|
Образцовият "шпионин" в преходния период
Иля Милщейн, Deutsche Welle
За времената, настъпили в Русия, може да се съди по различни признаци. В частност по количеството и качеството на шпионските процеси.
Историческа ретроспектива
Ако стотици хиляди съветски граждани се оказват агенти и диверсанти на чуждите разузнавания, то си имаме обикновен национал-болшевизъм, а епохата я наричаме “сталинска”. Ако е дошло време да се реабилитират посмъртно бившите наемници на империализма, това означава, че в страната е настъпило “затопляне”.
Ако рядко залавят предатели на Родината, но ги наказват жестоко, при което и дисидентът може да се окаже изменник, то в империята цари “застойно време” с елементи на упадък. А ако с президентски указ от лагерите се освобождават всички затворници, осъдени някога по известния член 64-и,
то президентът се казва Елцин и в Русия е дошла свободата. Безпределна, но ограничена във времето.
Държавата е една, а враговете – много
Епохата на Путин, настъпила в страната ни между двата века, в този смисъл изглежда преходно време. Врагове отново се намират, сред тях властта причислява и журналистите, и еколозите, и правозащитниците, но засега съдят малко от тях, а осъждат още по-малко.
Процесите се водят дълго, понякога се провалят в съда, някои подсъдими биват оправдани, но тенденцията вече е забележима: под звуците на сталинския химн страната полека влиза във времената на Брежнев и Андропов. За което в немалка степен помагат възгледите, характерът, стилът на работа и биографията на сегашния президент на Русия. Бивш кадрови шпионин и председател на ФСБ, той гледа на света по специален начин. И този специален поглед вече може да се открие в работата на различни държавни учреждения.
Процес на преходна епоха
В този смисъл делото на руския учен Игор Сутягин изглежда образцово. То е процес на преходната епоха. Дълго и подробно следствие, с явно изразено желание на службите да не отстъпват, така да се каже, от “ленинските норми”. Грамотна и активна адвокатура, което е нетипично за застойните, а още повече за сталинските времена. В резултат очевиден провал на тружениците от ФСБ, които не са в състояние да докажат вината на подсъдимия. Доколкото тайните, които той е разгласявал, до една са от явни източници, включително например от вестник "Красная звезда".
И тук за Сутягин свършват времената на демокрацията и настъпват времена по-други. Незнайно защо първият състав съдебни заседатели е сменен. Незнайно защо съдията иска от съдебните заседатели да отговорят на въпроса предавал ли е подсъдимият сведения на чужденци, а дали тези сведения са представлявали държавна тайна не пита. Незнайно защо всички експерти, които на практика произнасят присъдата в подобни дела, са от ФСБ.
И когато в съдебната зала прозвучава тази ужасяваща присъда – 15 години затвор със строг режим, нито на подсъдимия, нито на публиката, нито на страната, нито на света е ясно в какво е виновен Сутягин. Присъдата остава най-голямата държавна тайна.
Демокрацията в Русия още не е изкоренена
В държавите, които наричаме цивилизовани, предателите обикновено ги съдят другояче. Карнавален арест, подробно обсъждани в печата сделки на следствието с подсъдимия, веществени доказателства… Това е логично – заловеният вече е предал на врага цялата секретна информация и сега можеш да я криеш само от собствените си граждани. Само че стилът на съветските процеси беше този: ако не са намерени никакви шпионски тайни, делото трябва да се засекрети.
И все пак демокрацията в Русия все още не е изкоренена, затова нерядко наблюдаваме смут в съдийските сърца. Като не се решават да влязат в конфликт с ФСБ, те изпращат делото за доразследване или произнасят мека присъда. Така беше и със Сутягин. Калужският съдия показа на чекистите, че не му е ясно какво точно е обвинението.* Трагедията на Игор Сутягин е в това, че при втория опит на Лубянка неговото дело все пак бе доведено до края.
Какво по-натам? Това също е тайна. Адвокатите на осъдения са решени да внесат делото и във Върховния, и в Европейския съд, благодарение на това, че имаше твърде много нарушения в хода на процеса. Съдбата на Сутягин не е решена окончателно, така че е рано да се произнесе присъда за епохата. Заплетени, тайнствени, съвършено секретни, преходни са днес времената в Русия. Никой шпионин не би могъл да разкрие тяхната продължителност.
- - - - - -
* През 2001 Калужският съд върна делото за доразследване с мнение, че “формулировката на предявеното обвинение… е до такава степен неконкретна, че… е напълно неясно каква точно информация има предвид следствието.”
Публикацията подготви Борислав Скочев
|
Образцовият "шпионин" в преходния период