|
За ползата от “гастарбайтери” в раздържавяванет
Консултантът за БТК ще вземе 4,5 млн. долара за ”добри” съвети
Димитър БЪЧВАРОВ
Купувачите на консултации са наясно с поне две неща. Първото е какво искат да постигнат, а второто е какво не знаят и не могат, за да постигнат това, което искат. Консултантите трябва да знаят много повече. Ако са добри, те са информирани за всичко, свързано с искането на купувача. Ако не са чак толкова добри, поне могат да преценят кои от намеренията на клиента и в какви граници са постижими, както и кой е най-удачният начин за това. Между консултантските и посредническите услуги има съществена разлика, въпреки че посредникът и консултантът понякога са едно и също лице. Консултантът по принцип продава съвети. Посредникът свързва две заинтересовани за нещо страни и всъщност продава контактите, осъществени чрез него.
Нормално е ползата от наемането на консултанти и посредници да надхвърля значително платените хонорари и комисиони за услугите. Така би смятал "добрият стопанин". И би накарал консултанта или посредника да заработи всеки получен лев. Държавата (като недотам добър стопанин) би трябвало да извлече ползи поне колкото да покрие разходите си. Иначе платените пари ще бъдат хвърлени напразно. Заради приватизацията министерствата и АП са най-големите потребители на консултантски и посреднически услуги в страната. Масираното наемане на съветници и посредници в раздържавяването предполага, че министрите и шефовете на Агенцията определят ясно целите на всяка сделка и знаят какво липсва на служебната експертиза, за да се постигнат те. Съвсем естествено и очевидно е, че тези неща трябва да са отразени в договорните изисквания към консултантите и посредниците. Ако това не е така, наемането им не би имало никакъв смисъл. Или би имало твърде необичаен смисъл и скрита изгода за някого.
Съществува любопитна закономерност. Където има скрита изгода от харченето на държавни пари, винаги се създава някакъв мит, чрез който тя да се прикрива. И обратното,
зад всеки мит в държавните работи се крие нечия изгода.
Митът за необходимостта и голямата полза от консултантите и посредниците в раздържавяването се гради упорито повече от 10 години. Пътят на идеята, разбира се, е постлан с добри намерения и тя избуява на фона на публичната подозрителност към приватизацията. Как да не повярва човек, че чиновниците нямат опит в привличането на добри инвеститори и в подготовката на сделките, че чуждестранните консултанти знаят повече по тези въпроси и че българските частни експерти са по-бързи, по-смели и по-сръчни от мудните ведомствени служители. Всъщност то си е точно така, или поне в повечето случаи е вярно. Нормално е при това положение да се ангажират чуждестранни консултанти за големите сделки, както и местни експерти в останалите случаи. Така и стана, и продължава да се случва. Дори по едно време масираното "гастарбайтерство" в българската приватизация беше определено като
"приватизация на приватизацията".
Неудобството да се наемат мастити консултант-посредници за продажбата на невзрачните и "обрулени" български фабрики довя отнякъде идеята и практиката на т. н. "пулове", т. е. продажбата на предприятия накуп от многознаещи и многоможещи посредници. Бързина, стратегически инвеститори и първокласна експертиза пропагандираха като очакван резултат проводниците на идеята. Изобщо българската приватизация постоянно е украсявана с хубави идеи. Като козметика за недотам лицеприятната практика.
А какво става на практика? Привлечени ли са стратегически инвеститори, получени ли са повече пари, ускори ли се сключването на сделките или има други някакви изгоди? Няма нито един публичен анализ за действителните ползи от консултантите и посредниците, въпреки че хонорарите им са от парите на данъкоплатеца. Независимо от липсата на анализ договорите за наемането им говорят много. В повечето от тях не се посочват целите, които възложителят иска да постигне чрез приватизационната сделка. Като правило задълженията на консултанта са общи и неясни. Те не се ангажират дори с определяне на параметрите и условията, извън които сделките стават неизгодни. Няма критерии за оценка на свършеното, а в много случаи е спорно какъв точно продукт и в каква форма възложителят трябва да получи, за да плати хонорара.
Това се отнася и за посредниците. Целта за привличане на стратегически инвеститори обикновено не присъства като ясно тяхно задължение, а това обезсмисля наемането им. Скъпо струващите посредници вместо с маркетинг и проучване на инвеститорския интерес, се ангажират с техническа подготовка на документи. И то така, че най-често се налага АП да дублира след тях цялата работа. А колкото до сделките с местни купувачи, АП се справя по-добре, по-бързо и с многократно по-малки разходи.
От друга страна, това, което присъства ясно и подробно в договорите с консултантите и посредниците, са задълженията на държавата. Особено относно заплащането и обезщетяването на изпълнителя за всички възможни разходи и рискове. От договорите с чуждестранните изпълнители се вижда, че нито при заданието, нито при формулирането на отделните клаузи е имало някакво участие от наша страна. В българските им преводи изпъкват словесни гротески и главоболни неясноти. Очевидно правилото, че който плаща поръчва и музиката, тук не важи. Големите консултантски компании на практика действат чрез български подизпълнители. Много често те са бивши служители на АП или на министерствата. Кръгът се затваря така, че
за щедро платените чужди консултации получаваме нашенска експертиза.
Всичко това оставя впечатление за самоцелност на самото договаряне, за обратна зависимост на този, който плаща, от този, който изпълнява поръчката. И основателни съмнения, че тук някъде се намира скритата изгода от консултантско-посредническата инвазия в приватизацията. Дискретният чар на консултантите и посредниците включва и друго. Големите имена на световните компании и двусмислените препоръки в консултантските им доклади са добро прикритие срещу отговорността за резултатите от сделките.
А иначе и без анализ се вижда, че от разходваните досега близо 20 млн. евро за консултанти и посредници резултатите са никакви. Защото правилни отговори консултантът може да даде, само ако държавниците са му задали правилните въпроси. Негативен пример за това е БТК. Реалният приход от сделката вероятно ще бъде 20 пъти!! по-малък от предложената цена за чешкия телеком. Но предстои да се плати на консултанта над 4,5 млн. евро. за "добрите" съвети. Горчивата поука трябва да се осмисли сега. Защото вече е в ход най-сложната и трудна приватизация, тази на монополите.
По-лош от държавния монопол е само частният монопол.
Грешките ще бъдат необратими. Тук наистина са необходими съветници, и то най-добрите. За това обществото е в правото си още отсега да знае дали наетият консултант за приватизацията на електроразпределителните дружества е такъв, какво съдържа договорът му и каква роля и отговорност са си отредили управляващите в тези сделки.
|
За ползата от “гастарбайтери” в раздържавяването