|
27 април 2004, 13:35
Дяволският пакт с подпалвача
Хелмут Каразек, в-к Тагесшпигел, Берлин
Има една католическа молитва, която обикновено се прошепва тихичко като въздишка, така че да не я чуе никой: «Свети Флориане, запази моята къща, пък запали къщата на някой друг». Грозничко звучи, но макар и неморална все пак зад нея се крие разбираема човещинка. Друг въпрос е, че на никого не му е приятно, публично да му я навират под носа, както постъпиха ислямските терористи след убийството на двамата служители от германската специална част GSG-9 в Ирак. Убийците, които неотдавна причакаха и заклаха двамата наши полицаи по пътя от йорданската граница за Багдад се извинаха с думите: «Пардон! Помислихме, че са американци!» Което значи: Ако бяхме знаели, че са германци, нищо нямаше да им се случи.
Този цинизъм май трябваше да накара правителството на Шрьодер да потъне в дън земята от срам. Безскрупулното публично намигване на масовите убийци не намеква ли, че ако канцлерът се държи както трябва, може пак да разчита на победа в тъмнината на изборната кабина? Не показа ли току що новото испанско правителство как става най-добре тази работа?
Да напускаме Ирак докато е време, да се спасява кой как може. Вече започнаха да се катурват като плочки за домино и други участници в коалицията на съюзниците. Колко хубаво, че тъкмо сега възмущението на хуманистите и добрите по душа може да се насочи към Шарон и неговия помощник Буш: откъде накъде той ще нарежда убийството на някакви си терористи-ръководители на Хамас, които искат да видят сметката на Израел – каква наглост!
Тактиката обаче има ефект. Пенещото се до сега в убийствен героизъм ръководство на Хамас се крие в анонимност и вече не се хвали с това кой изпраща невръстни-камикадзе да извършват масови убийства на цивилни, жени и деца в ресторанти и автобуси. И самият Арафат прогони бандата килъри на своите бригади Ал Акса от командния си храм – от чист инстинкт за самосъхранение. Излиза, че Шарон говори на единствения език, който терорът разбира. Е да – ама това не било правилно!
И затова обществеността в старата, а скоро и в новата Европа си потърква ръцете и наблюдава - как на американците, които от Студената война все слушат «Ami go home!“, им се готви «втори Виетнам». Отдавна е забравено, че тъкмо тази позиция на различните американски правителства доведе до края на комунизма, до демократизирането на Европа и до обединението на Германия, докато новата остполитика на Вили Бранд и Егон Бар беше само музикален акомпанимент.
Никой не изразява възмущение от това, че междувременно Бин Ладен публикува нови екзекуционни списъци: първо израелци, след това американските евреи, после британските и т.н. - все в този зловещ ред. Никой не свежда публично поне засрамен поглед, когато испанците напускат спешно Ирак като бити кучета, съпроводени от милостивите обещания на шиитски радикали, че при бягството ще им бъде пощаден животът.
В действителност след края на Садам повечето иракчани гледат на войниците в Ирак като на мироопазващи сили. Смъртоносният бяс на терористите е насочен срещу иракски полицейски участъци, училищни автобуси, срещу собствените сънародници. Който не е вярвал, че войната срещу Ирак бе оправдана, го разбира сега с ужас. Яростните кървави оргии на немногочислените радикали предимно срещу собствените братя по религия както и обещанието на Бин Ладен да ни отпусне малка отсрочка показват едно: в съюз с местните терористи Ал Кайда се стреми да запълни вакуума оставен след оръжието за масово поразяване наречено Садам. Посоката на удара ще бъде срещу САЩ и срещу Израел –тъй както садамовият Ирак бе онази сила в Близкия Изток, която най-сериозно застрашаваше съществуването на еврейската държава.
Да се противопоставяш на това не е въпрос на срам или доблест, а на чист инстинкт за самосъхранение. Не Ирак заплашва да се превърне във втори Виетнам, а нас европейците ни заплашва втори Мюнхен. Първата жертва този път няма да е Чехословакия, а Израел. А след това страшният Флориан ще запали и нашата къща.
Публикацията хподготви Милен Радев, Берлин
|
Дяволският пакт с подпалвача