранилището откриват само 2 000 тона жито. Базата с изчезналото жито е собственост на “Таврос интернешънъл” – гр. Правец. Фирмата е на Мирчо Петков, известен като един от верните хора на Ахмед Доган. Бизнесменът е бил арендатор на хотел и бар “Шатрата”, а в момента управлява бившата правешка резиденция на Тодор Живков. Според отцепника от ДПС Осман Октай бай Мирчо бил чест домакин на сбирки на ДПС и Мултигруп. Преди години пък Доган скрил преследвания от кредитори Мирчо в апартамента си в столичния хотел “Принцес”.
“Изпаряването” на 15 000 тона зърно е най-голямото, но не единствено нарушение в Козлодуйската база. Началникът на регионалната дирекция “Държавен резерв” е подписал договор за съхраняване на житото не с притежателя на склада “Таврос интернешънъл”, а с наемател. Ролята на наемателя в случая се изпълнява от 23-годишната еднолична търговка “Събка Тодорова“. Която на всичкото отгоре не е регистрирана като външен съхранител, както повелява законът. Дори младата бизнесдама да не е разбрала, че за да пази зърно, трябва да има регистрация, как директорът на Държавния резерв е пренебрегнал законовото изискване?
База “Козлодуй” е парче от пъзела. Порочната практика житото да се складира в частни силози, докато държавните стоят празни, процъфтява при жълтата власт. 90% от стратегическите запаси се намират в така наречените външни съхранители, на които бюджетът плаща за пазенето по 1,50 лв. на тон. В същото време текат и пари за поддръжка и заплати на персонала на пустеещите държавни хранилища. Върхът на безобразието обаче е, когато държавата плаща на частници да съхраняват… нищото. Анкетната комисия откри и в много други складове драстични разминавания между житото на хартия и наличното.
Според представителите на опозицията в парламентарната комисия от резерва са източени над 100 000 тона жито. Пламен Моллов от НДСВ, който е председател и на анкетната комисия, и на комисията по земеделие, обяви, че безспорно доказаните липси са за поне 30 000 тона, но предстояла още работа. Колко мащабно е безвластието стана ясно от безсрамното изявление на временния председател на Агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” Йовчо Йовчев, според когото за България било традиция да чезнат по 70-80 хиляди тона жито годишно, така че горното количество било незначително!
Житни класове “вградени” в партийния сарай на Доган?
“Таврос интернешънъл” не е единствената фирма на Догановия човек, замесена в зърнени скандали. “Митам” ООД и “Петков Шмалцл” са други две предприятия на Мирчо Петков. Те са в групата на щастливците, които през 2002 вземат като стоков кредит 94 000 тона пшеница от Държавния резерв срещу задължението след половин година да върнат същото количество. Част от фирмите “забравили” да възстановят заема. В списъка на кредитираните с пшеница са и други фирми от бизнесармията на ДПС. Например “Акома” и “БГ Снакс”, ръководени от Кирилка Ангелова. Г-жа Ангелова е и директор на “Толерантност” - сдружението на общините, доминирани от ДПС. На нейната “Акома” е дадена визата за строеж на забележителната резиденция в Бояна. Палатът върху 4 декара ще да подслони партията на Доган, младежкото ДПС и “Толерантност”. Ахмед ага не обича да го питат откъде са парите за партийния сарай.
“Трябва да ви дам отчет откъде са средствата ли? Заем, заем… Кредит – може да проверите. На фирма, която се занимава с това – “Акома”. Проверете и ще видите откъде са парите и дали сме зависими. От една страна, ме приемате като много сериозен играч, от друга – откъде съм бил намерил парите за някакво хотелче. Че аз ако не мога да намеря някакви средства за някакво хотелче за ДПС, в което да се провеждат срещи, семинари, не ми е мястото тука”, разясни Доган в интервю за столичен вестник.
Според Моньо Христов от БЗНС-НС зърнените бизнесмени са действали с такъв размах, че несъмнено са били в комбина с шефовете на дирекциите “Държавен резерв” и са били сигурни, че над тях е разперен политически чадър.
Схема-еталон е случаят с фамилията “Инчовски”. ЕТ “Снежана Димитрова” от Правец е съхранител на жито от Държавния резерв. Снежана по съпруг е Инчовска. ЕТ “Николай Инчовски” също пази пшеница от националните запаси. Шефът на плевенската дирекция “Държавен резерв” пък се казва Пешко… Инчовски. Фирмата “Миомит продакшън” – износител на зърно, е свързана със същия Пешко.
Стъкмистиките на Дикме
Докато на бял свят излизат все нови и нови фрагменти от житния гейт, агроминистърът втора година заблуждава за зърнения баланс. Първо твърдеше, че реколта 2003 е 2,6 милиона тона, сега сваля добивите на 1,98 млн. т. Преди говореше, че спекуланти пускат слуховете за недостиг и дупки в баланса, сега си мие ръцете със статистиката, която му подавала неверни данни. Дикме съвсем се изложи, когато, за да натъкми сметките, тръгна да убеждава депутатите, че всеки собственик на плодородни терени е получил по 65 кг пшеница рента от декар. При положение че дори в златна Добруджа средният добив от декар бе само 54 кг.
Дупката в зърнения баланс е над половин милион тона. Иначе щеше ли държавата да внесе 300 000 тона жито и да се наложи Държавният резерв да освободи още 200 000? Кабинетът Виденов също докара зърнена криза. За запушването на дупката в баланса тогава стигнаха 100 000 тона зърно.
Ще има ли “жълта баданарка”?
Стига да има консенсус, ще впишем имена в доклада на комисията, обеща председателят й Пламен Моллов. Повече от ясно е, че консенсус няма да има, най-малкото заради депутатите от ДПС в комисията. Дори да не изброим виновниците, прокуратурата пак може да бъде сезирана, но нека парламентът да реши, показа сговорчивост Моллов.
За да парират опитите за заличаване на следи с “жълта баданарка” и реакции “Не чух, не видях, не знам”, Венци Върбанов, Моньо Христов и Борислав Китов успяха да се доберат до премиер-министъра, за да го осведомят какви зърнени безобразия се вършат под носа му вече 2 години. Тримата от "БЗНС-Народен съюз" подчертаха: “Не сме тръгнали на лов за политически дивиденти, житният гейт застрашава националната сигурност.” Те настояли премиерът да спре поредния внос на 125 хил. тона пшеница - вместо да се плаща за скъп импорт новата реколта на българските производители да бъде изкупена на зелено. А другата неотложна мярка е да се прекрати вносът на брашно без мито. Г-н Кобургготски обещал да помисли по въпроса.
Софийски градски съд още работи по делото за зърнената криза през 1995 – 1996 . Обвиняеми са Кирил Цочев, бивш вицепремиер, Васил Чичибаба, ексминистър на земеделието, тримата му заместници и тогавашният директор на “Нефтохим” Стефан Неделчев. Шестимата са обвинени, че с износа на 990 000 тона зърно през 1995 са причинили зърнена криза и са ощетили държавата.
Кой ли ще отиде на съд за жълтия гейт?
|
Зърненият гейт под крилото на Доган
